Десетки бездомни младежи намират подслон в приюта на Христо Атанасов (ВИДЕО)

Вече 27 години благороден мъж и достоен човек от великотърновското село Леденик промяна съдбите на онези хора, които нямат семейства, а обществото и държавата са отхвърлили. Благодарение на Христо Атанасов в момента 22-ма души имат дом, топлина и опора, съобщава БНТ. В неговата кауза не помага нито държавата, нито институциите.
„Всеки един човек когато се роди и тъпче тази земя, трябва да остави някаква потеря, някаква след в живота си, както лекари инженери, летци и тъй нататък всеки оставя по нещичко, аз това мога - да ги науча на нещо“, споделя Христо Атанасов.
Всичко започнало преди 27 години, когато той все по-често срещал и се спирал при онези, които всички подминават.
От 90-та година до ден днешен се навъртат такива юнаци – момчета, момичета, бездомни, които търсят уют, търсят някаква утеха, търсят някакво спокойствие и от 90 година до сега минаха много, добавя Христо.
Той превърнал старата ветиринарна лечебница в село Леденик в приют, в който днес дом намира всеки, който е почукал на вратата му. За да има топла храна на масата той и всички останали най-често чистят сметища и търсят суровини, който продават на пунктовете за скрап. Разказва, че въпреки трудностите никога не отказал да приеме някой в беда, а в последните години дори институциите му изпращат хора, на които те самите не могат да намерят дом.
„Всеки един тинейджър, който дойде при мен първата ми работа е да го уча на лъже, да не краде, да не се бие и да го науча на работа. Един, който е дошъл тука, не съм го научил да лъже и да краде“, разказва благородният мъж.
Възрастова граница тук няма. За някой освен опора и приятел Христо често се превърща и в родител.
„За тези седем години наистина го почувствах като баща, защото като имаш някакъв проблем в семейството обикновено се облягаш на бащата, а в това семейството всички се облягаме на него. Научи ме на работа, помогна ми с училището. Сега пак ми помага със съвсем малките ми мечти да продължа с ученето“, каза пред камерата на националната телевизия Сали.
За някои от хората Христо е странник, а други не могат повярват, че в човек може да живее толкова безкористно добро.
„Той не мисли това е живота му, той по друг начин не може. Той много рядко има пари. Това, което успява да изкара, са за това, което е негова мисия. То е като мисия или съдба на знам, но това е живота му – да се грижи за тези деца“, добавя магазинерът Ваня Николова.
Христо е баща на двама големи сина, съпругата си загубил преди четири години, а с нея и единствената опора, която има. За себе си не иска нищо, само да е здрав, за да продължава да променя човешки съдби.