В „Българския ВиК холдинг“ ще има търговец на ток за ВиК дружествата
Няма риск за стената на яз. „Бели Искър“, каза зам.-министър Николай Нанков
В структурата на „Българския ВиК холдинг“ ще има търговец на ток, което ще позволи ВиК дружествата да намалят разходите си за електроенергия с около 30%. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на среща в КНСБ по проблемите на ВиК отрасъла.
В момента операторите купуват ток на свободния пазар и това доведе до скок на разходите им до 70%, въпреки направените инвестиции и редуцираните количества потребявана електрическа енергия. Със създаването на холдинговата структура този проблем ще бъде решен, а с част от освободения паричен ресурс ще могат да се повишат трудовите възнаграждения в отрасъла, обясни зам.-министърът.
Според позицията на КНСБ въпросът с повишаването на заплатите е без алтернатива. „За нас увеличението на разходите за персонал с 15% е спешно необходимо“, подчерта председателят на конфедерацията Пламен Димитров. 16 000 души са заетите в отрасъла, 6500 от тях са работели на минимална работна заплата през 2019 г. Повече не може да си позволим да губим кадри заради ниските възнаграждения, допълни Димитров.
Според зам.-министър Нанков някои дружества ще могат в рамките на цялата 2020 г. да увеличат работната заплата с 14-15%, но за други това ще е трудно постижимо. Затова, ако холдингът бъде структуриран до средата на годината, ще има ресурс да се подпомогнат дружествата в по-тежко финансово състояние за увеличаване на възнагражденията.
За постигане ръст на заплатите е необходимо да бъдат използвани и други източници - например, увеличаване на събираемостта от абонатите. 117 млн. лв. са в момента вземанията на ВиК дружествата с държавно участие от потребители, от тях 81 млн. лв. са от гражданите. Затова ще се търсят законови механизми за подобряване на събираемостта и намаляване на кражбите на вода. Те ще бъдат разписани в Закона за ВиК, който в момента се подготвя.
Николай Нанков подчерта, че ще се промени и свръх регулацията в отрасъла, защото това също пречи на ВиК дружествата да се развиват и инвестират. В бъдеще КЕВР трябва да регулира дългосрочното изпълнение на бизнес плановете, а не разходите на дружествата и качествените показатели.
По отношение на кризата в Перник зам.-министърът посочи, че в момента се разработва идеен проект за изграждането на допълнителен водопровод от 13,5 км и помпена станция Мало Бучино. Съоръженията са част от новото предложение за решаване на проблема с нарушеното водоснабдяване на града, което предвижда да бъдат пренасочени допълнителни количества вода от водосбора на яз. „Белмекен“ към яз. „Бели Искър“, като се използва преминаването през мрежата на София.
На въпрос няма ли тези допълнителни количества да застрашат стената на яз. „Бели Искър“, зам.-министър Нанков бе категоричен, че такъв риск не съществува. В момента водата в язовира не трябва да е повече от 70% от общия обем, за да се гарантира неговата безопасна експлоатация. Този критичен обем няма да бъде надхвърлен, затова няма рискове за стената.
Пиян украински шофьор катастрофира на АМ „Тракия“ с 2.22 промила алкохол
Наркотична находка в „Славейков“: Криминално проявена бургазлийка задържана с марихуана
Фенките ликуват. Той се завръща в България
Магазин предложи 12 бона заплата
Сливенският митрополит Арсений гостува на Бургаския държавен университет
A “насъщните задачи” на всяка българска изпълнителна власт днес не могат по никакъв начин да бъдат други освен икономически. Проблемите на социалната защита в широк смисъл са табуирани в българското общество твърде отдавна, като всеки опит да се постави някакъв социален проблем е априорно заклеймен като рецидив на комунизма. Официалната идеология на почти всички български политически власти през последните десетилетия утвърждаваше две прости истини - че в едно демократическо общество, каквото без съмнение е българското - всеки получава заслуженото (т.е. Jedem das Seine), и че социалната структура в този смисъл е оптимална, и второ, същата истина, но изказана още по-просто във формулировка, удобна за масова пропаганда: “Драстичното разделение на бедни и богати е първо условие за успешно икономическо развитие на всяко общество”. Поради това днес в България не е прието изпълнителната власт да поема и да решава никакви социални проблеми, с някои малки изключения.
Собствено политическата проблематика също не влиза в компетенцията на изпълнителната власт в България през последните десетилетия. Фундаментални и насъщни политически проблеми от рода на национална сигурност, вътрешна сигурност, отбранителна политика, международно-политическо положение на България, геополитически ангажименти на страната и, разбира се, класическите проблеми “на Войната и Мира” много отдавна са прехвърлени за решаване на нашите нови партньори. Например, неотдавна българския парламент прие документ, ангажиращ Република България със всички действия на американската администрация в Близкия изток. По същество това означава, че българската политическа класа разглежда територията на българската държава като подмандатна територия на САЩ.
В този смисъл, от политическа гледна точка българският политически елит пребивава в сладка колониална дрямка - всички жизненоважни проблеми, които касаят националната политика, са извадени от компетенцията на българския политически елит и са доброволно прехвърлени в компетенцията на съответните западни учреждения (Държавен Департамент на САЩ, Департамент по Отбраната на САЩ, а също и съответните западноевропейски - предимно американски и британски - тайни служби).
По този начин бремето на Голямата политика не тежи върху плещите на българската политическа класа, тя успешно прехвърли отговорността за българската държавност като политически Дом на българите върху своите по-големи и по-опитни западни партньори.
Затова насъщните задачи на всяко българско правителство през последните години могат да бъдат описани главно в три групи:
- първо, уреждане на икономическите отношения между отделни олигархични групировки и спасяване от дългове на някои по-изтъкнати българи от рода на Иво Прокопиев, Васил Божков и др. национални първенци и нотабили,
- втората група задачи включва оптималното управление на финансовите потоци, които постъпват в България по линия на ЕС. Така например, в последно време в България се очаква да постъпят твърде значителни суми по линия на образователните програми на ЕС, което е и скритата причина за един истински драматизъм в предстоящите избори. Правилното разполагане на свои хора на такива държавни постове, които имат стратегическо значение за управлението на тези потоци е въпрос с ключово значение за стабилността на българската изпълнителна власт. Обратно, един конфликт между български олигархични структури по повод подялбата на тези твърде значителни европейски суми може да има твърде силен дестабилизиращ ефект върху българската изпълнителна власт. Казано накратко, всички тайнства на българската политика днес имат преобладаващо икономическа природа и касаят явно и скрито разпределяне и преразпределяне на икономически блага - това е характерно за всеки колониален режим.
- но има и трета група задачи, които стоят пред всяко бъдещо българско правителство. Техния смисъл е в системното възпрепятстване до степен на открито саботиране на всички икономически програми с руско присъствие на територията на Балканите. Да се пречи на Русия на всяка цена и с всички средства - това е Веруюто на българския политически елит. В средите на този елит е прието като очевидно вярно, че американската подкрепа за статуквото днес в България и съответната американска благословия за властта на днешната политическа българска класа могат да бъдат придобити единствено чрез непрекъснато демонстриране на готовност да се изпълнят всички американски пожелания. Съвсем точно тази позиция на целия български политически елит беше формулирана от един български влиятелен икономически и политически функционер - “Евразийство - да, но само след разрешение от американския посланик”, заяви той.
С други думи, българският политически и стопански елит разглежда своите клиентелни отношения със САЩ като гаранция за своето политическо и икономическо благосъстояние.