Неслучайно Бойко Борисов беше охранител на Живков и царя, ИПОН бе свързана с Държавна сигурност

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: "Дарик"


Проф. Димитър Луджев е роден през 1950 г. в Бургас. Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс“ през 1979 г., специалност „Политикономия“. Работи като научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките. Участник е в Кръглата маса като представител на СДС. Депутат във Великото Народно събрание, както и в 36-ото и 38-ото Обикновени Народни събрания. Вицепремиер в правителството на Димитър Попов и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров.


- Проф. Луджев, връщал ли сте се наскоро в родния си град?
- Да, през лятото. Там посрещаме голямата ми дъщеря и двете внучки от Лондон. Беше прекрасно време, което прекарах – наричам го внукотерапия.

- Често ли се прибирате в Бургас?
- Не много през последните години, за съжаление, защото претърпях доста операции и имам проблеми със здравословното състояние.

- Някои казват, че Бургас доста се е променил след 2007 г., когато Димитър Николов стана кмет. Каква е Вашата оценка?
- Така е, действително доста се промени. Има напредък и в архитектурата, и в чистотата. И особено градската градина, разбира се, която е великолепна. Плажът също, но има още много да се прави. Нашето жилище в Бургас е до градината, близо до „Златна котва“ - там всички улици са абсолютно разбити, тротоарите са разбити, обрасли са с трева. Плажът е хубав и чист, но няма една тоалетна. Няма, дето се вика, един душ да вземеш като хората. Ако Бургас иска да се превърне в туристически център, какъвто той може да бъде, защото Бургас и Бургаският залив са 100 пъти по-хубави от прочутото крайбрежие край Ница примерно, трябва действително да се направи много за подобряване и на бита, и на архитектурата, и на градоустройството въобще. Защото примерно жилищните квартали нагоре, в посока езерото и прочее са в бая окаяно състояние. Но аз мисля, че Митко Николов ще свърши още много работа.

- Той получава изключително голяма подкрепа, както примерно стана на последните избори. Смятате ли, че неговото кметуване е бележито и може ли то да стане историческо?
- От него зависи, има големи предизвикателства. Бургас не е добре по отношение развитието на бизнеса, особено по отношение привличането на инвестиции – чужди, а и наши; нужно е развитие на авангардни отрасли – информационни технологии и т.н., както примерно стана в Пловдив, в Стара Загора и други градове. Бургас доста изостана. Както споменах, за да бъде туристически център, също трябва много, много повече да се направи. Така че от него зависи дали ще остане в историята. Трябва още доста усилия да хвърли.

- Наскоро мина датата 10 ноември и отново породи спорове. От днешна гледна точка какъв е за Вас този ден?
- 10 ноември е преломен ден в най-новата българска история. Очевидно е, че след 10 ноември България тръгна по съвсем друг път, друго развитие. Разбира се, нашата демокрация, нашата пазарна икономика са в доста уродливо състояние, но така или иначе ние сме в един съвършено различен свят. Имаме съвсем различен начин на живот, съвсем различни са възможностите, перспективите пред хората и прочее. Така че това е преломна дата в нашето развитие.

- Бойко Борисов е вече трети мандат премиер. Можеше ли човек с подобен профил да стане министър-председател през 90-те години?
- Мисля, че не. И неслучайно тогава той си беше в една известна групировка и беше просто охранител. Аз го помня оттогава, даже шеговито ще кажа, че той ми беше по едно време и охрана. През 90-те години все още имаше някакво подобие на политически, да не го наричам елит, но все пак някаква по-сериозна политическа, интелектуална, образована управленска прослойка. Разбира се, че имаше и много популисти и разни, да ги наречем, малогабаритни хора, но и в СДС, и в БСП доминираха един кръг все пак доста подготвени хора в политическо отношение. Все пак тогава се гледаше обществената биография,  миналото, делата, които си вършил... Все още имаха значение капацитетът, енергията, просветеността на политически лидери; както и реформите и промените в държавата. Друг е въпросът е, че много от тях си отидоха под натиска на здравите сили, които здрави сили постепенно овладяха и двете формации. Специално пък СДС я разрушиха тотално. И тези здрави сили по манталитет и по нагласа бяха хора, като предтечи на Бойко Борисов.

- Казвате, че го помните – откога го помните и защо казвате, че Ви е бил охрана?
- Това са вече лични истории, но си беше такъв. Той си беше в охранителната фирма ИПОН, която беше част от структурата на СИК.

- И всъщност те са Ви охранявали като държавник ли?
- Не, не. Става въпрос за времето, когато царят пристигна тук през 1997 г. Ние от ОНС (Обединението за национално спасение) тогава бяхме нещо като домакини и някои структури, които осигуряваха посрещането на царя, обезпечаваха и неговата охрана, както и охраната на нашата група и на нашите депутати във Велико Търново. Там се запознахме, така да се каже.

- А случайно ли е това, че Бойко Борисов е охранител на Тодор Живков и на Симеон Сакскобургготски?
- Естествено, че не е случайно, но... трябва да навлезем много надълбоко в историята. Искам обаче да ви кажа, че ИПОН като охранителна структура беше създадена от определени лица точно с такава цел – първоначално да поеме охраната на Живков и на някои други бивши комунистически величия.

- Свързана ли е ИПОН с Държавна сигурност?
- Да, да – някои от хората, които я създадоха, бяха видни представители на Държавна сигурност.

- За Вас явлението „Делян Пеевски“ голям проблем ли е за държавата или не е оправдано да му се обръща сериозно внимание?
- Делян Пеевски е доста феноменално явление – в смисъл, че това е млад човек, който направи и кариера, и много голямо богатство за кратко време. Той е типичен представител на втория български капитализъм, т.е. на хора, които натрупаха богатство благодарение на политическата и административната власт, която притежаваха или с която сътрудничеха. В този смисъл той е част от проблема на днешната българска политическа система. Но не мисля, че е само той. Вие казвате „прекалено внимание“, но той е начин да се отклони вниманието от други като него. Големият проблем е, че по-голямата част от българската бизнес и политическа класа е от тоя тип.

- България има ли шанс да надскочи себе си и да започне да преследва голямата политическа корупция – нещо, което не видяхме в прехода?
- От днешната политическа класа подобно нещо не може да се роди, няма начин. Гарван гарвану око не вади, както се казва. Така че това не може да стане.