Еврото не е единствената причина за валутните проблеми на Източна Европа
Проблемите у дома наредиха унгарския форинт, полската злота, чешката крона и румънската лея сред най-зле представящите се валути на развиващите се пазари
На пръв поглед еврото е виновно за отслабването на валутите в Източна Европа, тъй като регионът е тясно свързан с веригата на доставки на ЕС. Но това не е цялата истина, пише investor.bg
От избори, през решения на Европейския съд, до политики за правителствени разходи и парични политики – проблемите у дома наредиха унгарския форинт, полската злота, чешката крона и румънската лея сред най-зле представящите се валути на развиващи се пазари миналия месец.
Това е неочаквано затруднение за активи, които обикновено се смятат за инвеститорски убежища, посочва Bloomberg.
Полската злота
Злотата усеща жегата от предстоящо решение на Европейския съд за заемите в чуждестранни валути. В най-лошия случай, в който банките ще бъдат задължени да обръщат ипотеки в злоти при валутни курсове от 2008 г., може да се стигне до загуби от близо четири пъти миналогодишната печалба на кредиторите. Ускоряващата се инфлация, както и предстоящите общи избори другия месец, може също да нанесат удар по представянето на полските активи.
Унгарискят форинт
Форинтът се оказа най-зле представящата се валута за септември, достигайки рекордно ниска стойност спрямо еврото. Смекчаване на паричната политика на централната банка, както и натрупването на спекулативни позиции, допълнително засилиха удара. В същото време балансът по текущата сметка, който се оказа отрицателен, също не помага особено.
Увеличаващата се ликвидност вследствие на решението на централната банка да облекчи паричната политика, както и „деликатният вътрешен баланс на Унгария и натискът в посока надолу върху еврото“ ще продължат да притискат форинта, посочват стратезите на Citigroup Думитру Викол и Луиш Кошта.
Чешката крона
По-строгият тон на централната банка в Прага не успя да даде тласък на кроната, чийто ръст спрямо еврото от 0,6% до 25,79 за евро през септември изостава от тенденцията при останалите сродни валути. Инвеститорите все още изпитват трудности с продажбата на крони в опит да излязат от дългосрочните си залози.
Въпреки това прогнозите за последното тримесечие на годината са по-обнадеждаващи. Според стратега на ING Пьотр Крпата чешката валута може да отчете по-добро представяне до около 26 крони за евро, дори и ако централната банка в страната увеличи лихвените проценти през ноември.
Румънската лея
Леята отписа 0,5% от стойността си този месец до 4,7485 за евро на фона на правителствена криза в Букурещ, по-висока инфлация и други проблеми, които очертават не особено добра картина за валутата.
„Леята остава една от най-надценените валути в Централна и Източна Европа и това постепенно отслабване няма да намали високата ѝ оценка“, посочва Дан Букша, анализатор на UniCredit. Според него цената на валутата ще варира в диапазона 4,8-4,9 леи за евро през първото тримесечие на 2020 г.