Св. Синод: Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация
Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина
24 Януари 2018, Сряда, 10:41 ч.
Автор: Веселин ВАСИЛЕВСоциален пол - това е морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека, смята Българската Православна църква
Вчера се случи нещо знаменателно в новата ни история. В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе обществено обсъждане на Истанбулската конвенция в присъствието на експерти, политици и посланици и на граждани. Първи взеха думата правосъдният министър Цецка Цачева и омбудсмана Мая Манолова, които с познати политически маниери се опитаха да обяснят, че конвенцията е основно за защита на жените от насилие и в нея няма нещо страшно.
Но след тях на трибуната се изправи старозагорският митрополит Киприян, който изчете Обръщение на Светия Синод, в което ясно, точно и аргументирано назова истинския проблем - че основната задача на документа не е да предпази жените и децата от насилие, а да наложи джендър-докрината в българското общество и така да унищожи хилядолетните ни ценности.
Ето и самото обръщение:
Мили сънародници,
Скъпи в Господа чеда на светата ни Българска православна църква,
Уважаеми представители на държавната власт,
Повод за обръщението ни към Вас е „Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие“, известна като Истанбулска конвенция.
Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека - човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си.
Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека - до „втората смърт”, която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи, че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече срещу насилието над жени!
Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в светогледа ни.
Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и др., противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство.
Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж - да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ”, „Божий народ” /1 Петр. 2:9-10; 1:15-16/, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели.
Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.
В официалния текст на Конвенцията на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол”, се използва терминът „джендър”. В този текст понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език.
Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър“ и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие.
Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание.
Според тази идеология биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.
Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“(Битие 1:27) .
За Светия Синод, като изразител на българските източноправославни християни, борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най-голяма от които е любовта към Бога и към хората.
Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища” са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъжа и жената - домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека.
Според „Всеобщата декларация за правата на човека“:„Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.”
Нравствен ориентир за съхраняването му е верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, грижа и възпитание.
Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър” идеологията отдавна е държавна политика.
Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система!
Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания!
Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Ис. 5:20).
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
+ НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
Ще дърпа ушите на охраната си?
Скандалът с него продължава
Сянката на коронавируса изплува в "Стани богат"
ЛГБТ ще си веят знамената само в ЕС? Тръмп с нов ритник в задника на Европа
Отиде на гости и веднага извади...
Махат тирето
Те не могат да пият
Земетресение в съседна страна
22/01/2025, Сряда 19:33
0
Отиде си твърде млад
Коментира визията на Мелания Тръмп
Професор го "уби"
ЕС се превърна в генератор на свръхбюрокрация и регулации за бизнеса
22/01/2025, Сряда 18:14
0
игумен Нектарий/Морозов/
Видински митрополит НЕОФИТ, 1938 г.,
Една банка бива затворена не без участието, а даже с активното съучастие на същата тази държава, която миг по-късно демонстрира тъкмо обратното в аналогична ситуация. В период от десетина дни разбрахме, че стабилността, за която в пространството бяха хвърлени толкова думи, трябва да се чете с едно наум или поне едно затворено око. Ако една банка пречи на държавата и актуалните играчи по политическите върхове то тя може да бъде жертвана, а защо не и присвоена. Ден по-късно и за друга банка държавата и актуалните играчи вече се прегрупират в друга игра, с други роли и реплики.
Кога държавата играе за стабилността и в името на справедливостта?
Когато нагнетява напрежението, праща прокурорски проверки в една институция, месеци наред спекулира с името й в пространството и накрая я затваря или когато разблокира резерва за друга банка, прави изявления чрез гуверньора на БНБ в национален ефир, ангажира държавния глава в мощна защита, а видни спортисти и актьори биват пренаети, за да пазят имиджа на нещо, което за друга банка в аналогична ситуация бе спестено или лицемерно пропуснато? Значи, за една банка държавата отваря дверите на храма на Янус, а за други ги затваря…
Същото очевадно двулико отношение към публиките бе демонстрирано не само от държавата с нейните размити една в друга институции. Двойна игра имаше и от страна на лидера на БСП Сергей Станишев, който веднъж обяви, че няма да става евродепутат, а няма и месец по-късно се изметна, плю зад себе си и се втурна към Европа. Бойко Борисов от своя страна също не остана встрани. В период от няколко дни той описа апокалиптична картина за финансите на държавата, като определено нагнети напрежението, а няма и миг по-късно се изкара спасител от същата тази ситуация, която сам бе опръскал с кал. За да не останат в миманса и потънат в сенките реформаторите също минаха по подиума с две маски. В неделя изглеждаха едва ли не като държавници, които „барабар Петко с мъжете“ дискутират при държавния глава изхода от кризата, обединяват се зад решенията на съвета за избори на 5-ти октомври, а няма и денонощие по-късно искат незабавна оставка, което по Конституция би трябвало да изтегли изборите по-напред, ако ГЕРБ от своя не се изметне и в рамките на това НС състави правителство с подкрепата на ДПС, а защо не и на БСП, щом лидерът на партията абдикира и освободи пространство за компромиси, договорки, преразпределение или директен пазарлък. Същото с почти същата глаголна температура се отнася и за протестиращите, обединени под шапката на миражната, необхватна по броя на лицата, посланията и поведението си Протестна мрежа. В началото те изглеждаха решими, ядни, бойни, оперени, когато се бореха срещу олицетворението на злото, което те припознаваха в лицето на Делян Пеевски. Не след дълго обаче се оказа, че те заеха именно неговата страна, когато случайно или не, се оказаха на една бойна линия с най-големия си враг във войната му с един, нарочен и от прокуратурата, банкер. Къде остана доблестта им, в която толкова време се опитваха да убедят горките, потънали до шията в олигархичната тиня, избиратели? Къде потъна блясъкът им, който трябваше да заслепява с морала на новото, неопетнено, неподкупното и решимо, безкомпромисно и по ангелски чисто лице?
Този текст няма за цел да убеждава случайните си читатели, че всички са маскари. Клишетата за спасителен пояс са за онези, които нямат въображение. Затова и прелетът над събитията ще бъде завършен с една прогноза, която не претендира за изчерпателност, но може да повдигне ъгълчето на завесата, но без илюзията, че промяна може да настъпи. Настоящите актьори на сцената, легитимирани от избирателите в това Народно събрание, не искат да делят славата, която им гарантира статуквото. С удар върху една банка, една телевизия и един вестник не може да се съсипе държава. Не може да я съсипе и един единствен човек, който площадите припознават зад маската на „Кой?“… Тя и в този си вид е прекалено свидна за онези, които искат да я управляват. Нова криза от мащабите на онази, която преживяхме през 90-те би била политическо харакири за настоящия елит, но и взрив в сърцето на ЕС. А последният също не може да си го позволи…
Голямата лъжа дори не е в това, че държавата в лицето на лидерите си играе двойна, а понякога и тройна игра. Истината е, че системата е бетонирана. Либералната демокрация плавно преминава в ръцете на популистките лидери, които избуяват в полудиктаторски псевдодемократични режими. Това важи не само за нас, а и за ЕС в този му вид…Така че, голямото зло е именно в това, че политическата система е цивилизационна системна грешка, която упорито се прикрива като се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Според случая…
Никога освен в режима на т. нар. демокрация светът не е раждал реваншизъм в такива големи размери, каквито съществуват в Европа последните 70, че и повече години. Никога политическата система не е била толкова зависима от налудничави страхове… Призраците на миналото пречат на хората да избират рационално…, отделен е въпросът, че няма и между какво. То затова и в парламента, вместо да правят закони се занимават с това да се преброяват кой от кой е по-голям комунист… Страхът на едните да не загубят властта се сблъсква с омразата на другите, неусвоили достатъчно власт. Тези първобитни на пръв поглед паранои преминават у избирателя, но преработени до удобни за логаритмуване идеологеми като ляво или дясно, либерално или националистическо. За да участваш, трябва да се определиш по мярката, с която някой вече те е определил. Определиш ли се, ти си част от войната. Пред теб е врагът, а богът с двойно лице те чака у дома. Битката обаче, както твърдят източните мъдреци, е вечна. А докато тя съществува вратите на храма на Янус ще са вечно отворени и никога няма да сме сигурни кое точно лице ни очаква, когато и ако се завърнем.
Затова и думи като реформа, промяна и производните й никога няма да загубят актуалност. Те ще присъстват с еднаква сила и в репертоара на лъжедясното, лъжелявото, винаги удобното либерално и националистическо. Зад всяко едно от тях стоят по една банка, един олигарх, един вестник и стотина интернет трола. Партиите във варианта, в който съществуват днес са просто корпоративна, добре маскирана машина за усвояване на територии и… пари. И също, подобно на антивирусните програми са проектирани така, че да унищожат всеки елемент, за който системата сигнализира, че е заплаха. Идеологиите нямат значение, те са празни, хората също, те вече са забравили на коя страна са се били, на коя страна се бият сега и със сигурност не могат да отговорят какво си представят след това… И единственият актуален въпрос е, дали познаваш някой във властта или поне да познаваш някой, който познава някой във властта… Жалка история…
Така че, драги зрители, наблюдавайте внимателно кога се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Поне това е безплатно…
Приемането на конвенцията ще въведе изучаването на нестереотипни роли на мъжете и жените:
„Това е, което ще се случи. От тук нататък този мониторингов механизъм, който се въвежда на България, ще определя какви учебни програми да има в училищата и да се изучава нестереотипни роли на мъжа и на жената като травестизъм, педерастия, лесбийство“, посочи още той.