Как GDPR се превърна и в инструмент за репресия над журналисти
В някои страни от Източна Европа правилата на ЕС за защита на данните са средство за заглушаване на медии
Две години след въвеждането на правилата на Европейския съюз (ЕС) за защита на данните (GDPR) регламентът се използва и за заглушаване на журналисти в Унгария, Румъния и Словакия, според нови изследвания, цитирани от онлайн изданието EUObserver. В Полша цел на регламента са някои неправителствени организации, става ясно от данни от съдебния регистър на страната, пише Инвестор.
Известни като Общ регламент за защита на данните или GDPR, правилата на ЕС трябва да служат за защита на правата на неприкосновеност на личния живот. Налагат се обаче тежки санкции за нарушения.
Някои национални власти използват регламента за сплашване и цензуриране на медиите. Сред тях е ръководителят на органа за защита на данните в Словакия Соша Пьотеова. Миналия декември тя е предложила да бъде наложена глоба в размер на 10 милиона евро на разследващия сайт Investigace.cz, освен ако той не разкрие своите източници.
Според Беата Балогова, главна редакторка на най-големия независим вестник в Словакия, Пьотеова „явно е злоупотребила с властта си и е тормозила журналистите“.
Investigace.cz се беше сдобил с видеоклип с участието на Мариан Кочнер, заподозрян за убийството на журналиста Ян Куциак. Видеото показва как Кочнер инсталира камера в канцеларията на бившия главен прокурор на Словакия Доброслав Трънка.
Словашкият парламент през април нареди на Пьотеова да оттегли искането си.
Главният редактор Беата Балогова твърди, че Соша Пьотеова никога не би трябвало да получава този пост заради предишната ѝ трудова история, свързана с Кочнер. „Случаят показва как бившето правителство масово подцени въпроса със защитата на данните и потенциалните злоупотреби“, казва тя.
Международната неправителствена организация Access Now прави подобни изводи. В доклад, публикуван в понеделник, се казва, че някои публични органи злоупотребяват със закона, за да задушат журналистиката и да подкопаят работата на гражданското общество.
Естел Масе, старши анализатор политика в Access Now, посочва случаят със Соша Пьотеова в Словакия като един от най-тревожните случаи, когато става въпрос за GDPR. Според Масе Европейската комисия трябва да предприеме действия, за да гарантира, че органите не злоупотребяват с правилата за защита на данните.
„Ако не бъдат предприети действия за справяне и премахване на подобно поведение, свободата на печата и правото на защита на данните са изложени на риск, тъй като GDPR в крайна сметка би могъл да се възприеме като инструмент за потисничество, въпреки факта, че е точно обратното“, коментира тя.
Словакия не е сама в това. През 2018 г. румънският орган за защита на данните заплаши журналисти с глоба от 20 млн. евро, освен ако не разкрият източниците си. Тогава репортери разкриха връзка между Ливиу Драгня, президентът на управляващата Социалдемократическа партия, и румънска компания, замесена в мащабна измама.
Румънският орган за защита на данните твърди, че принудата журналистите да разкрият своите източници "няма вероятност да наруши професионалната тайна на журналистите", защото източникът им на информация е защитен.
Междувременно в Унгария GDPR беше използван, за да принуди местния издател на списание Forbes да изтегли свои броеве, съдържащи списък на най-заможните хора в страната.
Комитетът за защита на журналистите, базиран в Ню Йорк, заявява, че законът за данните на ЕС не трябва да се използва като инструмент за репресии над репортери. „Ако със законодателството на ЕС се злоупотребява в подкрепа на онези, които биха искали да цензурират, тогава на затварянето на тези вратички трябва да бъде даден висок приоритет“, казва Том Гибсън, представител организацията в Европа.
От своя страна Европейската комисия отбелязва, че член 85 от GDPR гласи, че държавите от ЕС трябва да „предвидят изключения или дерогации“, когато такива данни се обработват „за журналистически цели“.