Калин Терзийски обжалва присъда за обида на паметта на Хайтов
Първоинстанционният съд се произнесе в полза на двамата сина и дъщерята на Хайтов, които са били засегнати от думи на Терзийски в тв предаване
Писателят Калин Терзийски обжалва пред Софийския градски съд съдебно решение, с което бе осъден от роднини на покойния Николай Хайтов за обида на паметта му, информира OFFNews.
Първоинстанционният съд се произнесе в полза на двамата сина и дъщерята на Хайтов, които са били засегнати от думи на Терзийски в телевизионното предаване "Комбина" по Нова тв. Интервюто бе показано през 2016 г. Там писателят казва, че Николай Хайтов и Йордан Радичков са били "слуги на един режим, който аз не мога да понасям" и че "те са правили ****** на Тодор Живков".
Интервюто е излъчено с встъпително обяснение от водещата Лора Крумова. "Действително нямахме очакването, че той ще бъде в състоянието, в което е - очевидно нетрезвен", казва тя. Затова екипът се колебал дали да го излъчи, но решили да пуснат записа, защото "това е неговият свят и живот в момента".
Засегнати от казаното в ефир, наследниците на Николай Хайтов решават да заведат дело за обида, като първоначално имат морален иск за символична стойност - 1 лев. По-късно предявяват и финансова претенция и съдът отсъжда Терзийски да изплати по 8000 лева на всеки от тримата ищци плюс съдебните разноски.
По време на обжалването пред СГС роднините на автора на "Диви разкази" не присъстваха в залата, а бяха представлявани само от адвокат.
Защитникът на Терзийски, адв. Камен Новиков, обяви в залата, че не приема решението на първата инстанция, тъй като думите на писателя отразяват начин на мислене, различен от общоприетите мнения, но това не предполага носене на наказателна отговорност. Казаното било насочено срещу режима, а не срещу конкретни личности. Впоследствие други лица са вложили в тях смисъл на обективно, а не на оценъчно мнение, посочи юристът. "Не е ли бил близък до върхушката? Кое е лъжата, клеветничеството и обидата", попита той. Според него вредата от изказването не е доказана.
Адв. Александър Кашъмов също се яви в залата като съдебен защитник на Терзийски. Според него ищците претендират чужди права, а правото на добро име е субективно право на индивида. По думите на Кашъмов е обезпокоително, че се претендира накърняване на доброто име на покойник, който е и публична личност. "Ако продължим в тази посока, къде ще отидем? Как биха реагирали претендиращите за наследници на Ботев, на хан Крум, на Адам и Ева?", попита риторично той. Според него, подобен прецедент би означавал драстично ограничаване на свободата на словото. Защитникът припомни, че в цивилизационен план, в процеса на развитие на правните системи у нас и в чужбина, е отпаднало наказанието за богохулство, както и съставите за накърняване на герб, религия и пр.
Адв. Кашъмов се позова и на решение на Конституционния съд от 1996 г., в което се посочва, че свободата на словото се отнася не само за "информация и идеи с благоприятен прием, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението". "Когато се коментират действие на един общественик в политическии и обществем план, се изисква максимална степен на търпимост", заяви защитникът.
В съдебната зала Калин Терзийски заяви, че е християнин и в принципите му е никога да не наранява човешка душа. "Но по отношение на власт, на всяка една власт, която винаги наранява хората (а тази е установена като диктаторска), не мога да не се отнасям без презрение. Ако някой е бил близък и е обслужвал една нехуманна система, аз говоря за това на своя писателски език в целия му спектър - мога да звуча като каруцар или като академик", заяви той.
По думите му, в интервюто той е говорим именно срещу режима, а не срещу хора. "Ако беше тук, бих се извинил заради наранената душа на човека, но ще продължа да твърдя същото, защото то е истина", добави писателят.
Той заяви още, че е изпитал на гърба си какво означава да говорят и добро, и лошо за теб. "Знам, че така трябва да бъде, защото аз съм публична личност".
"Радичков и Хайтов са хора, които са ме учили на писане. Единствено не съм харесвал, че давали възможност на една антихуманна власт да съществува. Тази власт съществува до момента, в който завърши моята младост (...), когато бях в строителни войски. Щяхме именно с такава пропаганда да бъдем изпратени да се избиваме с турските си събратя", завърши писателят.
Предстои СГС да се произнесе по делото.