Това ли е Европа, която искаме - смазана заложница на джендър-диктатурата*

Януш Корчак отива доброволно в "Треблинка". Никой не го задължава, това е негово лично решение.
Отива заради своите ученици - деца от еврейски семейства - които той не иска да изостави в това тяхно последно пътуване. Живее с тях в концлагера, окуражава ги, насърчава ги. И през август 1942 умира заедно с тях.

Днес в Израел има негова статуя, до музея "Яд Вашем".
Прегърнал е децата си - своите ученици - и се е протегнал да достигне колкото може повече от тях. И толкова много се е протегнал, че ръцете му не издържали и са започнали да се разкъсват...

Когато вчера гледах тук публикации-възпоменания на Холокоста на мои приятели-евреи си мислех за болката, за прошката, за устояването. За човещината.

Има тежки времена, в които трябва да устоим - каквото и да се случва.
Има лъжа, с която трябва да се борим - колкото и силна да изглежда.
Има мрак, в който трябва да светим - колкото и безнадеждно да изглежда.

Днес не просто трябва да отхвърлим отровните подаръци, които ни поднасят под най-благовиден предлог.
Не просто трябва да отблъснем тези толкова загрижени, а всъщност лукави и крадливи ръце, поднасящи ни змийски яйца в целофанена опаковка.

Днес ние имаме нещо повече, което заедно да направим.
И то е да помогнем не само на себе си, но и на много други европейски страни, излъгани така, както и нас искаха да ни излъжат.

Да върнем темата обратно в Европа - това е нашата голяма цел!
Истанбулската конвенция е само част от един по-голям разговор.
Разговорът за бъдещето на Европа!

Това ли е Европа, която искаме?

Федерализирана пленница, насилвана от нелепа комисия с вид на организирана престъпна група, вместо достойна общност на Отечества, ръководена от лидери и визионери от световен мащаб.

Това ли е Европа, която искаме? Смазана заложница на ехидни и самозабравили се, анонимни евро-чиновници, опиянени от своята усилваща се власт.

Това ли е Европа, която искаме? Унижена слугиня на оплел се като свински черва псевдо-ляв - псевдо-десен “елит”.

Насилници, които викат “Дръжте насилниците”, докато узаконят “меката” си джендър-диктатура.

Това ли е Европа, която искаме?

Ето това е дебатът, с който ние, обикновените български европредседатели, можем да допринесем за доброто на цяла Европа.

Защото това е урокът, който ни оставиха нашите деди със спасяването на българските евреи през 1943 г. - да бъдем пример за цяла Европа!

Битката вече започна.
От Истанбул.

*Статията е препечатана от ФБ страницата на Александър Урумов, заглавието е на редакцията