Защо ме пратиха в карцера
Иначе в казармата имаше и хубави неща – там се научих на вярност към дълга, на безкористност, саможертва
В казармата изпитах кошмара на карцера. Беше много тясно в караулното помещение. Беше зима. Събрахме хартията по пода и я запалихме в розетника на отдушника на комина, за да си стоплим ръцете. Заспахме на куп, за да се стоплим. И карцерът бил нещо справедливо, което оправя грешките ни...
Не съм простил на караулния от Врачанско - нашият край. Каква бе вината ми? Когато пазехме знамето, влизахме в стаята на командира и слушахме музика, където ни хванаха. Хлапешка работа. Друг командир, който раздаваше безвъзмездно правосъдие, ме плашеше колкото пъти ме срещнеше, че ще ме даде под съд за отклонение от поста.
Но връх на всичко бе, когато се бях разпял високо. Подполковник Колев ме чул и ми се скара, а аз смутолевих, че е станало без да искам. А той каза, че това ми е било вродено. Тогава намразих всички военни. Покрай наш Илия, намразваш и свети Илия...
Иначе в казармата имаше и хубави неща – там се научих на вярност към дълга, на безкористност, саможертва.
Веселин Димитров, Мездра
Папа Франциск: Молете се за мен
Такива дори и офицерите ги отбягваха,нищо,че им вършеха мръсната работа.Но най - гадни бяха от старшинските училища,т.н."фазани".Измисляха си всевъзможни поводи за наказания,тормозеха те и това определено им доставяше удоволствие.И между офицерите имаше мръсници.За наше щастие бяха малко.Така,че родната казарма може да бъде наречена "първият кръг на ада".