Спомени от соца: Автобусът на нашата младост (СНИМКИ)
17 Ноември 2017, Събота, 00:00 ч.
Източник: retro.bgЕто как изглеждаха автогарите през онова време
Един автобус е неразривно свързан с нашето детство и с ученическите ни екскурзии. Това е модерният за времето си межуградски модел „Чавдар” 11М4. Произвежда се от 1977 г. почти до края на социализма.
За разлика от предшественика си 11М3 този е със самоносеща конструкция и окачване на въздушна възглавница. Беше много добър за времето си автобус, произвеждан по лиценз на Kassbohrer Setra. Возеше изключително меко, имаше и модели с климатична инсталация. Двигателят беше 6-цилндров, 216 к.с. Raba по лицнез на MAN, произвoдство в Унгария. Осигуряваше му прилична скорост почти като на днешните междуградски луксозни автобуси.
Именно този модел рейсове притежаваше и БМТ "Орбита" (Бюро за младежки туризъм). С него сме ходили на екскурзиите в периода 1984 -1986 г. до Смолян и Пампорово, до Мелник и Роженския манастрир, до Габрово(Етъра), Дряново и В.Търново. Автобусната линия от Пловдив до село Златовръх също оперираше с него, а когато на смяна беше чичо Кузма(бащата на двама братя мои прятели) от нашето село, ми спираше пред портичката на дядовата къща като маршрутка.
Вижте как изглеждаха автогарите през онова време:

Бургас

Ямбол

Варна

Толбухин

Димитровград

Хисаря

Ловеч
*Снимки: socbg
В категории:
Животът








Знаменит тенисист с култово последно желание
25/03/2025, Вторник 22:03
0

Зверство смрази морски град
25/03/2025, Вторник 22:00
2

Желание за стриптийз в „Ергенът“, но Мартин отказа
25/03/2025, Вторник 21:55
0

Получи огромно признание
25/03/2025, Вторник 21:18
0



Вързаха й тенекия
25/03/2025, Вторник 20:24
0

Река с крокодили ще е домакин на знаменито състезание?
25/03/2025, Вторник 20:03
0





Ще е булка
25/03/2025, Вторник 19:24
0

Пак показа класа
25/03/2025, Вторник 19:21
0
но се натъкнах на това:
Дирла дирла дишка,
Свиря на.....
Отвратителни кочини, които се пръскаха по шевовете от народ, защото минаваха много нарядко и по спирките се събираше огромна тълпа. При пристигането на поредния издухан таралясник, народът тръгваше на щурм и всеки се оправяше по закона на джунглата. Една част от чакащите оставаше пак да чака следващия таралясник, по правило счупен, мръсен и студен - съответно горещ като в пещ, според сезона. Шофьорът не тръгваше, докато не се приберат (или слязат) висящите от вратите пътници. Шофьорите си имаха малък трик, за тези случай - тръгваха за малко и набиваха спирачки и превърнатите в стадо хора се понаместваха, за да се затворят вратите. Едно от редовните оправдания на закъсняващите за работа бе - ами автобусът се счупи, или закъсня, или - не тръгваше от спирката заради висящи пътници.
Такова беше отношението на комунистическите престъпници към хората, които бяха редовно облъчвани с пропаганда, че живеят в "най-добрия и хуманен строй в света". Като винаги, комунягите бяха решили да правят икономии за сметка на народа, защото те се возеха в автомобили, а някой от тях в държавни автомобили с шофьор.
Та, такива ми ти работи за автобусите от нашата младост, която от своя страна премина в скверно време, когато добре бяха само доносниците и комунистическите престъпници. Дано това време завинаги да си е отишло заедно с издуханите таралясници, със скъсани гюруци, скъсани седалки и пълни с мръсотия.
Да тръгнем ние двама с тебе по лунна пътека!