Защо доц. Цветан Велинов препоръчва бързите тестове за диагностика на COVID-19 вместо PCR
Те дават резултат за 15 минути, еднакво точни са и са драстично по-евтини, но... „заповедите са такива“
„Аз лично бих препоръчал бързите тестове да се извършват не асмо като скрийнингови, но и като диагностични, но заповедта, която имаме за диагностика на COVID-19, е след потвърждение с PCR тест“. Това е цитат на доц. Цветан Велинов – декан на Медицинския факултет към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, дългогодишен началник на Лабораторията по микробиология към УМБАЛ „Александровска“ в София и човек с кариера в Националния център по заразни и паразитни болести, който зад гърба си има над 120 научни труда. Той е и водещ изследовател и участник в множество научни проекти, свързани с микробиологията и генетиката. Носител е и на званието „Лекарите, на които вярваме“.
Той бе лектор на важната конференция, провела се в аулата на УМБАЛ-Бургас днес на тема трансфузионно лечение на пациенти с COVID-19 и разкри някои от най-новите наблюдения за това как се диагностицира и протича симптоматиката на новото заболяване, причинено от вируса SARS-CoV-2.
Флагман.БГ днес отново запита доцентът за това дали стои зад думите си, казани пред БНР на 9 октомври. „Бих препоръчал бързите тестове за диагностика, защото те облекчават натиска върху здравната система. При PCR тестовете, които се правят има забавяне, като хората, които са си направили теста, но не са получили резултат, свободно се придвижват и никой не ги карантинира. В този смисъл, ако те се окажат заразени, могат да разнесат инфекцията. В същото време бързите тестове в рамките на 15 минути дават резултат, след който може да се каже какви мерки да се вземат спрямо тези хора“, потвърди експертното си мнение доцентът.
За задължителните маски в офиси, политиката и ортопедите-вирусолози
Запитан дали единият от двата теста има по-висок фактор на достоверност той бе категоричен: „Няма по-точна. И двете са еднакво точни, като едната е с предимство – бързина и цена. С бързите тествое излиза много по-икономически ефективно. Те имат и друго преимущество, което се изразява в комбинирано изследване за сезонните инфлуенца Тип А вируси и COVID-19. В един тест се правят 3-4 изследвания“.
Малко или много тези изказвания повдигат въпроси. Ако бързите антителни и антигенни тестове са по-евтини и по-...бързи, защо „такава е заповедта“: да се диагностицира с RT-PCR тествое? В контекста на появяващата се все повече над хоризонта на цензурата в интернет информация, че всъщност PCR-ите имат между 40 и 80% фалшиви позитивни, не е ли редно да се използва друга методология за диагностика на болните? Има ли златен стандарт при извършването на PCR тестовете, който категорично да поставя граници за това кой е болен и кой не, кой е заразен и кой не, при положение, че точната методология на самия тест представлява мултиплициране на генетичен материал в няколко цикъла? В същото време, защо у нас се хоспитализират много повече хора като процентно съотношение от положителни проби на дневна база спрямо тези в голяма част от европейските държави?
На темата за PCR тестовете и златния стандарт при тях доц. Велинов каза: „Начинът на провеждане на PCR тестове се придъжа към протокол и зависи от апаратурата, на която се прави. Около 40 цикъла се правят, но това е различно за всеки апарат и лаборатория“
Ще допълним само думите на Дейвид Кроу – канадският изследовател, биолог, математик и президент на мозъчния тръст „Преосмисляне на СПИН“ (в борбата на което заболяване е измислен самият PCR тест). В интервю за пведския журналист Селия Фарбер за The Epoch Times той каза:
„Първото нещо, което трябва да знаем, е, че тестът не е двоичен/бинарен. Всъщност не смятам, че въобще съществуват тестове за инфекциозни заболявания, които да са или положителни, или отрицателни... (...) PCR методът е наистина производствен метод. Започваш с една молекула. Започваш с малко количество ДНК и на всеки цикъл количеството се удвоява, което не звучи толкова много, но, ако удвоите 30 пъти, получавате приблизително милиард пъти повече материал, отколкото когато сте започнали. Учените прикрепят флуоресцентна молекула към РНК, докато я произвеждат. Излъчвате светлина с една дължина на вълната и получавате отговор, получавате светлина, изпратена обратно с различна дължина на вълната. И така, те измерват количеството светлина, която се връща, и това е техният заместител за това колко ДНК има... (...) По същество в тези тестове има определен брой цикли, през които трябва да се премине до достигане на резултат... (...) В един документ намерих 37 цикъла. Ако не сте получили достатъчно флуоресценция в рамките на 37 цикъла, тестът се смята за отрицателен. В друга публикация границата е била 36. Тридесет и седем до 40 се смятат за „неопределени“... (...) ако отсечете на 20 цикъла, всички биха били отрицателни. Ако отрежете на 50, всички могат да бъдат положителни.“, каза биологът Дейвид Кроу и допълва:
„В общи линии PCR тестът е толкова надежден, колкото теста на сциентологията, който открива вашата „истинска самоличност“ и след това ви казва, че трябва да дадете всичките си пари на сциентологията.“
Ще си позволим да припомним и няколко видеа, които тази сутрин се разпространиха в социалните мрежи като пожар в суха трева за това как микробуси с хора от малцинствата са стоварвани на куп пред сертифицираните лаборатории, боравещи с PCR тестове в цялата страна – по една или друга причина. Такава беше и ситуацията днес в Бургас, около 15 ч. А по информация на Флагман.БГ, такава е и в цялата страна.
Извадиха жена от развалините в Мианмар
Премиера на 2 български късометражни филма в Бургас
