Спомени от соца: Когато във всеки град имаше кино
В средата на 60-те години България заема второ място в света по посещаемост на кината пропорционално на населението
„От всички изкуства днес за нас най-важно е киното“, казваше Ленин. Следвайки неговата идея, у нас са изградени стотици държавни киносалони.
В средата на 60-те години, преди модата на телевизията, България заема второ, а дълго време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината пропорционално на населението. Осем милиона купуват 126 милиона билета на кинопредставления и със своите 16 посещения годишно застават непосредствено след рекордьорите в Съветския съюз. Кинотеатрите от 213 нарастват на 3700, съобщава Ретро. Страната е напълно кинефицирана.
Сега може да иронизират думите на Ленин, но истината е, че демокрацията затри и киносалоните в страната. А по Бай-Тошово време имаше във всяко населено място. Билетът беше достъпен и цели семейства ходеха редовно на кино. Днес в по-малките градове хората вече са лишени и от това удоволствие.
Сега ни остана само телевизията и безкрайните турски сериали.
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
Владимир Путин с извънредно обръщение
Ще се шокирате какво се твърди за него
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
И ако все пак (много рядко) комунягите пускаха по кината някой западен филм, на гишетата за билети ставаше лудница и част от хората прибягваха до вече забравения комунистически патент - връзките. Макар че, по правило цензурата орязваше тия кадри от филма, които смяташе за опасни за комунистическата кочина. И въпреки това хората се тълпяха да видат истински (т.е. западен) филм, като "Кръстникът" например, макар че и той беше орязан. И за какво? Защото дебилестият син на някакъв комунистически дебил, след като гледал филма - изперкал, взел пистолета на баща си и си изпозастрелял приятелите. Те просто са си такива! И заради тях страдаше целия народ преди, както страда и сега.
Та толкова за киното през СОЦ-а, което си беше чисто менте, като и целият скапан СОЦ.
Ако мога да избирам бих гледал хубав филм на кино, а не пред телевизор , колкото и голям да е .
От друга страна почти няма филми за които човек да си струва да даде пари. Заради срив в ценностната система на "населението" много хора си мислят че гледането на филм в къщи е същото. Не , не е . От трета страна многото зрители вече предпочитат да гледат фалш, измислени или нереални истории. Човешия образ и отношение бе изместен от някакви псевдо стандарти, и може би умишлено наложени. Това доведе до естествената смътрт на киното. За какво да има качество, като няма кой да го оцени. За какво филма да има стойност като няма кой да го оцени. Защо филма да е истински и реалистичен , като хората обичат фалша ..