Еньовден е, билките са най-лековити днес

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене - затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, Слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
Вярва се още, че преди да "тръгне към зима" Слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев Слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е характерно още "грабенето" и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила,особено по изгрев Слънце.
Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.