По примера на София: Вижте варианти за саркофага на "Альоша" в Бургас
Флагман.БГ предлага идеи, които да спасят паметника от задълбочаващата се корозия, биха удовлетворили и русофили, и русофоби
Паметникът на Съветската армия, изобразяващ съветски войник с вдигната към небето лява ръка, известен като бургаския Альоша, издигнат през 1952-53 г. по проект на арх.Минко Минков и продължаващ вече две десетилетия да буни духовете дали мястото му е в самия център на пл. „Тройката“, може да получи нов живот, вписвайки се здравословно в съвремието ни и задоволявайки едновременно русофоби и русофили с вида си.
Напълно възможно е 18-метровият исполин да получи своеобразен „саркофаг“, който да го пази от особеностите на климата тук и вандалските прояви.
Шансовете паметникът да бъде разрушен или демонтиран на части и оставен в музей, са незначителни, но пък може да се вземе примерът на столичния арх. Борислав Игнатов, който онзи ден предложи паметникът на Съветската армия в София да бъде положен в саркофаг, за да се спре рушенето му и да се избегнат набезите на врагове, въоръжение с цветен спрей.
Флагман.БГ предлага няколко идеи на бургазлии, които биха се вписали чудесно с градската среда, като в същото време запазват целостта на паметника. Припомняме, че Альоша често е обект на поругаване, а и десният му ботуш толкова е корозирал, че се наложи да бъде заздравен наскоро. От друга страна основите му от доста време са нестабилни - още при строежа на Партийния дом (днешна Съдебна палата), а с прокопаването на подземната улица тръгнаха и свлачищни процеси.
Предложиха за опаковка в саркофаг паметника на Съветската армия в София. А Альошата в Бургас?
Първата идея е да се изгради висока стъклена пирамида.
Вдъхновение е площадът пред Лувъра в Париж – прозрачна, изключително артистично съградена езотерична конструкция, която не само действа като модерен вход към подземните коридори, но и съхранява артефактите от метеорологичните условия. Тъкмо така и Альошата на Бургас, който преди няколко месеца претърпя сериозна интервенция по заздравяване на десния крак, ще може да бъде запазен за поколения напред - най-малкото като артефакт.
Дизайнът е семпъл – 3 или 4 носещи ъгъла на пирамидата, изградени от неръждаема стомана, стъклена решетка между тях, която да запази метала и снадките от ветрове, снегове и силно слънце, да стабилизира и основите.
Втората идея е по примера на Триумфалната арка в модерния кв. Дефанс, отново в Париж.
Около Альошата да се изгради своеобразна триумфална арка, която да обхване целия паметник. От двете страни на издигнатия монумент – там, където днес се намират легнали медните венци - да се издигнат пилоните на новата арка. Те да обхванат цялата статуя и да я покрият.
Останалото пространство може да се ползва като площад, а ако запазването на паметникa е толкова важно, може от двете други страни на арката, да се поставят и стъклени прегради, които да я изолират като в музей.
Третата идея подозрително много ще ви напомни на морски фар, на погребална урна или даже и на Паметника на моряка при Моста - т.нар. "морски възел на Йоан", който мнозина наричат нецензурирано "фалосът на Йоан". Йоан е кметът на БСП, който управлява Бургас между 1995 и 2007 г., останал в историята с доста паметници на недоразумението от този род, както и с множество обособени градинки с тревни площи. В типичния пример за траурна ваза, тази модерна арт инсталация на саркофаг би покрила монумента изцяло, плътно и от всичките му страни, предпазвайки го от дъжда, снега, вандалите и най-вече от очите на заклетите му политически врагове. Проблемът е само в това, че така площта за изява на различни графити ентусиасти става още по-голяма.
Да се маха
Патъри такива ние ще си го гледаме като писано яйце.
Бабите ще се подмокрят от кеф на него...
ако, ако... ако баба ти беше мъжка, щеше да има дръжка...
пп. цивилизована страна е разтегливо понятие, а кат те гледам какъв начетен олихофрен си (стил автентичен антикомунист, роден 1990та), мерси за твоето разбиране за цивилизация.
Това е поредната глупост и жалки напъни за запазването по някакъв начин на паметника на ОКУПАТОРА! Не може да се палят едовременно свещи и на Господ и на дявола! Тук няма място за две мнения! Ако българските граждани смятат, че това е паметник на ОСВОБОДИТЕЛ - остава. И така трябва да бъде! Ако смятат, че това е паметник на ОКУПАТОР - демонтаж. И така трябва да бъде!
Останалите словоблудства са празни приказки на хора, които си искат оковите и робството.
P.S. Но в тоя безсмислен дебат има и нещо хубаво. Явно в резервния отбор на Москва в България (след БКП-БСП) - ГЕРБ усещат, че столът им се клати, че изтърват кокала, и затова търсят някакви компромисни решения за запазването на любимите им Паметници на позора. Навремето банкялийският Анрешко саботира премахването на паметника на окупаторската Червена армия в София.
(http://old.segabg.com/article.php?id=551051), а заместникът му (Митето) не пада по-долу, но на местно ниво. Гербаджийското Мите на 1-ви февруари не уважи с присъствие Денят за почит към жертвите на комунизма, но на 9-ти май правеше метани до земята пред паметника на окупаторите, заедно с руския консул, български комунисти и забележете лидерът на ВМРО в Бургас, който същевременно е и общински съветник от ГЕРБ. https://www.flagman.bg/article/187061 Тия двамата – гербаджийското Мите и гербаджията от МВР-О се изгавриха с паметта на жертвите на комунизма, като единият (уж) искаше да се отстрани паметна плоча с имената на шумкари-терористи, поставена на входа на едно училище https://burgascouncil.org/Dokladni-zapiski/3195 (кьорфишек), а другият не изпълни законно взето решение от общинския съвет. И сега плочата си стои на мястото, а тия юнаци мълчат по въпроса като комунисти на разпит! Мила родна (и жалка) картинка. Законът е нарушен, но никой (уж) не забелязва!
пич, нищо чудно след време някой да рипоства мемоарите на плевнелиев, как дисидентствал, носейки плакат срещу тошо на митинга на бкп на 17.11.1989та...
пп. че бкп са същите безродни боклуци кат евроатлантиците, няма да споря....
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Михайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
я пак?
Народният съд е:
1. създаден от тримата големи с най-силния натиск кот чърчил и по времето на министър председателя - демократа кимон георгиев.
2. исбитите от народния съд боклуци на кобургготските изроди са виновни за това, че някъде до 75та година плащахме репарации на гърция.
това са фактите.
пп. иречек си го е казал ясно каква ни е интелигенцията - екскременти. Браво на народния съд, че е прочистил държавата от тези боклуци.
Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:
– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!
В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:
– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?
– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.
Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.
Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.
А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“
С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:
– Смърт за това Михайловистко куче!
При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…
Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.
Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Михайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.
Или е нерЪждаема или нераждАЛА.
Мушмороци!
К'ви ли не думи могат да се измислят ! :/
Без това пиедестала стой празен
Давайте го