Индустрията в Бургас пилее много енергия – готвят й "справедлив преход" с пари от Европа
За още 10 области у нас се чакат идеи за трансформация заради "Зелената сделка"
Бургас е един от регионите, които се очаква да бъдат подпомогнати от Фонда за справедлив преход. Това стана ясно от изявление на зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков, който участва в онлайн конференция на тема „Политиката по климата и „Зелената сделка“ - предизвикателства и възможности“. Тя бе организирана от сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Модератор на дебата бе председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева – бургаски депутат от ГЕРБ.
„Преходът, който трябва да бъде осъществен в енергетиката, е може би най-трудният, особено в неговия социален аспект“, изкоментира Василева, преди да даде думата на Жечо Станков, за да „представи „Зелената сделка“ през призмата на енергийната трансформация“.
Станков припомни изискването за т. нар. въглеродна неутралност към 2050 г., но и добави, че все още остава неясна целта към 2030 г.
Къде е България?
„Ние винаги сме били амбициозни, но балансирани предвид факта, че назад във времето – между 1990 и 2018 г. намалянето на парниковите газове на територията на страната е над 40%. За сравнение, средното в Европа е около 25%. Така че България много добре знае как се намалят парниковите емисии“, обясни Жечо Станков.
Според него оттук нататък имаме потенциал за поне 49% редуциране на парниковите газове на територията на страната. Но това зависело от предоставянето на необходимите средства за нови технологии, както и за социални дейности.
България работела изключително активно по плановете, свързани с Фонда за справедлив преход.
Трите най-важни плана били за Стара Загора, Перник и Кюстендил. Промените там биха засегнали над 120 хиляди човека и техните семейства, обясни г-н Станков.
Вече бил избран консултант от страна на Европейската комисия (ЕК), който да помага на българското правителство.
Според Станков е ключово плановете да се формират с идеи „отдолу нагоре“. Т.е. в тях да участват с предложения социалните партньори на място - синдикати, работодатели; неправителствените организации, както и регионалните власти.
„Ние сме сигурни и позитивно настроени към това, че Комисията разпознава и прилежащите региони от Сливен, Ямбол и Хасково, от които идва 25% от работната сила в едно от сърцата на енергетиката, а именно Маришкия басейн в Стара Загора, като допустими такива региони. Но е важно да споменем, че средствата, които се отпуснаха по Фонда за справедлив преход, или над милиард и двеста милиона, които бяха договорени от екипа на вицепремиера Дончев, идват и по направление, че е важно да бъдат подпомогнати и енергийно интензивните индустрии, които ние сме разпознали в още допълнително пет региона - разбирайте Бургас, Варна, Търговище, Габрово и не на последно място Ловеч“, коментира Жечо Станков.
Важно било да се спомене, че България е разположена в долния десен ъгъл на Европа.
Граничим с три държави, които не са членки на ЕС, и е видно, че тежки индустрии като циментовата, торовата, стоманена, алумилиевата могат бързо да се преместят на няколко километра зад граница, подчерта зам.-министърът на енергетиката.
„Това не трябва да го допускаме и именно трябва чрез тези регионални планове да насочим средства към тези региони с цел запазване на работните места, запазване на конкурентоспособността на бизнеса и по никакъв начин да не допуснем изоставане на който и да е от тези споменати 11 региона на база предстоящите предизвикателства от „Зелената сделка“. Или да превърнем предизвикателството от „Зелената сделка“ като предимство за тези региони чрез възможност за нови инвестиции в нови технологии, промяна съответно на енергетиката в насока допустими граници на ЕС и възможност за нейното плавно трансформиране, така че да запазим интереса както на сигурността на енергийната система, така и социалните дейности, които са на тези територии“, добави Жечо Станков.
„И към днешна дата 40% от нашето енергийно производство идва от нашите въглищни централи, които осигуряват надеждността и сигурността на енергийната система не само на територията на страната, но и в целия регион. Важно е да се отдаде и необходимата възможност природният газ и ядрената енергетика да продължат да заемат важни позиции от гледна точка на енергийния микс дотолкова, доколкото природният газ се разглежда както от България, така и от останалите държави-членки от Еврокомисията като технология, която в средносрочен план ще даде възможност наистина за един феър-транзишън в тези региони. Безспорно ядрената енергетика, с която България има дългогодишен опит, е също от голямо значение като беземисионен източник на базова енергия. Така че имаме разбирането от страна на Европейската комисия, че възможността сами да определяме енергийния си микс ще остане възможност пред всички държави-членки“, каза още г-н Станков.
Безспорна възможност ни давал и Планът за възстановяване и развитие.
Жечо Станков припомни, че в България сме с едни от енергийно най-интензивните индустрии и че „винаги в енергетиката сме казвали, че спестената енергия е най-добрата енергия.“
„Промяната в тази насока е възможна с три основни насоки за развитие, които си поставяме. Едната е безспорно продължаването на инвестиции на средствата за енергийна ефективност както в жилищните, така и в публичните сгради, и не на последно място в бизнеса. Интеграцията на възобновяемите източници е основен приоритет за нас“, посочи зам.-енергийният министър.
Той изрази увереност, че предизвикателството „Зелена сделка“ ще бъде превърнато в предимство.
Ивелина Василева изкоментира от своя страна: „Действително ще бъде предизвикателство за страната ни да изпълни новите изисквания, имайки предвид че осигурява 46% от енергията си от въглищни мощности, като процентът достига до 60 през зимните месеци. Но аз искам да благодаря на г-н Станков за активната му работа; на целия екип на г-н Дончев, на българското правителство за усилията, които полагат за това, което е постигнато до този момент като подкрепа от страна на ЕК и чрез Фонда за справедлив преход, и други финансови инструменти, и териториалните планове, които се изготвят, защото това е начинът, по който да намерим най-доброто решение за хората и за икономиката ни.“
В онлайн форума участваха още вицепремиерът Томислав Дончев, ръководителят на Бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ в София Торстен Гайслер, изпълнителният директор на Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ Tоми Хухтанен, председателят на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов и други.
За съжаление Планът за възстановяване и устойчивост не прави това. Вместо да стимулира инвестициите в зелена енергия и индустрии с експортен потенциал, които да произвеждат и изнасят продукти и услуги с висока добавена стойност, той залага предимно на усвояване на средства за различни каузи, изолация със стиропор на сгради /саниране/и други несвързани с икономическото развитие дейности. Това е по-скоро План за спестяване и свиване, отколкото План за развитие и експанзия. А България има нужда от второто, ако искаме някога да постигнем "конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските".
Е то в периода 1990-2018,индустриалните предприятия бяха закрити с над 70% и населението с 2 млн. То и затова намалява парниковите емисии на база 1988,не от нещо друго.
Е то в периода 1990-2018,индустриалните предприятия бяха закрити с над 70% и населението с 2 млн. То и затова намалява парниковите емисии на база 1988,не от нещо друго.