Потвърдено: Текат разговори за разваляне на договорите с американските централи. Неустойката е 3 млрд.лв.
Министър Петкова най-накрая призна, че преговори с американските централи се водят
22 Февруари 2018, Четвъртък, 12:57 ч.
Автор: Антония Чорева, снимка: АрхивПреговорите са внимателни, за да приключат в интерес на двете страни
3 милиарда лева е неустойката, която България би платила, ако развали насилствено договорите с двете американски централи ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 за доставка на ток.
Това стана ясно днес от изказване на министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Тя потвърди, че текат преговори с централите, както Флагман вече съобщи. Те се водят основно от Министерство на финансите, но в тях участват още Министерство на енергетиката и Български енергиен холдинг, като основната дума ще има Европейската комисия.
България е предпазлива, тъй като договорите, които са крайно неизгодни за нашата страна, трябва да бъдат прекратени по взаимно съгласие.
Все още няма никакво официално становище от Европейската комисия.
Страната ни трябва да бъде внимателна, тъй като е предоставена нереглементирана държавна помощ и ако ЕК каже, че тази помощ е предоставена неправомерно, България ще трябва да плаща и санкции.
Българското правителство и министър Теменужка Петкова се виждат и разговарят регулярно с представители на американските централи, такава среща предстои и следващата седмица.
В категории:
Бизнес
Ще дърпа ушите на охраната си?
Скандалът с него продължава
Сянката на коронавируса изплува в "Стани богат"
ЛГБТ ще си веят знамената само в ЕС? Тръмп с нов ритник в задника на Европа
Отиде на гости и веднага извади...
Махат тирето
Те не могат да пият
Земетресение в съседна страна
22/01/2025, Сряда 19:33
0
Отиде си твърде млад
Коментира визията на Мелания Тръмп
Професор го "уби"
ЕС се превърна в генератор на свръхбюрокрация и регулации за бизнеса
22/01/2025, Сряда 18:14
0
Г-жо, отивайте си! Не ни обричайте да плащаме неустойки, защото ще Ви ритаме от тут до чукотка!
Вие сте просто тьпи овце !
С доказателства !!!
Просто ще сменим един монополен режим с друг. Образование, здравеопазване, електроснабдяване, водоснабдяване, определени финансови услуги - са пазари, които се отличават с нееластично търсене. Тоест търсенето не се регулира главно според цената на предлагането, а според други екстернални съображения. При такова положение конкуренцията не води до понижаване, а до повишаване на цените за крайните потребители, тъй като производителите получават сигнал, че цената не се определя от потребителските представи за качеството на услугата, а от необходимост на потребителите, която е извън техен контрол и често не може да бъде прогнозирана. Прибавете към всичко това и огромните капиталовложения, които потенциален производител трябва да осигури за да бъде възможна конкуренция и в най-добрият случай ще се образува олигопол. Всички тези предпоставки създават остър конфликт между търсенето на възръщаемост на капитала и достъпа до услуги от жизнено значение. Например при "демонополизация на здравната каса" ще наблюдаваме състояние, в което застрахователите имат пълен контрол върху клаузите в договорите. Това ще им позволи да прехвърлят цената на основната си отговорност, оценката на риска, върху потребителите. Ще се правят по-големи печалби, като се увеличават цените и се отхвърлят искове. Просто е невъзможно да бъде демонополизиран сектор с нееластично търсене и голям праг на инвестиции за участие. Единственият избор винаги е бил между държавен монопол и частен монопол. Предимствата на общественото управление на този тип пазари е очевидно.
Подобни истинки не съвпадат с догматиката на тоталитарната корпоративна форма на капитализъм позната, като неолиберализъм ,а в България наричана "демокрация". Поради това няма да наблюдавате дебат между експертни състави с разнопосочни мнения в национален ефир. Особено ловко се избягват онези диалози организирани с модерация чрез фактологическа справка в реално време. За сметка на това пък, ще ви бъде предложен богат асортимент от монолози на (псевдо)експерти с трудов стаж обхващащ няколко мозъчни тръста.
Съществото на аргументите винаги попада в рамките: "Даден сектор под обществен контрол е в криза, защото обществото е лош управител. Не, няма логика, че когато самообявни противници на идеята за обществена собственост, управляват обществена собственост това е предпоставка за лошо управление. Да, спасението е в колективното подчинение на свръхчовеци с вълшебни качества. Да, на онези 20 души, които притежават 90% от активите в България. Не, не защото си пият кафето с обществените представители, защото са способни на производителност, която изисква енергиен обмен пропорционален с този на АЕЦ. Не, законите на термодинамиката са комунистическа пропаганда."
В ефир също може да се наблюдават, превъзнесените счетоводители, наречени министри. Показват се да ви обяснят от колко голямо обществено значение е да гарантираме печалбите на онези 20 души. Ту от някой бизнес форум, ту от някое бизнес предаване, ту пък чрез рекламка ни се съобщава колко сме щастливи, че данъците се изразходват в евфемистично назовани субсидии за акционери. Върхът на развитието е когато 80% от данъчните постъпления идват от най-бедните и отиват в най-богатите. Картината се допълва от репортажи за борба с корупцията на фона на прегръдки между Бойко и Жан Клод. Идилия.
канадците златото,германците рудата,белгийците содата,австрийците тока.И после що сме били най зле в Европата!!!