Какво наказание получи Мишо Къдравия за дрогата в апартамента на ул. "Шейново"
Пехливанов си призна вината и сключи споразумение с прокуратурата
Бургазлията Михаил Пехливанов, по прякор Мишо Къдравия, получи условна присъда за дрогата, намерена в апартамента на ул. "Шейново" 42. Жилището на приятелката си, където двамата живеят на семейни начала, той използвал за склад на стоката си. При спецакция в началото на юни т.г. полицаи нахлуха в дома, а при претърсването откриха коноп, с общо тегло 44,719 гр, на обща стойност 268,31 лв., с цел разпространение.
Мишо Къдравия призна вината си и сключи споразумение с прокуратурата, която Окръжният съд в Бургас одобри. Магистратите наложиха на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца, изпълнението на което бе отложено за срок от 4 години.
Ченгетата закопчали Мишо Къдравия в дома на приятелката му, „дребна риба“ го изпяла
При акцията бе закопчан и партньорът му Панайот Пенчев-Понката, чийто процес все още тече. Вероятно Понката също ще иска да сключи споразумение с прокуратурата, за да се размине с по-лека присъда.
Мишо Къдравия и Понката проговарят за марихуаната, стреснали се от големите присъди
Медицински хеликоптер се разби в болница в Турция (ВИДЕО)
Noff klieent
Повечето тук от това ще имат омраза
И който от злоба казва той продава дефакто самия той продава
Алах е прасе ти също свиквай
Нима си забравил българските мечове ахахах
Яко сме ви еб.али през годините нищо че сте 100мил прасета.Пак неуспехите да ни пречупите
Казах
[* Затова Шефтсбъри казва, че максимата „Човек за човека е вълк!“ е обидна по-скоро за вълка.]
Насилието се извършва при определен декор, създаден от „народа“ за удовлетворяване на неговите материални и духовни нужди. Поредица от фактори и обстоятелства влияят и моделират историческите процеси: биологически, географски, икономически; Към тях се добавят вътрешното и международно положение на всяка страна, идеите, организациите, борбите. Те са канавата, върху която се бродират кървавите картини на трагикомедията, наречена история.
Но за да се реализира един или друг исторически процес, при изброените обстоятелства, освен разбойници, които грабят и насилват, е необходим робският манталитет на тълпата. Последният не е вроден, той се придобива.* За да стане възможен този „процес“, към насилието на властниците трябва да се прибави и глупостта на поданиците, която също е историческа категория. (Съобразно диалектическия материализъм __глупостта става материална сила, когато овладее масите!__) От това съвсем не следва, че „историческата отговорност“ на палачи и жертви е еднаква…
[* Както знаем, официалната история начева с покорството и парализиращия страх на диваците, пред едно накичено с пера, дрънкулки или медали чучело, което наричат вожд, хан или генерален секретар, и заграждащата го гвардия с цепеници, боздугани или автомати.]
Политическата история, започнала с подчинението пред насилието на държавата, ще завърши с въстание срещу него. Само всеобщият бунт на масите срещу държавните институции и традиции може да приключи този цикъл в живота на човечеството, който започва с питекантропусите и завършва с андроповци. Едва тогава нашият идеал за ликвидиране на политиката ще стане реалност, за да се превърне „политическото животно“ в човек! Едва тогава „масите“ ще престанат да бъдат маси, за да се превърнат в свободен съюз от свободни хора!*
[* Между няколкото необходими и достатъчни условия за успеха на тази революция са: изследването на психологията на властниците, анатомията и „физиологията“ на държавните институции и методите на действие на държавната власт. (Не можеш да разрушиш една функционираща система без да я познаваш и без да имаш средствата за това!)]
Философите на социалното статукво твърдят, че този идеал е една утопия. Че „така е било и така ще бъде“. Че границите на историята не могат да се прескочат. Че най-после, хората сами правят своята история, и тя е такава, каквито са те.
С аксиоми не се спори. Техният произход трябва да се потърси в користния интерес на властници и паразити, в ограничеността на тяхната „философска“ система, в Желанието им да всеят безнадеждност в душата на роба. Противопоставяйки им аксиомите на революцията, ние отговаряме на въпроса за смисъла на историята:
Единствевният смисъл на съществуванието на всички цивилизации и ери е в създаването на материални, културни, идейни и морални предпоставки за излизането на човека от историческите джунгли. Ако това не стане, няколкостотин хиляди, ако не и милиони години, могат да се считат за загубени от човешкия род, защото са довели __само до трансформиране на антропоидите в роботи__!
Едни, подобно Съселова, направо отричат съществуването им и твърдят, че прабългарското общество било… безкласово. Други, знаейки, че мълчанието е злато, не казват нищо по въпроса. Трети ни уверяват, че това е от бога, и че земната йерархия е отражение на небесната. Останалите твърдят, че класите в обществото, подобно клетките и органите, изпълняват функциите, за които са предопределени или годни, или пък ги свързват с резултатите от дарвиновата борба за съществувание. Най-хитрите обясняват появата им с „усложняването на обществения живот“, или вследствие влиянието на турци, китайци или византийци, и най-после, с наличието на имуществено неравенство.
Последното е една тавтология, защото именно имущественото неравенство е една от главните характеристики на класовото общество. Следователно, самото неравенство се нуждае също от обяснение.
Многообразието на отговорите сочи трудността на въпроса.
Влиянията и подражанията, без да му отговарят, само го изместват. А опитите да се обясни произходът на класите чрез позовавания на анатомията, физиологията или зоологията, представляват само транспониране на съвременните класови общества върху животинските стадни видове, чиято организация е резултат от приспособяването към природната среда, борбата за съществувание и другите инстинкти. Разбира се, последните не са били чужди и на човешкия род. Техен резултат е предисторическата форма на съществуване на човешките родове и групирания. Остатъците от нея все още могат да се намерят сред индианските племена от двете Америки или при туземците от Полинезия. Но в основата на експлоатацията, без която класите са невъзможни, не стои животинската природа на човека. Във фауната няма видове, чиито екземпляри се експлоатират едни други. (Без да отричаме канибалството, все пак трябва да посочим, че не всички мечки са стръвници, както не всички хора се стремят към властта, макар че биологическата им природа е еднаква).
Експлоатацията не е съществувала и в предисторическото човешко общество. Следователно, тя е исторически феномен, подобно държавата. И причините за нейната поява и развой, от грабежа на ордата до днешните по-рафинирани и „законни“ форми, следва да се търсят в политическата история на всяко „племе“.
Цял свят марихуаната е позволена,изкарахте ги мафиоти и престъпници...
Търся си приятели и тях да нашия че имам условна и ме натискат да ги нашивам