Отбелязваме 78 години от разстрела на Никола Вапцаров
Талантливият поет умира на 32, издава само една книга със стихове - "Моторни песни"
Преди 78 години, на днешната дата, в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. Един от разстреляните е Никола Вапцаров – едва на 32 години, издал само една книга със стихове - „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно, поетът получава посмъртно почетна „Международна награда за мир“. Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско.
Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.), припомня Лупа
Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". Неговите "Моторни песни" са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впоследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян. Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на човечеството.
DOBRO JUTRO, KAPETANE!
ЕДНИ, ВЪВ ВЛАКА, ДРУГИ, В ГОРИВНАТА КАМЕРА, НА ВЛАКА ;)
НАПРЕД КЪМ - СВЕТОВНИЯ СЪЮЗ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ РЕПУБЛИКИ.
И ТРЮМОВЕТЕ,ПЪЛНИ С ЛЕПКАВ МРАК......
И ОНЗИ ДИВ КОПНЕЖ ПО ФИЛИПИНИТЕ.....И ЕДРИТЕ ЗВЕЗДИ НАД ФАМАГУСТА.....
ТИ ПОМНИШ ЛИ.........ПОНЕ ЕДИН МОРЯК,НЕХВЪРЛИЛ ЖАДЕН ВЗОР ДАЛЕЧЕ......ТАМ...ДЕТО В ГАСНЕЩАТА ВЕЧЕР.....ДЪХЪТ НА ТРОПИКА СЕ ЧУВСТВА.......
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ВАПЦАРОВ.....!!!!
– Татко, ти работиш много,
уморен си, татко,
почини си, каза Гого,
аз ще карам влака.
Най-напред ще си намажа
с сажди двете бузи,
а след туй ще сложа важен
СИНЯТА ТИ БЛУЗА.
Видят ли ме там на влака,
още отдалече да си кажат:
„Тоз юнак е машинист изпечен!“
Мислиш, че не зная, татко,
влака как се кара?
Нека дойде чичов ВАСКО
да смени огняра,
нека грабне във ръцете
ЗДРАВАТА ЛОПАТА
и погледай как ще цепи
влака през полята!
Гара стигнем ли – спирачка
удари веднага,
да не може нито крачка
влака да избяга...
Гледа уж бащата строго,
но му става ясно.
машинист ще стане Гого,
нека да порасне!