Закон за личния фалит и защо стартъпите у нас настояват за него
Предложението е сумата за задлъжняване да е 5-10 минимални работни заплати, но може и да се повиши
Много млади хора у нас разработват високотехнологични продукти и услуги с намерението да превземат световния пазар. Като стартъп една компания не разполага с активи. Нуждата да имаш алтернатива, ако се провалиш като предприемач, е много голяма.
Това засяга и физическите, и юридическите лица, заяви по темата за внесения от омбудсмана Мая Манолова в Народното събрание законопроект за несъстоятелност на физическите лица Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация - BESCO, предава Bloomberg.
"Изходният път за един стартъп означава да можеш да започнеш на чисто, ако се провалиш в начинанието си. Проваляйки се в България, рискуваш да няма как да започнеш друг бизнес и да те преследват кредитори и частни съдебни изпълнители".
В контекста на този законопроект хипотезите са две - свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, за които критериите тепърва ще се изготвят, уточни изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация BESCO.
"Вариантът е например при невъзможност за изплащане на вноските по задължение или че за три месеца няма как изплатиш абсолютно нищо на никого. Ще се обсъди каква е сумата за задлъжняване - в момента се предлага тя да е 5-10 минимални работни заплати, като най-вероятно ще бъде повишена", отбеляза още Иванов.
Вариантите
В такива случаи единият вариант е да се изготви оздравителен план, при който да се възстанови поне половината от сумата, посочи Добромир Иванов. Той обясни, че другата опция е ликвидация на имущество при наличието на такова.
Третият вариант е, ако нямаш пари или имущество, да може директно да обявиш фалит и така да се анулират задълженията ти и да започнеш на чисто, допълни още гостът. Приемането на законопроекта би направило предприемачите по-смели в търсенето на финансиране от банките, каза Добромир Иванов, пояснявайки, че така комуникацията между тях би станала по-гъвкава.