2016-а – годината, в която ГЕРБ загуби Бургаска област

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ


Загубата на ГЕРБ, кметско-президентските сметки, явлението Веселин Марешки. Така може да се опише политическата 2016 година в Бургаска област.

Само преди 12 месеца никой не предполагаше, че ГЕРБ ще допусне подобна загуба, след като малко преди това спечели почти навсякъде, с изключение на традиционните крепости на ДПС. ГЕРБ имаше мнозинство в голяма част от местните парламенти – най-вече в морските общини и създаде усещането, че е партия, която ще управлява дълго – и на централно, и на местно ниво.

В началото на 2017 година обаче сме в навечерието на вот за парламент, все по-често се говори за нови политически проекти и бъдещи управляващи коалиции, а ГЕРБ изглежда като партия, която скоро няма да помирише власт, ако не предприеме спешни вътрешни реформи.

Годината премина под знака на президентските избори. Цяло лято основният политически въпрос бе дали кметът на Бургас Димитър Николов ще бъде издигнат за кандидат-президент на ГЕРБ. Кандидатурата му се считаше за изключително силна – обединителната фигура в дясното политическо пространство, която можеше да излезе извън периферията на тяснопартийния кандидат и да получи по-широка подкрепа. Кметът видимо не се виждаше в тази си роля. Въпросът му бе нееднократно задаван и винаги бягаше от директен отговор. Определени кръгове в страната започнаха атака чрез доверени медии срещу Николов, сякаш, за да го предупредят или да де опитат да го дискредитират.

Кметско-президентската сага се проточи до 2 октомври, когато ГЕРБ обяви официално кандидатурата на Цецка Цачева. Буквално ден по-рано премиерът и лидер на партията Бойко Борисов направи последен опит да склони Димитър Николов. Двамата имаха среща на четири очи минути преди откриването на рибарското пристанище в Черноморец, но и след този разговор Николов изглеждаше непреклонен. Поглеждайки назад във времето – това бе най-правилното му решение, защото ГЕРБ тъй или иначе щеше да загуби, а Николов щеше да обере политическите негативи на това управление.


Бойко Борисов се опитваше да убеди Димитър Николов да участва в президентските избори
до последния момент, но кметът на Бургас не склони

С отказа си да влезе в битката, Димитър Николов не само съхрани авторитета си в национален план, но и се очертава да е едно от новите лица на промяната в ГЕРБ. Няма да е изненада, ако той бъде кандидатът за министър-председател на партията след предсрочните парламентарни избори, защото промяна на цялата парадигма е повече от необходима, ако партията иска да оцелее, а не да тръгне по пътя на СДС и НДСВ.

Докато Димитър Николов бе спряган за кандидат-президент и мнозина го виждаха като новия държавен глава, политическите стратези чертаеха планове за предсрочни местни избори. До последните дни се спрягаха някои изключително интересни имена, а най-реалните изглеждаха кандидатури на зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и министъра на околната среда Ивелина Василева. Станков се вписваше в профила, който ГЕРБ налага успешно в други областни центрове, най-близък е примерът със Стара Загора, където втори мандат управлява Живко Тодоров. Василева пък бе лансирана като най-разпознаваемото лице на ГЕРБ в Бургас след Димитър Николов. В крайна сметка тази хипотеза отпадна от дневния ред, засега.

Политическата 2016 година ще запомним със шокиращия за мнозина резултат – ГЕРБ загуби в 12 от 13-те общини в региона. Приморско остана единствената партийна крепост след балотажа. Дали това бе вот срещу ГЕРБ, или БСП успя да се мобилизира, е трудно да се отговори. Може би причината е комплексна. Факт е обаче, че ГЕРБ отнесе много негативи през последната година. Понякога заради политиките на коалиционните си партньори, друг път заради собствените си грешки, но безспорно

най-големият гаф на местно ниво бе сътворен между първи и втори тур, когато цялото бургаско ръководство размаха „червеното“ плашило и обяви, че ако ГЕРБ падне от власт, всички проекти ще бъдат спрени.

Това бе излишен и изключително арогантен подход, който прогони голяма част от десните избиратели и категорично отказа колебаещите се. Подкрепата на правителството на Бойко Борисов за Бургаска област е видима, никой не може да я отрече, дори и най-големите критици. Но да заплашват избирателите с тази карта, се оказа изключително глупава идея, която може да има катастрофални последици за ГЕРБ, защото опозицията вече си повярва, обедини се и устреми към властта, използвайки целия инструментариум – обещания за концесии, за милиони от обществени поръчки, за важни държавни постове, осигуряващи изключително влияние...


Местните депутати от ГЕРБ работят за каузата "Бургас" и това се вижда от всички. На кому бе необходимо да размахват червеното плашило по време на президентския вот?

Вотът през пролетта ще трябва да даде и друг отговор – ще се превърне ли явлението Веселин Марешки в основен политически играч. На вота през ноември той спечели 27 хил.гласа, което би му осигурило два, дори три мандата в НС. В Бургас се забеляза изключително интересна тенденция – гласовете на Марешки идват основно от крепости на ДПС. Флагман.бг проследи как над 12 хил.гласа от Движението бяха прелети в полза на Марешки (ВИЖ ТУК). А както е известно, случайности в политиката няма. Безспорно проектът на варненския бизнесмен има потенциал и предстои да се развива – и в централната, и в местната власт.

Политическата 2016 година затвърди добрите позиции на патриотичните партии в региона, които записаха традиционно добри резултати на президентските избори. Обединените патриоти (НФСБ-ВМРО и „Атака“) спечелиха 33 хил.гласа или 15 %.

Повторят ли вота през април т.г., патриотите ще имат три сигурни мандата в 44-ото НС.

А ако се поучат от грешките си от местните избори и заложат и на преференциалното гласуване, което бе отхвърлено като възможност и през 2014 г., и през 2015 г., няма да е изненада, ако достигнат и до четвърти мандат.

За БСП изминалата година година също бе безкрайно интересна. Социалистите започнаха 2016 г. в насипно състояние – раздирани от скандали заради слабите резултати на местните избори и безкрайно демотивиран електорат. Избраха се нови общински лидери, уж за да обединят партията. Така бе и в Бургас, където Николай Тишев замени подалия месеци по-рано оставка Евгений Мосинов. Това обаче не прекрати вътрешните противоречия, дори напротив.

БСП е така устроена, че най-сериозните удари да идват отвътре, а не отвън.

Цяло чудо е, че в условията на подобна враждебна обстановка, в която социалистите привидно заставаха един до друг по официални събития, а всъщност се ненавиждаха и бяха в непрестанен спор за влияние, се постигна невиждан резултат. Картата на Бургаска област почервеня така и напомняше на далечната 1995-а – една година преди Виденовата зима. БСП за пръв път от съществуването на ГЕРБ спечели в Бургас и даде индикации, че може да бъде сериозен политически опонент напук на всичко – и вътрешни, и външни фактори.


В БСП се ненавиждат и са в постоянна борба за влияние. Цяло чудо е, че на този фон записаха толкова добър резултат в Бургас

За Реформаторския блок това бе последната и най-тежка година. Автентичната десница така и не успя да се превърне във фактор в Бургаска област, а вътрешните конфликти по време на кампанията излязоха далеч извън партиите от Блока и изглежда разочароваха истинските десни избиратели. Оттук нататък всеки тръгва по собствен път и времето ще покаже кой ще бъде по-успешният политик и по-удачен проект.

2016 година бе встъпителна за общинските съвети в региона и опозиционните партии показаха, че или не искат още да се държат като истинска опозиция, или не могат да го направят. Почти в цялата област заседанията на местните парламенти протичат в неочаквано разбирателство, а вече се превърна в традиция сесиите да продължават под 1 час. До този момент това бе характерно само за Община Несебър, където политическата ситуация е особена и традиционните партии отдавна са изтикани в миманса. Изключение от общата картинка е ОбС Царево, където опозицията се опитва да бъде такава в истинския смисъл на думата. Подобна тенденция се наблюдава и в Поморие и Средец.

При всички положения и 2017 година се очаква да е изключително интересна. Мажоритарна избирателна система, както стана ясно няма да има. Ще изберем 14-те си народни избраници по старата схема, но със сигурност ще има много промени. Дали ще е за добро - времето ще покаже. Но от сега може да се направят прогнози, че разпределението на мандатите ще е много по-различно. Най-вероятно по-балансирано с изравнени сили на 3 или дори 4 водещи политически сили. С промяната на национално ниво се очаква и разместване на пластовете в местната политика.