Защо българите пак се разбунтуваха

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ (снимка: Авторът)



Избухването на масово недоволство трудно може да бъде предвидено особено в благоприятна икономическа ситуация. Шествията в цялата страна през последните няколко дни определено изненадаха политиците и анализаторите.

Напрежението засега е в ограничен мащаб – протестите избухват в различни градове, но не са особено многобройни. Като че ли обаче духът от бутилката е изпуснат и трудно ще може да бъде прибран обратно въпреки надеждите на премиера Бойко Борисов.

След неочакваната ескалация в неделя демонстрациите продължиха тук-таме и през седмицата. На някои места като Перник и Варна протестиращите влязоха в сблъсъци.
В момента тече организация за големи митинги в страната идната неделя. Това може да се окаже краеъгълен камък за бъдещето на правителството. Ако мащабите надминат тези от миналата неделя положението за „Борисов 3” ще се усложни.

Какво породи масовото недоволство, анализаторите спорят.
Социологът Андрей Райчев смята, че непрекъснатата серия от скандали в управлението е започнала да генерира протести.
Според бившия социален министър Иван Нейков в случая става въпрос за уникално явление. Протестиращите били нова генерация и несбъднала се средна класа. Те знаели как живеят хората на запад и повече вече не можели да търпят случващото се у нас.
Спори се дали демонстрациите са аналогични на онези от февруари 2013 г., които свалиха правителството „Борисов 1”.
Да, протестите тогава и сега си приличат. През 2013 г. повод за недоволството бяха скочилите цени на тока. Сега има струпване на няколко фактора, свързани с увеличение на цените, но те касаят „свещения” за българина личен автомобил.

Някои с право наричат демонстрациите „Бунтът на шофьорите”.
Джобът на водачите на автомобили вече започна сериозно да олеква заради съвсем реално скочилата през последните месеци задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с около 50%.
Това, което вероятно изкара хората на улицата масово в неделя, бяха заканите за предстоящ много по-голям ръст.
Заявката за 1000 лева  „Гражданска отговорност” е „грозната реалност” и „това изобщо не са спекулации”, обясни Светла Несторова – председател на Асоциацията на българските застрахователи миналия понеделник.

Повод за думите й бяха неразчетени действия на депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова и премиера Бойко Борисов. Стоянова предложи със закон таван на обезщетенията за роднините на починали при катастрофи. Медии попитаха 20 000 лв. ли е цената на човешкия живот. Последва „пожарникарска” реакция на Борисов, който пак се опита да влезе в ролята на доброто ченге, заповядвайки на депутатите си да не гласуват поправките, предложени от Менда Стоянова (докато не се проведе широк обществен дебат по темата).

Липсата на таван обаче ще удари цената на застраховките заради тълкувателното решение на Върховния касационен съд за разширяване на кръга от близки и роднини, които могат да получават обезщетения.

Порасналите цени на горивата през последните седмици и увеличението на данъка за старите автомобили катализираха допълнително процеса.
Последва и речта на президента Румен Радев в петък вечерта, която също наля масло в огъня.

В ядрото на митингите и шествията са шофьорите, които са в паника заради ръста на цените и заплахите за нова ескалация. Те повлякоха обаче и други недоволни от управлението, които имат по-общи искания, а някои директно настояват за оставката на правителството.

Продължават и протестите около майките на деца с увреждания. Те искат оставката на вицепремиера Валери Симеонов заради непремерено и обидно изказване. Макар и вече малобройни те поддържат напрежението, защото са гарнирани с кворумния ултиматум на БСП и ДПС в парламента, който на моменти блокира работата на върховната държавна и политическа институция. 

Властта предприема мерки за потушаване на бунтовете.
Търсят се начини за ограничаване на цените на горивата и на застраховките, макар че все пак там говорим за пазар и държавата трудно може да се намеси.
Еко-данъкът върху старите автомобили е малък и е нужен - премахването му би било грешка. След ветото на президента обаче популизмът може да надделее, за да се залъжат протестиращите.

Трезв поглед върху ситуацията не предполага оставка на правителството, а решаване на възникналите проблеми.
Борисов обаче вече трети мандат продължава да управлява с популистки похвати, разчитайки на хвалебствен пиар през все по-овладените медии, колкото и той да отрича това. Отлагането на решаването на проблемите и замитането им под килима само води до увеличаването им и „избухването на бомби” в един момент.

Това се дължи до голяма степен на управленска немощ и назначения от типа „аз съм прост и вие сте прости”.

Бойко Борисов изпитва хроничен страх от непопулярни реформи, за да не му падне рейтингът.
Промените в секторите обикновено се изчерпват с изливането на повече пари, като например в системата на образованието. Рязкото увеличение на заплатите на учителите е добра мярка, но едва ли е достатъчна за осезаемо повишаване на качеството на обучение в училищата.

Протестите също са показателни в това отношение. От години се коментира, че в сектора на горивата е налице господстващо положение и картел. Дори и държавата е давала такива сигнали.
Преди президентските избори през 2016 г. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) уверяваха, че са открили картел и че имат сигурни доказателства за това.
След избора на Румен Радев за президент „Борисов 2” хвърли оставка, последва и извънреден парламентарен вот. Буквално дни след него от КЗК „обърнаха палачинката” и обявиха, че картел няма.
За пореден път бяха подхранени съмненията за институционален проблем и заговор между държавата и големите в горивния бранш.

И за това вина носи Бойко Борисов, който наложи за шеф на КЗК Юлия Ненкова – жена, изскочила от нищото и чиято публична биография започва като зам.-кметица на самия Борисов.

За регулатор като КЗК, който по закон е независим, това е абсолютно недопустимо.
Политическата култура на дългогодишния ни министър-председател стига дотам да звънне на марионетката си и да й каже какво да направи, когато някой го помоли за нещо. Справка – „Мишо Бирата”.

Това рефлектира и върху качеството и корупцията при обществените поръчки, за обжалването на които Комисията за защита на конкуренцията има ролята на първоинстанционен съд.

Органът, който контролира застрахователния сектор, пък е Комисията за финансов надзор (КФН). Там кадруването също е спорно. Миналата година парламентът отхвърли предложения за зам.-председатели на КФН заради подозрения, че били свързани с кръга „Капитал” и понеже кандидатите не минали да искат подкрепата на парламентарната група на „Обединени патриоти”.
Впоследствие бяха избрани депутатката от ГЕРБ Диана Йорданова и бившият шеф на данъчните Бойко Атанасов, свързван с ДПС и Делян Пеевски.

От няколко месеца пък няма и титулярен зам.-председател в направление „застрахователен надзор” заради отстраняването на Ралица Агайн след скандала „Олимпик”.

Проблемите с „Гражданската отговорност” са били известни от години на специалистите, но институциите в лицето на КФН и парламента са останали пасивни, стана ясно покрай скандалите в сектора, довели и до излизането на хората по улиците.

Високата скорост по пътищата и жертвите, които тя причинява, пряко касаят цената на застраховките.
Държавата обаче остава почти напълно сляпа и за този проблем. Там вината е на МВР, където Борисов също от години назначава спорни фигури без особени политически качества, освен че са много лоялни на премиера. (Изключение прави може би Веселин Вучков, който обаче и бързо си замина.)

Кадровата немощ, за съжаление, започна да лъха все по-осезаемо и от депутатските банки през последните години.
За политици-визионери изобщо не може да се говори.

При управляващите това е най-очевидно, но и в опозицията положението също не е цветущо. Може и да изглежда парадоксално, но в ДПС като че ли има най-голяма концентрация на депутати, които разбират защо са в парламента. Друг е въпросът каква работа вършат те отвъд добрата експертна риторика. 

Освен това всички парламентарни формации носят отговорност за назначенията в регулаторите.
Публична тайна е, че разпределението на кадрите там става по квоти между партиите, а не според реалните качества на кандидатите. Професионализмът рядко е водещ фактор, по-важна е лоялността към този, който те е назначил и икономическите кръгове около него. А това генерира корупция и ощетява гражданите.

Протестиращите може да не осъзнават ясно всичко това, но усещат, че политиците ги лъжат. Затова и се разграничават от подкрепата, която получават от опозиционни сили.

Ако изходът от критичната ситуация е оставка и предсрочни избори, това може и да успокои временно обществото, както се случи през февруари 2013 г.
В дългосрочен план обаче по-важно е резултатът да е пробив в подбора на политическия елит и на професионалистите, които управляват институциите и особено независимите регулатори. Без това съществена промяна у нас няма да има.
Това впрочем много зависи и от избора, който правят самите граждани…