Това ли е Европа, която искаме - смазана заложница на джендър-диктатурата*
30 Януари 2018, Вторник, 15:14 ч.
Да отблъснем тези толкова загрижени, а всъщност лукави и крадливи ръце, които ни поднасят отрова в целофан
Януш Корчак отива доброволно в "Треблинка". Никой не го задължава, това е негово лично решение.
Отива заради своите ученици - деца от еврейски семейства - които той не иска да изостави в това тяхно последно пътуване. Живее с тях в концлагера, окуражава ги, насърчава ги. И през август 1942 умира заедно с тях.
Днес в Израел има негова статуя, до музея "Яд Вашем".
Прегърнал е децата си - своите ученици - и се е протегнал да достигне колкото може повече от тях. И толкова много се е протегнал, че ръцете му не издържали и са започнали да се разкъсват...
Когато вчера гледах тук публикации-възпоменания на Холокоста на мои приятели-евреи си мислех за болката, за прошката, за устояването. За човещината.
Има тежки времена, в които трябва да устоим - каквото и да се случва.
Има лъжа, с която трябва да се борим - колкото и силна да изглежда.
Има мрак, в който трябва да светим - колкото и безнадеждно да изглежда.
Днес не просто трябва да отхвърлим отровните подаръци, които ни поднасят под най-благовиден предлог.
Не просто трябва да отблъснем тези толкова загрижени, а всъщност лукави и крадливи ръце, поднасящи ни змийски яйца в целофанена опаковка.
Днес ние имаме нещо повече, което заедно да направим.
И то е да помогнем не само на себе си, но и на много други европейски страни, излъгани така, както и нас искаха да ни излъжат.
Да върнем темата обратно в Европа - това е нашата голяма цел!
Истанбулската конвенция е само част от един по-голям разговор.
Разговорът за бъдещето на Европа!
Това ли е Европа, която искаме?
Федерализирана пленница, насилвана от нелепа комисия с вид на организирана престъпна група, вместо достойна общност на Отечества, ръководена от лидери и визионери от световен мащаб.
Това ли е Европа, която искаме? Смазана заложница на ехидни и самозабравили се, анонимни евро-чиновници, опиянени от своята усилваща се власт.
Това ли е Европа, която искаме? Унижена слугиня на оплел се като свински черва псевдо-ляв - псевдо-десен “елит”.
Насилници, които викат “Дръжте насилниците”, докато узаконят “меката” си джендър-диктатура.
Това ли е Европа, която искаме?
Ето това е дебатът, с който ние, обикновените български европредседатели, можем да допринесем за доброто на цяла Европа.
Защото това е урокът, който ни оставиха нашите деди със спасяването на българските евреи през 1943 г. - да бъдем пример за цяла Европа!
Битката вече започна.
От Истанбул.
*Статията е препечатана от ФБ страницата на Александър Урумов, заглавието е на редакцията
В категории:
Животът






Бургаски огнеборци с бърза намеса
31/03/2025, Понеделник 09:00
0





Трагедия в Турция
31/03/2025, Понеделник 07:40
0

Какво време ни очаква в понеделник?
31/03/2025, Понеделник 07:18
0





Това са истинските причини жените да привличат емоционално недостъпни мъже
30/03/2025, Неделя 22:00
0

Вече не купувам хляб, от 2 кг брашно правя 45 броя от тези памук питки
30/03/2025, Неделя 21:40
1

Макрон с призив към Нетаняху
30/03/2025, Неделя 21:24
3

Ужасна вест от Мианмар
30/03/2025, Неделя 21:23
0

Шокиращ финал
30/03/2025, Неделя 21:20
0
Не само за примера, който даваш в началото, а за цялостната ти ПОЗИЦИЯ !!!
Грижата за децата е грижа за бъдещето на нацията.
В Израел семействата имат минимум по 3 деца и ги възпитават така:
"Любовта на еврейските родители към децата им няма граници. При тях съществува истински култ към децата им. Психолозите могат да опишат много плюсове и минуси за такъв тип взаимоотношения, но едно е сигурно – еврейските деца не са лишени от любов и внимание, а обикновено стават много умни и успешни. Ето няколко изпитани принципа при възпитанието на еврейските деца.
„Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“
За еврейската майка детето ѝ е истинско злато. Никога няма да чуете да го обиди. Всяко негово дори и малко постижение ще бъде похвалено. Също така родителите осъзнават, че са модел за подражание за своите деца и гледат да проявяват любов и грижовност един към друг, за да възпитат по същия начин и своите наследници. Те вярват в една важна максима: „Любов и уважение в семейството – това е ключът към психическото здраве на детето!“. Еврейските деца от малки се научават да управляват времето си, тъй като целият им ден е запълнен с различни занимания. Много чест въпрос, който може да се чуе по отношение на евреите, е защо са толкова умни. Всъщност защо е така?
Защо еврейските деца стават гении?
Има теории, които обясняват, че евреите са с по-високо IQ и по-специално във вербалната сфера и в математиката. Същото така се посочват данни колко много нобелови лауреати са евреи, колко велики шахматисти и медалисти в математиката са евреи. Ако се говори за наследственост и IQ, трудно е да се излезе извън научния спор, но по един пункт всички са съгласни – еврейските родители инвестират много в образованието на децата си – финансови средстава, време, енергия. Всички тези усилия дават резултати. От голямо значение е също така и ролята на семейството, неговите ценности и стремеж да помогне на следващото поколение."