Американка показа какво е да ровиш в каца с кисело зеле под знамето на ЕС
Филмчето е за град Алтимир и показва нагледно как живее средностатистическият българин сега
Звучи невероятно, налудничаво, но е факт. И за тези, които са чели българска история, 17-минутният филм на американската режисьорка Кей Канахан, който вече се върти в интернет, за него има и статия в сп."Ди атлантик", няма как да не препрати към репортажите за зверствата по време на Априлското въстание през 1876 г. Разбира се, Кей Канахан показва искрено само малка част от настоящето на България и по своя принос то несравнимо по-малко от постиженията на автора на описаното по време на турското робство - американският журналист от "Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан. Разкритията на Макгахан бяха първият правдив израз на случващото се в България и дадоха реален подтик на света да ни помогне при освобождението ни от петвековния гнет.
Флагман публикува по-долу филмчето, за което колегата Божидар Божков - журналист от в."Войс бг", издание за българите в САЩ, смята, че не е голяма философия да се направи такъв филм. Отиваш в което и да е населено място извън четирите оазиса, където са се свили днешните българи: София, Пловдив, Варна и Бургас.
Молиш първите срещнати възрастни хора да ти съдействат. Те започват да ти разказват - тук имаше такова и такова предприятие, това беше училището, а това - кооперацията, тук живееха толкова хиляди хора, но демокрацията уби, унищожи и прогони в чужбина всичко, днес сме само ние.
В случая са се спрели на град Алтимир. И правилно, понеже е в регион, който най-ярко представя резултата от това да залепиш една по-слаба страна за силния и хитър Брюксел, за да се увериш, че в икономиката и политиката законите на физиката за скачените съдове не важат и винаги силният и хитрият изсмуква, изтощава и в резултат е на път да убие по-слабия и наивния. Даже не това е толкова интересно, защото който е учил политикономия го знае. По-интересното е, че наивниците за толкова години никак не са се свършили и продължават да вярват, че Брюксел е спасението, а не проблемът. Филмът е американски и, за разлика от мейнстриймните американски медии, е подходил честно и непредвзето (сценаристка и режисьорка е Кей Канахан). Навлиза просто ударно в темата - възрастен човек, който рови из кацата със зимнина в навечерието на Новата година. И в следващия кадър - телевизор, от който Плевнелиев, със звънкия си гласец, обяснява в новогодишната реч поредните си глупотевини как България се е наредила в семейството на демократична Европа. А веднага след него разбираш, че това е празник насред чума - пустош, напусната от всички. За американски филм подобно добро ориентиране в обстановката е удивително.
Той върви със статия в американското списание „Ди атлантик“.
Флагман е далеч от идеята да внушаваме носталгичност към социалистическия строй допреди 1989 г., но пък бихме искали да се види и тази гледна точка, неудобна за настоящите ни покровители от ЕС.Вижте видеото:
Иска да се върне при бившия си
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
Хвали се, че навремето е скъсвал Преслава от се*с
Преди години, всяка петилетка бе оцветена в розов цвят - толкова действителен, колкото и твоята кацнала “пчела”. Работата е там, че крачетата ти май са потънали здраво в токсичната консистенция - и си се отдал на фантазии... Няма лошо, Геца.
Във всяка западна държава можеш да намериш село което е западнало и хората там са без работа и живеят в мизерия , в ню йорк клошарите спят на улиците в манхатън, гледайте в ютуб и ще ви падне шапката , на уол стрийт е същата работа, холивуд е пълен с клошари под всеки мост е пълно с млади бездомници , в парковете си правят цели села клошарите , ужас е , а тя дошла от хиляди километри да снима мизерията в нашата държава при положение че имаме много красиви места , това за мен е черногледство и някаква подигравка не е никакво изкуство , проста америланска селянка .