„Посвещение“ на бургаската поетеса Петя Дубарова влиза в учебниците за XII клас
16 Август 2018, Четвъртък, 14:02 ч.
Автор: Лъчезар ЛисицовПросветното министерство утвърди нови учебни програми
Бургаската поетеса Петя Дубарова очаквано влиза в учебниците.
Новите програми за XI и XII клас са утвърдени, съобщават на сайта на Министерството на образованието и науката (МОН). Става въпрос за предметите български език и литература, математика, гражданско образование, чужд език и физическо възпитание.
По новите програми ще се преподава от учебната 2020/2021 година.
Припомняме, че пред „Флагман“ в началото на юли зам.-министър Таня Михайлова заяви, че вероятността Петя Дубарова да влезе в учебниците е голяма. Това станало ясно по време на обсъжданията с експерти по места, които застанали твърдо зад идеята.
„В окончателната програма по литература са включени нови произведения. Стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова ще се изучава в XII клас. Единадесетокласниците ще изучават текста „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов, като се дава възможност на учителите да подбират допълнителни текстове, като например „Бай Ганьо прави избори“. Комедията на Станислав Стратиев „Балкански синдром“ и „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков също са нови произведения, както и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев“, съобщават от МОН.
Петя Дубарова е легендарна поетеса, самоубила се загадъчно през 1979 г., едва на 17 години в дома си в Бургас.
Ето стихотворението й, което влиза в учебниците за XII клас:
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Направи нещо впечатляващо
Била е близо до смъртта
Проф. Пламен Киров обвини депутатите в шизофрения, но отказа безплатни съвети как да постъпят със Сарафов
Масов протест срещу високите цени на тока
Средната пенсия в Русия е...
4 съвета за дълъг секс
08/01/2025, Сряда 21:58
0
Пламъците в Лос Анджелис погълнаха сгради, има жертви, но Панагюрско златно съкровище било защитено
08/01/2025, Сряда 21:57
0
Шок в бургаската морга! Близките на загиналите 17-годишни младежи разпознаха телата им
08/01/2025, Сряда 21:56
1
Масов протест срещу високите цени на тока
08/01/2025, Сряда 21:55
7
Средната пенсия в Русия е...
08/01/2025, Сряда 21:48
2
Била е близо до смъртта
08/01/2025, Сряда 21:20
0
Притеснителна новина за София
08/01/2025, Сряда 20:56
0
Разтърсващо твърдение за Путин
08/01/2025, Сряда 20:48
2
Много му върви
08/01/2025, Сряда 20:25
0
Разказа за Рен
08/01/2025, Сряда 19:57
1
Замърсяването на въздухът в София е два пъти над нормата, а от СЗО заговориха за мор на българите
08/01/2025, Сряда 19:50
7
Отиде си сценаристът на „Вчера“, Владимир Даверов издъхна след мъчително боледуване
08/01/2025, Сряда 19:50
6
Простакът е кремък- корав и могъщ,
Простакът е демон без лик, весдесъщ
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш на кухо, простакът звучи.
Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
Защото простаци край него вървят
и дават му знаци и правят му път
Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви
За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт
По страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.
Христо Фотев
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка — всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
Христо Фотев
Много много над масовката!