Кметът на Малко Търново: Продаваме възрожденските къщи, защото ще рухнат, не можем да ги поддържаме
Това е най-трудното, но и правилно решение, защото искаме да ги запазим за следващите поколения, заяви Илиян Янчев
Община Малко Търново продава на търг две възрожденски къщи, паметници на културата. До трудното решение да се раздели с емблематичните сгради администрацията е стигнало заради липса на средства. Става въпрос за Дяковата къща и Къщата на Дико Русев Махони. Повече от 20 години те не се поддържат, заради което могат да рухнат. Продажба на къщи-паметници на културата не е прецедент. Много собственици - частни и институции прибягват до тази мярка, ако нямат финансовата възможност да се грижат за тях.
Стартовата цена на сградите е 40 хил. лв., но от Общината са убедени, че сумата ще бъде увеличена в пъти при наддаването. Търгът е насрочен за началото на месец декември. (ВИЖ ТУК)
Старата Дякова къща е построена в края на XIX век от типа на късновъзрожденската черноморска къща - салонна, симетрична. Сградата е на два етажа с извита вътрешна стълба. Първият етаж е от измазана каменна зидария, а ъглите са оформени с квадратни камъни. Вторият етаж е с дъсчена обшивка, ъглите са обрамчени с дървени колонки. Конструкцията е масивна, типична за периода на изграждане, гредоред. Таваните са с характерната за времето си ламперия. Къщата е реставрирана през 1985 г. от НИПК и е паметник на културата от местно значение. Сградата е със застроена площ 127 кв. м. и е построена в имот с площ от 878 кв. м. и се намира в центъра на града.
Къщата на Дико Русев Махони е била закупена от общината през 1984 г. за нуждите на Детската асамблея „Знаме на мира". През 1990 г. сградата е съборена до основи и изградена наново от НИПК. При строителството е възстановен типа на късновъзрожденската черноморска къща. Сградата е масивна, първия етаж е от измазана каменна зидария, а вторият е обшит с дървена ламперия. Вътре стените и таваните са обшити с дървена ламперия, вътрешната стълба е също дървена. Сградата е със застроена площ 93 кв. м. и е построена в имот с площ от 222 кв. м. и се намира в близост до центъра на града.
Флагман.бг се свърза с кмета Илиян Янчев, според когото това е най-трудното, но и най-правилното решение за емблематичните сгради.
"За съжаление Общината няма средства и не можем да поддържаме двете сгради. А държавата отдавна ни е забравила. За да ги оставим за следващите поколения, ги обявихме за продажба. Решение, което бе трудно както за Общината - за мен и целия ми екип, така и за Общинския съвет. С цел направих рекламата, няма задкулисие, в което ме обвиняват някои хора. Вярвам, че ще бъдат закупени от хора, които ценят историята и са свързани със сранджанския край, за да запази този възрожденски дух. Хубавото е, че двете сгради са паметници на културата, което означава, че нито могат да се съборят, нито пък да им се промени обликът", обясни Илиян Янчев.
Общината неведнъж е пробвала да участва в проекти, за да запази автентичните сгради, но заради статута им това не се е случило. А за бедна община е невъзможно да се справи със собствени средства с тази нелека задача. Голямата болка на Общината е, че държавата отдавна е забравила за странджанския край, която е граница на Европейския съюз.
Илиян Янчев смята, че първоначалната сума на имотите, които са определени от лицензиран оценител, е малка, но пък търгът е именно за наддаване. Той е категоричен, че ще има интерес към къщите и крайната цена ще бъде много по-висока. Вече дори имало запитвания. Средствата, които ще дойдат от продажбите, няма да са за изплащане на заплати, или текущи разходи, а отново за запазване на историята и духа на Малко Търново, а именно за ремонт на къщите музеи.
"Силно се надявам, че новите собственици ще възвърнат атмосферата и духа на тези имоти", завърши кметът на Малко Търново.
Ами променете статута им!
Няма в страната професионални училища по строителство и по дърворезба и обработване на дървени материали да им предложите да си изкарат практиките или пък висши такива и да реставрират къщите като им осигурите примерно необходимите материали и нощувки в затвореното училище и две баби да им готвят в столовата.
И после да ги направете пенсионерски клубове със етно-сладкарнички да се събират там и да си правят вечеринки- стари градски, странджанско-сакарски и др. от различните фолклорни области. И от Турция се прескачат на забави, на кафенце и на локумче.