Спомени от соца: Когато кило домати беше 20 стотинки
При демокрацията плодовете и зеленчуците станаха недостъпни за повечето възрастни хора
Днес, при демокрацията, плодовете и зеленчуците са недостъпни за много възрастни хора, особено за тези, които получават пенсия около 200 лв. А помните ли как беше при социализма?
1 килограм български пресни домати със срок на годност 48 часа струваха 20 стотинки, пише Ретро. Продълговатите за готвене и консерви - 12 ст. През 60-те и 70-те България заема първо място в Европа на глава от населението по производство и износ на домати. Сега 1 кг, главно вносни със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) и вкус на пластмаса, тръгват от 2 лева.
Марулята едно време се продаваше за 10 стотинки. Сега е 80 ст. до 1 лев. Връзка магданоз се купуваше за 10 стотинки, сега – за 1 лев. Сочна диня струваше 5 стотинки килото, сега 1 кг диня (предимно гръцки или турски) тръгват от 50 стотинки. Бананите бяха 1,20 лв., но се сдобивахме с тях само по празници и с чакане на опашки. При демокрацията кило банани е около 2,80 лева. Портокалите вървяха по 90 стотинки за килограм, при демокрацията са поне 2,50 лева. Череши си купувахме за 40 стотинки, сега килограм е около 4 лева.
Доналд Тръмп с удар по ЛГБТ, обеща да спре „транссексуалния делириум“
А защо си мислиш, че другите армии са били по-добре??? Защото си слабоумен комплексар?!
Трол лъжлив евроатлантически,
И преди 89та изнасяхме агнета за арабелите... А преди 75та и за гърция за без пари - да плащаме репарациите на кобургготските изроди.
Кретен слабоумен, тогаз имаше пазари навсякъде... Конкуренция, за каквато сега можеш само да мечтаеш... Ако не беше прост трол.
Пич не се излагай едно колело в магазина е 300лв. до 500лв.
До 27
Това е така при тях за въоръжението точно заради ресурсите. От създаването на държавата имат притеснения някой да не им заграби ресурсите. На юг от тях са китайците които пък нямат достатъчно земя, а руснаците в близост до Китай са малко. Проблема на руснаците е, че са твърде малко за територията която притежават.
ПС: Не съм нито русофил нито русофоб.
Ватенките тогава ни продаваха почти без пари нефта и газа и бензина беше 10 ст. Ха сега поискай да вземеш на такива цени нефт от реднеците, ако искаш да видиш среден пръст.
А относно ракетните установки, служил съм в такива войски. Имаше ракети с голям обсег СС-20, които стигаха до Инджирлик и Иран. Те бяха на смесен контрол. Имахме си и наше производство крилати ракети, с които можехме примерно да сринем Истанбул за минути. Те си бяха под наш контрол. И едните и другите можеха да носят ядрени бойни глави, а също и неутронни. Отвреме-навреме, в по-напечени случаи, се изпускаше разузнавателна информация, че са насочени натам и тогава турците внимателно слушаха какво ще каже бай Тошо и слушаха и изпълняваха.
А иначе какви очила съм сложил, розови или други, си е твой проблем.
При мен няма как да се получи, но има хора, при които една лъжа изречена 100 пъти, става истина. Така че, дерзай.
Ватенките ни даваха почти без пари нефт и газ и бензина беше 10 ст. Ха сега взимай от реднеците нефт на такива цени, нали са ти като братя.
А за ракетните установки. Служил съм в такива войски Имахме си наши крилати ракети, с които можехме да сринем примерно Истанбул за минути и турците нямаха никакво противодейстствие. Тук-там в по-напечени моменти се пускаше разузнавателна информация, че са насочени натам и бай Тошо като кажеше нещо, турците внимателно слушаха и изпълняваха. Тези ракети си бяха абсолютно под наш контрол. Не говоря за ракетите с голям обсег СС-20, които стигаха до Инджирлик и Иран. Те бяха на смесен контрол. И едните и другите можеха да носят ядрени бойни глави.
А дали да ми розови или други очилата си е твой проблем.
При мен няма да се получи, но си има хора при които една лъжа повторена 100 пъти става истина, така че дерзай ;)
А и аз знам един на 65 год., дето сега разправя, че не го пускали в Кореком и му забранявали да слуша Битълс :))
Може би се храните с тях, но аз се обърквам - един път го величаете, друг път го забивате в земята този соц. Аз съм бил на 20 години, когато дойде днешната демокрация и имам реална база за сравнение от тогава и сега.
И двата строя си имат плюсове и минуси, но явно макар и в среда на на материално ограничение тогава, хората бяха по-спокойни, по-добри, усмихнати, имаше много ценности, които днес не съществуват. Ние като деца играехме на вън и то на истински игри - футбол, фунийки, мижанка, чилик, джитбол, Ходихме и на бригади, като ученици. От с. Брястовец до Айтос имаше бадемова плантация и всяка есен бяхме на нея, Лятото бяхме на бригади за лук, домати, краставици, малини и каквото се сетите. Изнасяха се тонове навън. Доматите, като малотраен зеленчук/плод ( по новому) ги беряхме зелени с розовеещи дупета и ги нареждахме на декоративни касетки под оризова хартия за износ. За нашия пазар ги беряхме по-червени. Миришеше на домати в полето и около него. Всичко беше истинско и в количества, и в цвят и по вкус. По-меките домати ги отделяхме за консервните фабрики, които също изнасяха продукция в чужбина. Бил съм на бригада и в такава фабрика в Карнобат. Товарихме продукцията буркани в палети и директно на камионите към пристанище Бургас. Камионите чакаха на опашки и това чудо продължаваше нон стоп 24 часа, 5 месеца в годината. В тази фабрика бяха заети над 1000 човека, редом с шофьори, берачи, товарачи, пълначи, пастьоризатори, поточници, миячи, сортировачи, пазачи и администрация. Кипеше от труд, производства и народ. лятото се консервираха - домати, краставици, сливи, череши, есента се консрвираха ябълки, круши, нахут, пипер, чушлета, правеха се много и невероятни истински пастьоризирани ( без консерватнти и захари) )нектари, които днес наричат смути-та. Плодовете и зеленчуците се произвеждаха по полята и овощните градини, а консервните фабрики се захранваха с тях от берачи на бригади свормирани от ученици, войници, работещи, желаещи пенсионери. На мен отряден бригадир ( нещо, като директор на бригадата) във фабриката в Карнобат ми беше днешния общински съветник Георги Дражев, а с брат му Ивайло бяхме товарачи. При раздаване на заплатите в края на лагера, едни бяха доволни, други бяме недоволни, но и тогава, както и сега, беше по-важно кой си и какъв си в партията, но пък бяхме шастливи единни и весели, хората имаха пари за елементарните си нужди - ток, храна, почивка, подаръци за внуци и деца, бензин, вода, плаж и море. Нямаше богати, но нямаше и бедни гладуващи, нямаше изкушения, но нямаше и престъпления. Дори циганите бяха на мястото си и работеха според ценза си, който и сега и тогава не беше висок...Но пък си знаеха мястото и възможностите. Абе да ви кажа не беше толкова лошо по онова време, а най-хубавото тогава беше. че имаше много работа, дори работата беше повече от тези, които имаха право на работа. За това се сформираха и бригади сред тези, които все още не работеха - ученици, студенти и войници. Като добавим и фактът, че всяка селска къща имаше собствено стопанство - животни, двор, овощки и градина, може да си представите колко и каква е била продукцията и какво е било търсенето и цената и в магазините "Плод и зеленчук"
Щото днешните пластмасови вносни ГМО болкуци - стават само за СНИМКА , но не и за ядене ...
И малка България беше износител №1 на домати в Европа. Икономиката работеше за разлика от сега на пълни обороти и в много други отрасли бяхме на челни места.
Но да не задълбавам натам, защото в учебниците сега пише друго, а "демократите" са много чувствителни на тази тема.
А, и армията ни беше армия. Самолетите и танковете ни бяха повече от Турция и Гърция взети заедно, произвеждаме си собствени български крилати ракети и съседите ни имаха респект към нас и внимаваха какво ще каже бай Тошо. Имаше казарма. Младежите ставаха мъже, а не като сегашните напомпани татуирани шматки с меки китки.
Всъщност сегашните плодове и зеленчуци са такива заради окрупняване на производството. Когато набереш наведнъж няколко десетки тона домати, няма време да се пласират, а конкуренция навремето нямаше. Каквото е качеството на доматите това е, други няма. Сега при тези отворени пазари залежи ли ти продукцията и си фалирал.