Защо, въпреки всичко, маска трябва да носи всеки

Има световен научен консенсус, че основният начин за заразяване с коронавируса е чрез дихателните капчици, излизащи от устата или носа при издишване, говорене, кихане, кашляне и плюене

Ключови думи: коронавирус, жертва, медицинска маска

Защо, въпреки всичко, мааска трябва да носи всеки, както е в Словакия, Чехия, Китай, Хонконг, Южна Корея и др.

Кратък отговор: за да приключи всичко това час по-скоро и с минимум жертви, да се върнем към нормален начин на живот (включително икономически), отново да се разхождаме свободно навън, да се събираме, да се наслаждаваме на настъпилата пролет и идващото лято. А относно маската – дори няма нужда да бъде медицинска или скъпа. Следва пълната версия на този отговор.

"Голямата грешка на Европа и САЩ е, че хората не носят маски" (Джордж Гао, директор на Китайския център по болестите)

Първо, едно малко терминологично уточнение, понеже дори големи медии и официални държавни сайтове понякога смесват понятията, а това е объркващо за много хора. Коронавирус (SARS-CoV-2, означаван в началото като 2019-nCoV или HCoV-19) е самият вирус, който се пренася от човек на човек, докато COVID-19 (съкращение от COronaVIrus Disease 2019) е болестта, която човек може да развие при излагане на достатъчна доза от вируса.

Коронавирусите са група от вируси, познати на медицината от над 50 години. Наречени са така, защото върху сферичната си обвивка имат шиповидни израстъци, наподобяващи корона. В края на 2019 г. в Китай (гр. Ухан, провинция Хубей) се появява нов щам. Той е кръстен SARS-CoV-2, именно като наследник на първия SARS-CoV, причинил епидемията през 2003 г., която стартира отново от Китай. Настоящата пандемия е донякъде предречена от СЗО (Световната Здравна Организация) още през 2016 г.

С какво тази епидемия е по-различна? Не е ли като баналния сезонен грип, от който всяка година също се заразяват много хора и има смъртни случаи?

Не е. Смъртността при грипа е около 0,1%, докато при COVID на този етап се оценява средно на 1%, тоест 10 пъти повече. По подобен начин стоят и нещата с хоспитализацията – близо 20% от случаите на COVID изискват болнична помощ, спрямо макс. 2% от диагностицираните със сезонен грип. От тук идва и голямото предизвикателство за здравната система, чийто ресурс може да се окаже недостатъчен като легла, оборудване и медици. Затова и често може да чуете, че е необходимо „изравняване на кривата“ (в графиката с общия брой случаи). Тоест, максимално забавяне на разпространението с цел болниците да спечелят време – да успеят да поемат всички болни и да има минимум жертви.

Заразността на заболяванията се измерва чрез коефициента R0, който показва колко здрави човека би заразил един болен. При грипа този индекс е около 1,3 (един човек би заразил 1,3 други), а при COVID е приблизително двоен – 2,5%-2,8%. За грипа има добре проучени лечение и ваксина, за COVID все още няма нито едно от двете.

Грипът отшумява през топлия сезон – нещо, за което няма гаранция при текущата инфекция. Също така, една епидемия трябва да отговаря на определени критерии, за да бъде обявена от СЗО като пандемия (глобална епидемия), както е в момента. Друго нещо, което често се забравя, е че сезонните грипни епидемии ежегодно „рестартират“ от многобройни и отделни локални огнища във всяка държава, докато тук говорим за стартиране на чисто нова зараза, при това тръгнала от една-единствена точка (гр. Ухан) през декември и вече стигнала навсякъде.

Хората, според които бройката на заболелите и жертвите в световен мащаб е пренебрежима спрямо статистиките за грипа, трябва да си припомнят, че това е резултат от безпрецедентни мерки по цял свят. Иначе щяхме да сме свидетели на доста по-страшни цифри. Също така, при сезонния грип не се строят екстремно болници за една седмица, нито импровизирани палаткови клиники по паркинги, нито са се преустройвали хотели в карантинни центрове и лаборатории. Медицинската апаратура стига за всички, лекарите също, като на последните не се налага да избират кого да лекуват и кого да оставят да умре, а труповете не се извозват с военни камиони. Това, което се случва в момента, е повече от медиен шум.

Как се разпространява заразата?

Предимно по въздушно-капков път, но също и по контактно-битов. Първият начин се осъществява чрез т.нар. респираторни (дихателни) капчици – миниатюрни и невидими с просто око капки течност, които изхвърляме от устата и носа си при издишване, говорене, кихане, кашляне. Така, ако сме заразени, вирусът съдържащ се в капчиците може да се пренесе върху друг човек, попадайки на лицето му, и по-точно върху лигавицата (уста, нос, очи), откъдето прониква в организма. При контактно-битовия път на предаване, пренасянето става чрез пипане с ръка на заразена повърхност, и след това докосване със същата ръка, обикновено неволно, на собствената лигавица на лицето (уста, нос, очи). Този начин е донякъде продължение на първия, понеже вирусът по всяка вероятност е попаднал на въпросната повърхност чрез нечии респираторни капчици преди това. Според изследване отпреди 5 дни, вирусните частици (вириони) могат да оцелеят върху различни материали, и съответно да представляват заплаха, от няколко часа във въздуха до няколко дни по твърди повърхности. Важна особеност e и дългият инкубационен период на заболелите, който може да трае до около 14-21 дни – това е времето, през което човек е вече заразен с коронавирус, но все още не проявява видими симптоми на COVID-19. През това време той е потенциален преносител на заразата. Освен това, при 81% от случаите заболяването минава леко, което увеличава вероятността заболели да не потърсят лекарска помощ и да разпространяват вируса. Отделно се предполага, че част от инфектираните никога не развиват сериозни състояния – тези хора остават недокументирани и дори не подозират, че може да предават вируса на останалите.

Какви са официалните препоръки за защита?

Както знаем, трябва да имаме висока лична хигиена, да дезинфекцираме дома, да си мием често ръцете със сапун за поне 20 секунди, а при невъзможност – с дезинфектант. Тази мярка пресича контактно-битовия път на предаване. Също така, трябва да упражняваме социална дистанция: да стоим вкъщи (включително под домашна карантина ако сме пътували в друга държава или имаме симптоми), да не посещаваме близки и приятели, да не се струпваме навън, да спазваме 2 метра разстояние помежду си, да не пътуваме между областите ако не е спешно. Тази мярка пък пресича въздушно-капковия път. Но има една мярка, която може едновременно да пресече в зародиш и двата пътя на заразяване. И това е изолирането/покриването на лицето, от където така или иначе тръгват всички дихателни капчици, нужни и за двата основни канала на разпространение на коронавируса. Блокирайки тези капчици още на изхода (носа и устата), те нямат голям шанс да попаднат нито върху някого другиго, нито върху повърхности. Поне не и в такива дози, които да достигнат прага, необходим за ефективно заразяване.

Защо тогава всички казват да не носим маски?

Преди всичко, нека отбележим, че българското правителството организира кризисен щаб още преди да има първи регистриран случай на COVID-19 у нас. Тази ранна реакция е пример за адекватно поведение за много европейски страни, а и не само. Мерките, които се взимат тук са в съответствие с препоръките на СЗО. Една от тях е защитни маски да не се носят от здрави хора. Изключение се прави само ако имаме симптоми или се грижим за болен. Всъщност, не е чудно, че СЗО е възприела политика да не се препоръчва носенето на маски от привидно здрави хора. В условията на световна епидемия, придружена от световен дефицит на маски, е логично последните да бъдат запазени за тези, които се нуждаят най-спешно от тях – медицинския персонал и болните. Нещо, което СЗО не крият и дори споменават в материалите си. За тези две групи маските наистина са на живот и смърт. Част от лекарите също заболяват поради постоянното излагане на високи концентрации от вируса. А когато здравните работници намаляват, ситуацията само се влошава допълнително.

От СЗО твърдят също, че маската дава измамно усещане за безопасност. Според тях, сама по себе си тя не защитава достатъчно, освен ако не се комбинира с останалите хигиенни препоръки и най-вече старателното миене на ръцете. И са прави – маската не защитава. Поне не и този, който я носи. Тя предпазва околните от носещия я – нещо, което самият ген. Мутафчийски също заяви пред медиите. Това е и замисълът на много от маските на пазара – да бъдат носени от болни или потенциално заразени, за да не излагат останалите на опасност. За да сме в истински защитена от коронавирус среда, трябва ВСИЧКИ да покриваме носа и устата си когато сме сред други хора – било то с маска, шал или друго. Така няма да има кой да разпръсква респираторни капчици при дишане, говорене, кихане и кашляне.

За съжаление, много хора в България все още не слагат маска. Веднъж, защото тук няма установена традиция на носене, и втори път, защото постоянно биват уверявани отвсякъде, че няма нужда да го правят ако са здрави. Работата е там, че няма как да са сигурни дали са здрави. Причината е в това, че може да попадат в някой от сценариите, за които стана дума по-рано. Първо, възможно е да са в инкубационен период, през който още не проявяват симптоми. Второ, може да са от онези 81% болни, които изкарват COVID леко. Част от тях изобщо не съобщават на личния си лекар и така не стигат до тест и диагноза, а само до няколко дни чай и парацетамол вкъщи. И трето, може да са сред заразените без усложнения, които даже не подозират, че са преносители. Те също остават недокументирани. Представителите и на трите групи могат да заразят нови хора. Според проучване за Китай, именно неидентифицираните случаи са причинители на цели 79% от идентифицираните! Като четвърто, можем да споменем, че в България не се практикува масово тестване на населението за коронавирус, дори в районите с доказано разпространение. Именно поради тези 4 фактора, всеки един от нас трябва да разглежда себе си като потенциален преносител на вируса и АБСОЛЮТНО ВИНАГИ да покрива лицето си преди контакт с други хора.

Вършат ли работа маските?

Неслучайно едно от първите неща, които прави всяка държава, в това число и нашата, е да забрани износа на наличните предпазните средства, както и да организира по възможност производството на нови такива. Ако погледнете тук ( https://bit.ly/3c7ZV73 ) също ще видите, че първото нещо, което СЗО са направили, е да закупят и изпратят над 850 000 маски към 75 държави. Но най-безспорното доказателство за важността на маските ще открием ако обърнем поглед на Изток – там, откъдето пандемията тръгва и опасността е непосредствена.

Жителите на източните страни от десетилетия имат изградена култура да носят предпазни маски по ред причини – превантивно през грипния сезон, за да пазят топло на лицето си през зимата, носене от болни за да пазят здравите, против замърсен въздух, дори като моден аксесоар. Текущата пандемия превръща този полезен навик в норма. В Китай маските стават задължителни за всички навън, като дори вкъщи носенето на минимална защита е препоръчително. Публикувана е официална таблица, обясняваща кой вид маска за какви хора и ситуации е подходяща. Япония пък задължава своите производители да продават маските на правителството, което от своя страна ги доставя на жителите на засегнатите райони. Южна Корея и Хонконг също съветват гражданите си да слагат маска когато излизат, а във Виетнам носенето е задължително. Сингапур раздава маски на всяко домакинство с помощта на армията. В Тайланд дефицитът на маски кара правителството да произведе 50 милиона текстилни такива, които според проведените тестове блокират дихателните капчици. Тайван въвежда режим на продажбите (против презапасяване) и ангажира военните в производството на нови маски, достигайки скорост от 10 милиона броя на ден.

И обратно към Европа. От седмица в Чехия носенето на маски навън е задължително. При липса на маска, носът и устата трябва да бъдат покрити с подръчни средства, например шал или кърпа. В Словакия се слага маска/шал на публични места – хора с незащитени лица не се обслужват. Мярката е задължителна в столицата и големите градове, макар още да не е въведена на национално ниво. Здравният министър обяснява в ефир (носейки маска, както останалите гости и водещите), че когато човек покрива устата и носа си, той предпазва околните от своите респираторни капчици, а той самият е защитен, благодарение на маските на другите. После допълва, че когато всеки е с покрито лице, ефектът е все едно всички са ваксинирани. Поради изчерпване на маските в аптеките, лично премиерът препоръчва на населението направата на такива от плат в домашни условия.

Има световен научен консенсус, че основният начин за заразяване с коронавируса е чрез дихателните капчици, излизащи от устата или носа при издишване, говорене, кихане, кашляне и плюене. Дали това ще стане директно по въздушно-капков път при близък контакт или индиректно по контактно-битов път, не е от съществено значение. Поради големия си размер от поне 5 микрона, тези капчици са тежки и скоро падат на земята, привлечени от гравитацията. Макар че при кихване или изкашляне броят им може да достигне десетки хиляди и да пропътуват цели 6-9 метра преди да стигнат земята, най-опасната зона е в обхвата 1-2 метра, оттам и препоръката за дистанция. Съществува и минимална възможност за предаване чрез аерозоли – това са най-фините изхвърлени капчици или чисти вирусни частици, разпръснати из въздуха, подобно на спрей. Те са с размер под 5 микрона и са твърде леки, поради което остават да се носят във въздуха. Под тази си форма на аерозол, вирусът може да бъде опасен в продължение на часове, но това не е твърде вероятен сценарий на заразяване извън болнична среда.

Ефективността на маските за блокиране на изходящия поток от респираторни капчици не стои под въпрос. Здравният персонал обикновено използва популярните сини хирургически маски (наричани още медицински, еднократни или обикновени), както и по-скъпите и пречистващи маски тип респиратор, като N95. Според изследване, разликата в тяхната способност да предпазват от грип е едва 1% – тоест, те са почти еднакво ефективни. Като имаме предвид, че вирусните частици на грипа и короновируса имат подобни размери (съответно 80–120 nm и 50–200 nm), можем да заключим, че двата модела ще имат близка ефективност и при COVID. Маски от тези два типа обаче вече се намират трудно, а и те са по-необходими на медиците и болните. В ежедневието дори текстилните биха свършили работа. Така или иначе, допреди около 50 години друг вариант не е имало даже за лекарите. Според тестове, платнените маски спират капчиците с размер над 1 микрон, което е напълно достатъчно при условие, че вирусът се разпространява предимно чрез капчиците с размер над 5 микрона. Текстилните маски за многократна употреба изискват съответна поддръжка преди да бъдат поставени отново, като някои от тях имат и джоб за сменяем филтър. В краен случай, дори подръчни аксесоари като шал, бъф, кърпа, бандана могат да бъдат от полза. Най-важното е просто всеки да покрива носа и устата си преди досег с други хора. Ако все още имате съмнения в ползата от преграда пред носа и устата си, направете следния лесен експеримент. Поставете дланта си на няколко сантиметра пред устата и започнете да говорите. Ще усетите топлината на дъха си и механичната сила на излизащата струя въздух, особено когато изричате експлозивни съгласни като Б и П, или се прокашляте. Това именно е изходящият дихателен поток, съдържащ респираторните капчици. След това сложете маска и повторете теста – едва ли ще усетите нещо. Допълнително предимство при покриването на лицето е, че няма да можете да го докоснете директно с ръка, която би могла да е замърсена с вирус. Този ефект може да се засили с носенето на очила и шапка/качулка, така че да не остават непокрити части от лицето.

Неприятният факт е, че все още много хора нямат навика да слагат маска. Други не знаят защо трябва да го правят. Трети се въздържат поради опасения, че ще бъдат сочени с пръст или гледани подигравателно. Всички обаче трябва да разберем, че предпазването на лицето е ключово, за да не пренасяме заразата и да не превръщаме непознати в жертва на нашата безотговорност. Посоката на социално напрежение трябва да се обърне – хората, които не носят маска би следвало да се притесняват от тези, които носят. Последният път, когато в България е обявено извънредно положение, е било по време на Втората световна война. Времена, в които хората с готовност са се разделяли кой с крак, кой с ръка, кой с живота си. Днес се изисква да се разделим само с комфорта си и да слагаме маска когато излизаме навън. Това не отнема повече време от миенето на зъбите сутрин или почистването на обувките преди да излезете. Ако носенето на маска в България беше задължително (както в Словакия, Чехия, Азия) и органите на реда концентрираха силите си върху съблюдаването на това просто правило, може би щяхме да избегнем някои от по-крайните мерки, които днес ограничават всички нас, а и бизнеса.

Ако и вие мислите, че трябва да сме отговорни и да носим маски за да преживеем възможно най-бързо и най-леко пандемията, може да споделите този текст. Така повече хора биха разбрали защо покриването на лицето е толкова важно.