Скъпа ли е демокрацията? Над 1,3 млн.лева ще ни струва, за да има Бургас районни кметства
Администрацията ще трябва да се увеличи двойно, дори тройно, защото такива са изискванията на Закона, подчерта Божидар Кънчев
Над 1,1 млн.лева на година ще се повиши издръжката на администрацията, ако съществуващите сега териториални дирекции бъдат трансформирани в районни кметства. Това съобщи главният секретар на Община Бургас Божидар Кънчев, който отговори на питането на общински съветници от ГЕРБ.
Божидар Кънчев цитира разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), които ясно посочват каква обща и специализирана администрация трябва да има всяко едно кметство.
Въведе ли се райониране всеки кмет трябва да има своя собствена администрация. В момента в Центровете за административни услуги, т.нар.Териториални дирекции работят общо 70 служители. Ако има районни кметства администрацията трябвало да се увеличи сериозно - двойно или дори тройно, подчерта Божидар Кънчев. Структурата на практика дублира тази на голямата община, уточни той.
При увеличаване на общата численост на администрацията ще са необходими над 1,1 млн.лева на година. Ще трябва да се оборудва работни места, както и да се мисли за нови административни сгради, 140 хил.лева ще са необходими за оборудването на новите работни места, както и неизвестна сума за евентуално построяване на нови сгради или реконструкцията на подходящи такива.
Иначе Бургас изпълнява изискванията за районни кметства - отделените райони да са с минимум 25 хил.души и да има налична инфраструктура. Въпросът е скъпа ли е демокрацията ни, защото реално ще излезе, че първата година ще са необходими поне 1,3-1,4 млн.лева, а оттам нататък всяка година ще се залага минимум по 1 млн.лева за заплати на администрацията.
Очаквайте мнението и на Живко Табаков, инициатор на предложението за райониране. Какво каза той, след като чу справката на Божидар Кънчев - след малко във Флагман.бг.
Доналд Тръмп с удар по ЛГБТ, обеща да спре „транссексуалния делириум“
Имам повече от чувството, че каквото и да се случи.., пак няма да е правилното нещо. И няма значение - кой или коя (партия) стои зад това. Май самата дума “партия” вече ми идва в повече, а за пълнежа й (т.е. хората вътре в партиите) за тях “нямам думи” - все едно една майка ги е раждала - хем скучни, хем нагли, напористи, вчесани, пробивни... Хем знаещи. Винаги подготвени. Баси, добре, че не съм партиец, да, защото когато удари сетния ми час (и животът тръгне на филмовата лента, но назад) няма да премина през купища от грозни лъжи, мазни мутри, сухи приказки изказани под плющящ байряк...
та въпросът ми е кога ще се погрижете и за наследствения ви имот в супер центъра.