Заминах за Англия, засега работя като строител, в Бургас бих се върнал само като турист

Автор: Митко ИВАНОВ, Снимки: Семеен архив на Илиан Зиновиев

След извънредния интерес към статията под същото заглавие (ВИЖ ТУК), историографът и автор на пубикацията Митко Иванов се свърза с наследника на славните родове Задгорски, Качеви и Матеви – Илиан Зиновиев, който живее в Бристол, Англия. Целта ни: да разберем защо представителят на толкова изтъкнати фамилии, при това - последният наследник на Петко Задгорски в България,  решава да потърси късмета си в чужбина.

- Илиане, тъй като се познаваме от години, ще си позволя да започна с провокативен въпрос: съзнаваш ли на какви родове си наследник?
-Пример за мен са всички и съм изключително горд.

-Разкажи ни за себе си и заниманията си...
-Завърших строителен техникум в София. Тук (в Англия, б.а.) все още съм строител. А по наследство съм фотограф. В близко бъдеще обаче искам да закупя земя и да се занимавам с коне, екотуризъм и хоби фермерство.

-Не е ли това твърде амбициозно начинание в една доста различна от България страна?
-Не мисля. Тук системата работи и всичко е уредено финансово.

-Разкажи ни за родителите си. Помним майка ти – Тони Задгорска - като жена с боен дух, непоколебим демократ и приятел на художниците.
-Майка ми е завършила полувисше образование по туризъм. След това е била екскурзовод с английски език, работила е в чуждестранната книжарница в София, за няколко години на летище Бургас, а последно преподаваше английски в предучилищна забавачка. Почина през април 2015 г. , след преживян инсулт.


Тони Задгорска пред портретите ѝ, рисувани от баща ѝ Петко Задгорски

- Руска ли е тази рядка за България фамилия Зиновиев?
-Фамилията няма нищо руско. Името идва от дядо ми по бащина линия, първото му име беше Зинови, когото никога няма да забравя. Той също е пример за мен. Баща ми беше фотограф. Роден е в Кюстендил, израснал е във Варна, живял е в София. Почина през юни 2013 след дълга борба с диабета.

-Ти ни изпрати забележителна семейна снимка. Разкажи ни още за нея.  Къде и кога е направена?
-Снимката е от църковния брак на родителите ми в двора на църква в Стария Пловдив. На нея са баба ми Корна (на баща ми майка), майка ми, дядо Петко Задгорски, баща ми Илия, Ани Качева-Задгорска, дядо Зинови, леля ми Лиляна. Била е тайна сватба, защото църковен брак по това време е било доста... преследвано от властта.


Бабата на Илиан - Корна, майка му, Петко Задгорски, баща му Илия, Ани Качева-Задгорска, дядо му Зинови, леля му Лиляна (публикува се за първи път)

-Мнозина помним „епичната битка“ на родителите ти, за да бъде поставена паметна плоча на фасадата на къщата ви в Бургас?
-Да, така беше. Паметна плоча не беше поставена поради упорития отказ на собственика на долния (първи) етаж.

-Кога реши да продадеш семейния имот в Бургас и да напуснеш страната?
-Братът на майка ми - Велин Задгорски, мой вуйчо, е заминал преди повече от 50 години за Германия, където живее и до днес. Аз реших да напусна България при едно посещение при вуйчо през 2008 г. След като през 2011 заминах за Англия с бившата ми съпруга, надявах се да се установя там. Малко преди смъртта на майка ми при често срещани обстоятелства се разведохме. Изведнъж животът ми се срина изцяло. Окончателно реших че няма какво да ме връща към анархичната ми родина.

След известно време срещнах Мари – английското момиче, което днес е майка на дъщеря ми София. Постепенно реших, че трябва да свия гнездото и така доста бързо реших да продам фамилната си къща, за да финансирам отчасти покупката на имот тук, в Англия.


Английското семейство на Илиан. В дясно - Мари и София

-Следователно решението ти да заминеш от България не е моментно и драматично, както изглежда отстрани, а е узрявало години наред?
-Да, точно казано.

-Ще се върнеш ли в България, в Бургас - като турист или жител? Ще доведеш ли дъщеря си?
Ще се върна, но само като турист! Искам да покажа красотата и потенциала на България на моето английско семейство. Искам да покажа откъде идвам. Също така - гостоприемството на българина, историята, невероятната кухня и не на последно място - ракията, която понякога ми липсва повече от всичко (смее се).

*Ето човекът! (от лат.)