Бури с толкова силен вятър не бяхме съвсем подготвени да прогнозираме, изненада е за началото на февруари
Високите температури, съчетани със студен фронт, са условия за мощни възходящи въздушни потоци, обяснява специалистът
Изненадващо мощни бури нанесоха тежки щети по места в Южна и Югоизточна България в понеделник вечерта. На какво се дължи това. Разговаряме със синоптика от Националния институт по метеорология и хидрология Георги Цеков.
- Г-н Цеков, изненада ли бяха за НИМХ бурите снощи, най-вече в Южна и Югоизточна България? Силните пориви нанесоха тежки щети на някои места.
- До известна степен може да се каже, че беше изненада с оглед на това, че тези явления не са характерни за началото на февруари. Не бяха добре предсказани от прогностичните модели – регионални и глобални, които ползваме. Въпреки това Институтът беше издал предупреждение от първа степен за силен вятър, с което донякъде може да се сметне, че е предвидено по-сериозно усилване. Но такива гръмотевични бури с толкова обилни валежи и силен поривист вятър не бяхме съвсем подготвени да прогнозираме. Приближаването на студения атмосферен фронт бяхме наясно, че ще предизвика такива сурови явления, но вече беше твърде късно да се сигнализират съответните служби и да се обявяват предупреждения от по-висока степен.
- Първа степен е жълт код. Сбъркахте ли все пак с предупредителните кодове?
- Не мога да кажа, че сме сбъркали, с оглед информацията, с която разполагахме. С тези прогностични модели работим не само ние, а и всички прогностични служби в Европа. Пак казвам, това са необичайни за началото на февруари явления. Мога да опиша от какво точно бяха предизвикани. Такива явления трудно се прогнозират повече от едно денонощие, преди да са се случили. А вдигането на предупреждение непосредствено преди тях не може да достигне до достатъчен брой хора.
- И с прости думи - на какво се дължи това нетипично явление?
- В случая, най-вече на високите температури в тази част на страната – Югоизточна България, предизвикани от топлата вълна, която като цяло е обхванала Южна Европа. При такива високи температури и при повече слънце през деня, в съчетание с приближаващ и преминаващ студен атмосферен фронт, се създават условия за мощни възходящи въздушни потоци, с които се формира купесто-дъждовна облачност и съответно - гръмотевични бури. В случая, в комбинация със силния южен вятър, допълнително се повиши скоростта по време и преди развитието на тези бури.
- Имате ли информация къде бяха най-агресивни тези явления у нас през последните 24 часа?
- Да, в района на Родопите бяха отчетени най-големи количества на валежа. Например в Джебел – 49 л/кв. м, в Крумовград – 42, в Златоград – 37.
- В случая е по-интересно къде бяха по-силни поривите на вятъра, защото пораженията са основно по морето – Несебър, Поморие...
- По морето действително вятърът беше най-силен. На нос Емине - пориви от 23 м/сек, в Ахтопол – 20 м/сек, в Бургас – 18 м/сек. В Сливен също по преминаването на фронта вятърът е достигнал 24 м/сек.
- Това обаче не са толкова големи стойности – става въпрос за 60-70 км/ч. Защо имаше такива поражения?
- Станциите, които Ви цитирах, все пак са близко до морското ниво. Аз не съм запознат все още къде са най-големите поражения, но предполагам, че в района на Странджа, в по-високите места вятърът е имал по-големи скорости. Там обаче не разполагаме със синоптични станции, за да мога да ви кажа точно с каква скорост е духало.
- Несебър, Поморие всъщност не са в Странджа – там имаше паднали покриви, дървета. Очевидно там вятърът е бил по-силен.
- Да, но в Несебър и Поморие нямаме измервателни станции и не мога да Ви информирам. Предполагам, че е било така. Цитираните скорости са измерени на височина 2 м над земята. А дори и на малка височина над тази – на около десетина метра над земята, вятърът може да придобие значително по-голяма скорост, което да доведе до падане на дървета, късане на проводници и други щети. По-уязвимите обекти са на по-голяма височина.
- Защо няма измервателни прибори на тези места по морето?
- В България нашият Институт поддържа над 43 синоптични станции, за което са ангажирани хора, които трябва да измерват на всеки три часа. От финансова гледна точка не може да се направи много гъста мрежа от такива станции. Предполагам, че в районите има автоматични такива, но те са с по-ниска представителност на измерванията.
- През следващите дни да очакваме ли подобни ветрове?
- Днес силни ветрове ще има, но няма да са предизвикани от такива мощни гръмотевични бури, както се случи през изминалата нощ. В четвъртък вечерта и в петък, с нахлуването на студен въздух от северозапад, ще има доста силен вятър, но в други райони – в Дунавската равнина и в западната част на Горнотракийската низина, както и в планините, разбира се. Югоизточна България ще е защитена от тези ветрове, които очакваме в петък. И там ще се усети студеният въздух, но вятърът няма да е толкова силен.