В Ясна поляна родителите организираха незабравимо тържество за децата си(СНИМКИ)
02 Юни 2016, Четвъртък, 20:42 ч.
Незабравимо тържество за 1 юни – Деня на детето бе организират в село Ясна Поляна, община Приморско. Децата на селото се включиха с голям ентусиазъм, за да участват в богатата програма с куп традиционни и забавни игри.
Празникът продължи цял ден, а накрая децата благодариха за прекрасния ден на своите родители и спонсорите на събитието Димитър Йоцов и образователна игра „Букварино“.
„Благодарим Ви за прекрасния ден. Това е незабравим празник за всички нас. Пожелаваме Ви винаги в сърцата си да останете деца“, обърнаха се малчуганите към родителите си и организатори
на проявата.
В категории:
Приморско
Вижте как кметът на Симитли обясни рекорда на сина си с преференциите
07/11/2024, Четвъртък 09:02
2
Слънчево по морето
07/11/2024, Четвъртък 08:58
0
Дрон откъсна крака на садистка от Франция, убила 157 руснаци
07/11/2024, Четвъртък 07:40
4
Освободиха Джейхан Ибрямов
07/11/2024, Четвъртък 07:16
1
Фразите, след които връзката приключва
06/11/2024, Сряда 21:40
5
3 зодии, които трябва да внимават през този месец, очакват ги много трудности
06/11/2024, Сряда 21:20
1
От както разбрах за тази медена баница вече цялото семейство я хапваме с удоволствие
06/11/2024, Сряда 21:00
0
Диетата "Скарсдейл" е сензация, но бледнее пред историята на създателя й
06/11/2024, Сряда 20:40
0
Тези 4 зодии може да ударят голям джакпот
06/11/2024, Сряда 20:20
0
Жилищата скачат толкова бързо, че не отговарят нито на инфлацията, нито на ръста на заплатите
06/11/2024, Сряда 20:00
7
Юристка, психично здрава, е "касапката" от ул. "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас
Крум Савов със скандален пост
Налбантов не споменава подробности за тази връзка. Казва, че Добрева му се оплаквала от съпруга си - не бил добър в леглото и затова тя била принудена да ходи с него. Това карало Налбантов да се възмущава от нея, как не я било срам да говори против мъжа си и т. н.
________________________
КАЛИНА ФАНЕВА
- учител по бълг. език и литература
Налбантов е правел секс с нея няколко години преди тя започне работа като учител. След като тя става учителка през 1998 те подновяват връзката си. Правел е с нея секс, макар и не толкова често колкото с Д. Прокопова и Кр. Петкова. Фанева много бойна и дащна в леглото, нямала никакви скрупули и въобще не се притеснявала, че изневерява на мъжа си. Самият Налбантов е бил учуден, че при такъв представителен и външно симпатичен мъж тя ходела с него,който бил много грозен... Двамата (Налбантов и Фанева) се разбирали с погледи и от половин дума. Само като я погледнел и тя разбирала какво се иска от нея. Влизала в дирекцията и нататък секса вървял като по план.
______________________
МАРА ПЕТРОВА (Приморско) - начална учителка
Връзката на Налбантов с Петрова била много стара. Налбантов е запазил хубави спомени от онова време - тогава Петрова била млада и много по-привлекателна. Сега вече и дума не можело да става за някаква връзка, защото Петрова била претърпиала операция от рак на гърдата.
________________________
ЦВЕТА ЗАРЕВА - нач. учителка
Първата й връзка с Налбантов е станала по време на ексурзия в София през 1996 или 1997 г. Тогава той й направил някои интимни намеци. Казал й че я харесвал, че желаел да й каже нещо повече насаме и т. н., след което директно й предложил да се срещнат в хотел "Принцес" (бившият новотел "Европа"). Тя останала изненадана и не му отговорила нищо. Той отишъл веднага в хотела и я чакал във фоайето около един час. Накрая, когато решил да си тръгва видял, че Зарева влиза в хотела. Веднага ангажирал стая и двамата се качили в хотела. След секса тя влязла в банята да си вземе душ и излязла наметната с една голяма хавлия. Налбантов я накарал да легне на леглото и се опитал да продължи с любовната игра. Започнал да й разкрива краката, да ги разтваря и се опитал да я целува по половите органи. Но тя категорично отказала, затворила си краката и го отблъснала. Въобще според Налбантов тя била много подтисната и нерешителна. Впоследствие разбрал, че това преживяване за нея е било много стресиращо, защото за пръв път през живота си изневерявала на мъжа си и й е коствало много усилия за да се реши на тази стъпка. Пак според Налбантов тя за пръв път в живота си стигала до оргазъм по време на полов акт.
Другото, което му направило впечатление било, че Зарева имала белези от операция на половите органи (вероятно тук става въпрос за белези от раждане с Цезарево сечение). Случай като този е показателен за това, как чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си - тази имала бемки еди къде си по тялото, другата имала белези от операция на гърдата, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу и т. н.
Накрая Зарева била останала много доволна от секса с Налбантов, че решила да му направи подарък. Завела го в някакъв скъп магазин и го накарала да си избере някаква дреха. Той си избрал едно яке кафяво на цвят от едната страна кожено ... и т. н. Пред жена си Налбантов развива версията, че якето много му било харесало, но нямал пари да си го купи и затова Зарева му била услужила.
_________________________
ЙОРДАНКА СИВЕВА (Приморско) - начална учителка
Налбантов я свалил просто така като поредната бройка и нямал намерение да задълбочава връзката си с нея. Но в последствие тя започнала да го търси все по често. Веднъж му предложила да му стане официална любовница, но му поставила едно условие - той да не й изневерява. Налбантов не се съгласил и много се възмущавал, казвал че това било нахалство от нейна страна, как не я било срам да го подценява толкова, за толкова ли закъсал го мислела при положение, че той разполагал с толкова много жени.
Съпругът на Сивева подозирал за връзката на жена му с Налбантов и много често й правел проверки в училището, интересувал се за това какви часове има жена му и ако не я намерел отивал да я търси право в дирекцията. Досега не е успял да открие нищо, тъй като Налбантов и Сивева се срещат сравнително рядко.
_______________________
РАЙНА СТОЯНОВА (Приморско) - музика
Имала е връзка с директора два или три пъти. Налбантов не останал доволен от секса с нея - в леглото била като дърво, била много вързана и нямала никакво въображение. Независимо от това тя правила опити да продължи връзката си с него, но той не й обръщал внимание. Веднъж Стоянова го причакала пред дирекцията рано сутринта като правила намеци че иска да влезе и да поговорят насаме, но той не я пуснал и даже бил много възмутен от поведението й. После Налбантов коментирал пред други колеги:"Бе тая не е в ред бе! Дошла рано-рано да я еба. Направо акъл няма." Според него тя била като цапната в главата с мокър парцал и постоянно говорела глупости също като малките деца. Въобще на нея не можело да се разчита и за това Налбантов я отбягвал.
Впоследствие, когато се разчува за връзката им, той много се страхувал да не научи мъжът й, защото бил много ревнив и щял да го бие. По всяка вероятност мъжът й все още не знае нищо.
_____________________
ДОЧКА МИНЧЕВА - биология
Първата й връзка с Налбантов е била преди много години, когато тя е била помощник директор. Понастоящем тя има проблеми с наднорменото си тегло и затова Налбантов се оправдава как някога била по-слаба и по-привлекателна и затова я свалил, иначе сега нямало да й обърне внимание. Когато става въпрос за нея Налбантов обикновено прави коментарии за килограмите й: "За какво да я еба, по-добре да наеба някои слон вместо нея."
Преди известно време те пак подновили връзката си за кратко и е явно, че в случая това е станало по инициатива на Минчева.
Обикновено Налбантов отбягва да говори с подробности за секса с Минчева, защото се срамува от тази връзка.
Пак по това време Налбантов се хвали, че Минчева освен сексуалните услуги му правела много подаръци - предимно алкохолни напитки, бонбони, сладкиши и т. н. Явно е че тя му се е подмазвала или му е благодаряла за някаква услуга.
В случая Минчева му се отблагодарявала, защото Налбантов я бил повишил и я назначил като редовен учител по биология. Преди това тя е била само възпитател в прогимназиалните kласове.
В случая с нейното преназначаване за учител по биология Налбантов постига една от основните си цели. Жена му, Христина Налбантова, дотогава е работела като възпитател с ученици от началния курс и е получавала ниска заплата, защото е нямала квалификация за начален учител. След преназначаването на Д. Минчева, Налбантов назначава на нейното място жена си и по този начин й повишава и заплатата. За да постигне целта си той е трябвало да принуди титулярния учител по биология Недялка Милева да напусне работа, за да назначи на нейното място Дочка Минчева. За целта той в продължение на три години притеснявал Милева и се мъчил да я принуди да се пенсионира, за да освободи мястото. Но Милева не се съгласявала и тогава Налбантов започнал да й отнема част от часовете по биология, като вместо тях й давал часове по труд и техника. В крайна сметка на Милева постепенно й били отнети и всички часове в средния курс. Така тя се принудила да се пенсионира, но е явно, че това е станало почти принудително и то под силното давление на Налбантов.
_____________________________
РАДОСТИНА ИВАНОВА
(от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
Още в първите дни след като е била назначена, Налбантов й направил директно предложение за интимна връзка. Тя много се шокирала и в първият момент не знаела какво да отговори. Започнала да се оправдава, че била семейна и не искала да изневерява на мъжа си. Била разтреперана, подтисната и неадекватна. Според Налбантов тя по-скоро се колебаела дали да се реши на такава връзка или не. Накрая й казал "както искаш" и я освободил. Това се случило на обяд след часовете и тя си тръгнала. Обикновено по това време отивала на автогарата, откъдето пътувала за Ясна поляна. След 1-2 часа Налбантов я заварил да го чака пред дирекцията. Останал много изненадан, защото не я очаквал. Попитал я какво иска и тя му казала: "Размислих". Влезли в дирекцията и като начало я накарал да му прави фелацио.
След този случай Налбантов редовно се хвалел, че още като я видял разбрал, че била голяма минетчийка и не се излъгал. За случаи като този винаги казвал: "Аз курвите ги надушвам от пръв поглед". Впоследствие редовно я викал в дирекцията, най-вече за орален секс.
Веднъж по време на една зимна ваканция учителите били събрани в дневната, където пиели кафе. Налбантов влязъл и извикал Иванова в дирекцията. Там я накарал да му прави фелацио, като накрая се изпразнил върху фанелата й в областта на яката. След това тя се върнала при колегите си и си допила кафето. Никой от учителите не забелязал петната по фанелата й.
През първата учебна година Налбантов подлагал Иванова на най-различни унижения - казвал й, че е голям боклук и проститутка. Според Налбантов тя била принудена да го търпи, защото била зависима от него и се страхувала да не изгуби работата си. Впоследствие станало ясно, че тя го търпяла, защото се надявала Налбантов да й помогне да получи апартамент в блока на специалистите - за целта била ходила и при кмета за да го моли за този апартамент, защото й било много трудно да пътува всеки ден до Ясна поляна. Така или иначе Налбантов не й съдействал за апартамента.
През втората учебна година, връзката на Налбантов с Иванова става много по-очевидна. Имало е случаи, когато в присъствието на други учители в учителската стая, той е започвал да я прегръща и опипва по гърдите. В такива случаи се лигавел и на всеослушание заявявал, че искал собственоръчно да провери дали не носела подплънки в сутиена си. Хвалел я, че имала хубаво тяло, хубав бюст и т. н. Много често колеги са ги заварвали прегърнати в дневната, в учителската стая и на други места в училището.
__________________________
ЕЛКА БОГДАНОВА - чистачка
Директорът бил принуден да крие връзката си с нея, за да не се компрометира, още повече че мъжът на Елка бил циганин. Много пъти Налбантов е трябвало да лъже, че нямал нищо общо с нея - било го гнус от нея само като си представел, че тя е правела секс с циганин. Но за повечето хора връзката им е публична тайна. Всъщност Елка е леко малоумна и има някакъв дефект в говора, поради което много хора я мислят за циганка, защото говори с акцент и трудно комуникира на български.
Обикновено за да правят секс Налбантов я вика при себе си под предлог, че трябвало да почиства дирекцията. Другите чистачки са свикнали с тези техни срещи и имат негласната уговорка дирекцията да се почиства от Елка. След подобни срещи обикновено й се подиграват, че много се била забавила - какво толкова са правили там, защо била зачервена, а дрехите й раздърпани и т. н. Много пъти са били заварвани в дирекцията в интимни пози, прегърнати или в момент когато Налбантов я опипва по тялото. Веднъж, когато вратата на дирекцията е била заключена и двамата вътре интимничели, на вратата се почукало много силно. Елка се изплашила, скочила и побързала да излезе. Тогава Налбантов се скарал на влизащия, защото ги бил прекъснал. Казал, че точно тогава Елка го била опипвала по половите органи и вече се канела да му разкопчава панталона, но колегата ги бил прекъснал.
Мъжът на Елка подозира за връзката й с директора - много хора са му донасяли, че тя е любовница на Налбантов. Затова той често я биел и й забранявал да ходи на работа за дълги периоди от време.
Преди да дойде на работа в училището Елка се е занимавала и с проституция. Споделяла е, че е имала тежко детство и че поради бедност е била продадена на сутеньори, които са я принуждавали да проституира.
Елка е известна и с това , че е клептоманка. Най-редовно я привикват в полицията за кражбите, които стават в града и училището. Била е и следствена заедно с мъжа си за извършена съвместно с него кражба от някакъв турист.
Откакто е на работа в училището много пъти е крадяла различни вещи от дирекцията включително и пари от касата на директора. Всички са свикнали с това и знаят, че ако нещо изчезне, то е неизменно свързано с клептоманията на Елка. Налбантов знае за всичко това, но е принуден да я търпи и прикрива.
_____________________________
ДОРА ВЪРБАНОВА
- секретарка /от Царево/
Работи като секретарка от месец септември 1999 г. Преди да дойде на работа в училището е работила в пощата в Царево. Там не можела да се справя с работата си, постоянно не й излизали парите. Според всеобщото мнение била много проста жена, с нисък коефициент на интелигентност. По характер - затворена, необщителна, стеснителна. Запознава се с Налбантов през пролетта на 1999 г. Тогава тя прехвърля сина си от Царево в училището в Приморско и се наложило да влезе в дирекцията при Налбантов. По време на разговора той започнал да й прави комплименти и неприлични предложения, поканил я да дойде някой ден и да се видят отново. Определили си среща след няколко дни. Дора се подготвила старателно за срещата като отишла и на фризьор, за да си направи нова прическа. Казала на фризьорката, че има среща с Налбантов и затова трябвало да изглежда красива, същевременно говорила за Налбантов със суперлативи, била възхитена от него и т. н. Фризьорката казала всичко това на Янева /по това време зам. директор и учител по химия/, която също е от Царево и двете много се смели. Янева много се чудела коя ли е тая шматка дето ги говорела тия глупости. Същият ден Янева влизала няколко пъти при Налбантов за да види коя е тая, която си е правила прическата заради него и същевременно казала на Налбантов какво научила от фризьорката. Налбантов останал много поласкан от чутото и започнал да се хвали:"Видя ли какво правят жените заради мен? Преди да ги еба ходят на фризьор и искат да изглеждат красиви. Много е важно аз да ги харесам!"
Същият ден по пътя за Приморско Дора пътувала заедно с Донка Прокопова - учителка по бълг. език и литература. Дора не знаела, че Прокопова е любовница на Налбантов и още на автогарата в Царево започнала да я разпитва за Налбантов и да изказва възхищението си от него. Прокопова веднага усетила, че тая жена е хлътнала по Налбантов и че най-вероятно двамата с него имали уговорена среща за да правят секс. Била много ядосана и още същия ден влязла при Налбантов и му вдигнала скандал за това, че той й изневерявал с Дора. Казала му:"Стояне, заради тебе останах да работя в това училище, а ти сега ми правиш такива мръсни номера." Казала му, че й предлагали работа в училището в Царево, но тя отказала, за да бъде по-близо до любовника си в Приморско (т.е. Налбантов). Защо той не можел да оцени жеста й и т. н. На Налбантов не му оставало друго, освен да мънка и да играе ролята на виновен и гузен.
Налбантов бил толкова възхитен от Дора, че решил да я направи официална любовница. Преди тя да започне работа при него се срещали обикновено в събота и неделя. Работните дни били отредени за секс с Прокопова и Петкова. Тогава Дора идвала в Приморско уж за да се учела да работи с компютър (така казвала на мъжа си). Ден преди това, в петъците, Налбантов организирал една грандиозна подготовка. Ходел до Бургас и с парите получени за други цели от общината купувал най-различни неща за случая - подаръци, дезодоранти, парфюми, дамски аксесоари, шоколадови бонбони, алкохол и мн. др. - направо искал да шашне любовницата си. От Приморско купувал цветя за вазата в дирекцията. Стаята се почиствала идеално и се ароматизирала с дезодоранти. Преди секса диванът в дирекцията се разпъвал и ставал като спалня. Налбантов бил толкова възхитен от секса с Дора, че постоянно се хвалел - голям кеф било, прилагали най-различни техники и т.н. В началото Дора била много неопитна, но той я бил научил на това-онова. За пръв път с него стигнала до оргазъм - с мъжа си такова нещо не била изпитала. Налбантов я бил лизал и на нея много й харесало, защото мъжът й не й бил правил такива неща. За пръв път била правела свирки или нещо подобно. В момент на екстаз казвала, че е готова да направи за него всичко каквото поискал, хващала му пениса, целувала го и го лижела - все още не го лапала целия, но постепенно щяла да се научи.
Дора не била много красива на външност, вече била 35-40 годишна, майка на 2 деца и годините й личали. След като я направил официална любовница Налбантов много се опасявал да не се излага в очите на хората, защото тя не била красива. Постоянно търсел мнението на околните и искал да се убеди, че и другите я харесват. Но обикновено му казвали истината - че не я харесват или че е грозна. Тогава той вадел последния си коз и изтъквал, че тя имала едно много важно предимство пред другите жени - отдолу била много тясна. Другите жени били с много широки влагалища, били "широки като кофи". Когато ги чукал не усещал нищо. Докато Дора имала много тясна вагина и когато й го вкарвал тя му пристягала члена като с клещи и на него му ставало много хубаво... Вероятно той си е мислел, че хората много му завиждат за тази голяма придобивка и затова се хвалел.
Налбантов е приятел със Стефан - мъжа на Дора. Той е рибар и Дора често носи на Налбантов наред с многото подаръци и риба от мъжа си. Канят Налбантов в Царево по най-различни поводи. Двете семейства често си ходят на гости. Според Налбантов мъжът на Дора бил много просто момче и не можел да разбере за какво става въпрос. Налбантов повече се страхувал от свекървата на Дора, която била известна и влиятелна личност в Царево и се досещала, че между него и снаха й имало любовна връзка.
__________________________
Стоян Налбантов:
"Веднъж ебах една рускиня в гората до летния театър на ММЦ. Бях я притиснал върху едно дърво, тя прегъната на два ката, запретнал й бях роклята нагоре, гъза й оголен целия, а аз я бича на задна прашка и съм се хванал за дървото с две ръце за да съм стабилен и да я притискам по силно като й го вкарвам... А тя крещи от удоволствие и не й пука, че може да я чуят в летния театър. Ей на това му викам путка, с кеф да я ебеш... После май хванах трипер, ама карай, струваше си!"
___________________________
Красимира Петкова - учител по англ. език:
"Веднъж докато чаках на автогарата в Китен автобуса за Приморско и видях един ексхибиционист в гората отсреща, беше се разголил отпред и лъскаше бастуна. Разкрещях се да го хванат и той изчезна.
Бях силно разстроена и като отидох в училището разказах на другите учители какво съм видяла. Всички бяха възмутени и се чудеха как е възможно това да се случва тук, в Приморско и Китен, където нямаме извратеняци. Но аз се сетих за директора Налбантов и им казах: "Как да нямаме, нали нашият Стоян е такъв!" И им разказах как веднъж той ми е споделил, че е правил секс с един арабин... Учителките отказаха всякакъв коментар и побързаха да излязат от учителската стая. А аз се чудех, от какво ги е страх тия, бягат сякаш те са виновни за нещо!"
__________________________
Стоян Налбантов:
"На времето покрай секса, който правех с Прокопова я карах и да ми лиже гъза. Чувствах угризения на съвестта, че тя толкова много се раздава за мене и изразих съчувствието си по този повод... Но тя най-нагло ми отговори, че го правела от съжаление към мен и за да ми повдигнела самочувствието, щото ме виждала какъв заспал хуй съм... Направо ме уби с тоз отговор и ме свали на земята, така разбрах, че нищо не струвам!
После споделих това с Красимира Петкова и други колеги и те направо умряха от смях... Между другото Петкова беше много по-опитна в тая насока - лизане на задника ми!"
________________________
ДЕНКА МИНЧЕВА - мениджър на туристическа фирма "ДЕМИН ЕТ" - Приморско.
Стоян Налбантов говори с удоволствие за ДЕНКА МИНЧЕВА (мениджър на туристическа фирма "ДЕМИН" - Приморско), защото тя му е една от най-старите бройки. Двамата изпитват симпатия един към друг, защото са били съученици, израстнали са едва ли не заедно и ги обвързват общи спомени и преживявания. Някъде към края на 90-те години съпругът на Денка Минчева претърпява катастрофа и това е причината тя да търси отново Налбантов като мъж, защото мъжът й не можел да се справя със съпружеските си задължения в леглото. Кой знае защо Налбантов се хвали с тоя факт, защото видите ли, той бил търсен мъж и това че Денка Минчева го търсела било доказателството. И в тази връзка той се впуска в ненужни подробности, защо Денка Минчева искала да спи с него, а не с мъжа си. Защото на съпруга й (някой си Минчо или Минко...) след катастрофата му правели някаква операция на главата, отваряли му черепа и слагали там не знам си какви пластини и пр. и пр., поради което на практика бил половин човек и не ставал като мъж... (ВСИЧКО ТОВА СА ДУМИ НА НАЛБАНТОВ). Това според него била причината Денка Минчева да му се натиска (тук говорим за периода 1999-2000, възможно е вече тази информация да не е актуална).
В общи линии това е репертоарът на Налбантов: Половината жени на Приморско ги бил чукал, а останалите не ги бил чукал. Приморци знаят за тези изцепки на Налбантов, но го траят все още. Те едва ли не смятат, че за Налбантов това е нещо нормално - да говори глупости и цинизми. Приемат го за част от странностите в характера му, поради което не трябвало да му се обръща внимание. И така се стига да нещо много абсурдно - Налбантов злослови по адрес на приморци и най-вече на жените в Приморско, а те, противно на всякаква логика, се обединяват в негова защита и продължават да го държат на власт като директор... което си е вече не мазохизъм, а пълен идиотизъм, нещо граничещо със слабоумие и характерно за хора без елементарно лично достойнство.
________________
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
----------------
Проф. д-р МИЛЧО ЛАЛКОВ – историк, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Димитър Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
--------------
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
МЕЖДУ ДРУГОТО, КОГАТО ГОСТУВАЛ НА НАЛБАНТОВ В ДИРЕКЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕТО ПРОФ. БОЧЕВ ОТКАЗАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЯ МУ АЛКОХОЛ КАТО ТВЪРДО ЗАЯВИЛ, ЧЕ ПИЕНЕТО НА АЛКОХОЛ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЧЕ АКО ТОВА СЕ СЛУЧЕЛО В ГЕРМАНИЯ ДИРЕКТОРЪТ ВЕДНАГА ЩЯЛ ДА БЪДЕ УВОЛНЕН ДИСЦИПЛИНАРНО... БИЛ ВЪЗМУТЕН СЪЩО ТАКА КАК МОЖЕЛО УЧИЛИЩЕТО ДА НОСИ ВСЕ ОЩЕ ИМЕТО НА ВАПЦАРОВ, КОЙТО СПОРЕД ПРОФ. БОЧЕВ БИЛ ОТЯВЛЕН КОМУНИСТ И ТЕРОРИСТ... НАЛБАНТОВ САМО СЕ СМЕЕЛ НА ТЕЗИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРОФЕСОРА И ПОСЛЕ ГО КОМЕНТИРАЛ ЗАД ГЪРБА МУ С ДУМИТЕ: "ТОЗИ ЧОВЕК НЕЩО НЕ Е В РЕД И ЗАТОВА Е ТОЛКОВА НЕАДЕКВАТЕН И ГОВОРИ ГЛУПОСТИ!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
Случки от образователната практика на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" Приморско
РИО - Бургас
ВИОЛЕТА ИЛИЕВА - началник РИО - Бургас
(Из "Записките на българския учител")
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка (понастоящем началник РИО-Бургас). За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а дори и да е имало той има някакви основания да не го разгласява."
"... Веднъж при поредното ни посещение в инспектората, Налбантов ми разказа какъв диалог е имало между него и секретарката на Пренерова (началник на инспектората по това време). Докато чакал да влезе при Пренерова, двамата със секретарката са водели разговор в кръга на шегата, дали да я вземел на работа в училището или да не я вземел. Този разговор ставал в присъствието на други две жени, които също чакали да влязат при началничката. Тогава Налбантов казал на секретарката следното: "Не мога да те взема на работа, защото освен всичко друго ще ще трябва и да те еба! Не, много сложно ще стане... Как мислиш, ще можеш ли да се справяш с моите високи изисквания?" След като чули това, другите две жени се стъписали и както той казва "направо гледали като гръмнати". Когато говореше за този случай Налбантов буквално се заливаше от смях и коментираше: "Горките жени! Какво ли са си помислили - какъв е тоя ненормалния?"(т. е. тук Налбантов прави оценка на самия себе си)...."
(Из "Записките на българския учител")
ТОТКА КАЗАКОВА - експерт по история в РИО - Бургас
"...На мероприятието в хотел “Приморец” присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова... Ма голяма работа била! Страхотни минети му правила!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна..."
--------------------
ПЕПА ЧОЧОРОВА – експерт по математика в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www.bourgas.org)
"...Някъде по това време се беше развихрила една буйна любовна връзка между Налбантов и една инспекторка – Пепа Чочорова, експерт по математика. Нещата са били толкова сериозни, че са се обсъждали и варианти за евентуален брак. Двамата като специалисти педагози са възнамерявали да направят една главоломна педагогическа кариера, т. е. да се издигнат високо в областта на образователната ни система с придобиване на всичките му там научни степени, звания, титли. Всеки път, когато се връщаше от Бургас, Налбантов се хвалеше с подаръците, които Чочорова му правела - вратовръзки, ризи, чорапи – толкова много го обичала и едновременно с това се чудеше как да излъже жена си, защото тя щяла да го пита откъде ги имал тези неща. В тази връзка Налбантов много се страхуваше инспекторката да не му се изсипе с куфарите си в Приморско и да поиска да се оженят веднага. Чудеше се дали ще има къде да се скрие от срам, още повече че самата инспекторка била поела ангажимента лично да разговаря с жена му и да я разубеди да се разведат.
Покрай многото си срещи с Чочорова, Налбантов обича да си спомня и разказва за една много любопитна среща, която се е осъществила в кабинета й в РИО. Още щом влязъл вътре и видял, че Чочорова е сама Налбантов заключил вратата отвътре, “награбил я” и започнал да я обладава върху бюрото й. След известно време на вратата на кабинета започнало да се чука много силно и настоятелно като някой викал отвън:"Отваряйте, знаем, че сте вътре!" Според Налбантов навън се били струпали няколко инспекторки, които сега ревнували и затова му правели мръсно. По-късно, когато Налбантов говореше за този случай, той доразви версията като си фантазираше на воля. Казваше, че докато правел секс с Чочорова, отвън в коридора другите инспекторки се били наредили на опашка и чакали с нетърпение и те да минат по реда си, дори се карали коя от тях да бъде по-напред. Разбира се и самият той не си е вярвал на тези приказки, но факт е, че той постоянно се хвали и говори подобни фантасмагории на всеки срещнат.
Явно е, че за Налбантов образователната ни система си е една чиста порнография. За него Регионалният инспекторат, който олицетворява тази система не е нищо друго освен един публичен дом пълен с леки жени..."
----------------------
СТЕФКА КОСТОВА
- експерт по немски език в РИО - Бургас (текста е взет от www.makedonija.com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
Налбантов постоянно се хвали, че е правил секс с Костова. Когато стане въпрос за проверки от инспектората той успокоява учителите по чужди езици: "Няма страшно! Тази не е опасна, защото съм я ебал." Самата Костова много ценяла Налбантов, била силно респектирана от него и едва ли не изпълнявала всичко каквото й кажел, т. е. държала се като негова подчинена..."
МАРИАНА ПАРЗУЛОВА
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ
- бивш министър на образованието и науката
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието. Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. По-късно Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
--------------------------
Д-Р ПЕТЯ ИЛИЕВА
Веднъж ходил да си прави зъбите при нея и тя между другото му подметнала: "Не искам да те обиждам, ама много лоша слава ти се носи - много си ходел. Верно ли е?" Този въпрос според Налбантов бил директен и недвусмислен намек, че докторката искала да има интимна връзка с него. "Какво да ги правя, харесват ме жените и сами идват да си искат! При това забележи, тази не е коя да е, а жена на кмет...!" - коментира Налбантов.(Съпругът на д-р Илиева е Атанас Стойчев - кмет на Приморско през периода 1993-95)
Д-Р ЗЛАТИНА ТАБАКОВА
Налбантов казва за нея, че опитал но не можал да я свали. "Не, не можах да я наеба, - признава той за Табакова. - Направо ми избяга!" Били са сами в някакво помещение (вероятно в дирекцията) и там след като й направил директно предложение за секс започнал сам да се съблича като мислел, че и тя ще направи същото. Но Табакова се стреснала, скочила и направо избягала от стаята. "Какво й стана, не знам, - казва Налбантов. - Уплаши ли се?... Оттогава все ме отбягва. Толкова ли съм страшен, бе!"
НЯКАКВА ЖЕНА НА ПОЛИЦАЙ
Спирала Налбантов по улицата и му правела някакви комплименти, че бил много чаровен и забавен. Определили си среща в училището за следващия понеделник следобед. Същият ден като я видял да се приближава по двора на училището се похвалил на някои от колегите си: "Ето, виждате ли? Тази идва да я еба!"...
Станало каквото станало. След като жената си отишла Налбантов извикал въпросните колеги отново в дирекцията, за да им се похвали какъв секс бил правил току що. На всичкото отгоре жената му била донесла и бутилка коняк, която той разливал и вдигал наздравици по случая. "Виждате ли докъде съм я докарал? Жените толкова са доволни от мен, че не само искат да ги еба, ами и подаръци ми носят!"
____________
За стария Налбантов знам, че е бил любовник на Ничка Кюлбасанова от ММЦ - Приморско. Веднъж, когато мъжът й се върнал преждевременно той останал скрит известно време в едната стая чисто гол, после взел едно одеало и успял някакси да се измъкне през терасата. И така извървял пътя до Приморско - чисто гол и загърнат в одеалото. По пътя го взел някакъв шофьор негов приятел и го закарал до тях. Там нашият успял да влезе инкогнито без да го разбере жена му и да се облече подходящо. После поканил шофьора вътре и накарал жена си да му сервира, щото уж му дължал някаква много голяма услуга... и така, цяла нощ вдигали наздравици за приятеля. Нашият човек не спирал да повтаря на жена си: "Този човек ми е голям приятел, така да знаеш!"
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала СОУ-Приморско през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
КРАСИМИРА ПЕТКОВА - учител по англ. език
Всички знаят, че Петкова е любовница на Налбантов. Двамата не крият връзката си и много често я демонстрират. Обикновено, когато говори за Петкова, Налбантов говори и за Прокопова и постоянно сравнява едната с другата. Прокопова се е наложила като неоспорван лидер в качеството си на любовница - тя била много по-нахална от Петкова и се вреждала по-често. Петкова била по-стеснителна и трудно си искала. За разлика от случая с Петкова Налбантов е принуден да прикрива връзката си с Прокопова, защото тя е семейна. Независимо, че не демонстрират близостта си, срещите на Налбантов с Прокопова са много по-интензивни и чести. Обикновено Петкова е безразлична към връзките на Налбантов с други жени, но по отношение на Прокопова тя изпитва ревност, защото заради нея остава на втори план. Веднъж Петкова дори обвинила Налбантов, че не било честно от негова страна - тя му била правила услуги, а той я пренебрегвал и ходел с разни селянки като Прокопова.
Много пъти Налбантов е повтарял, че използвал Прокопова, защото "много хубаво се ебяла", а Красито (т. е. Петкова) - защото "правела хубави минети", т. е. дори и в секса той бил въвел някакво разделение на труда - всеки трябвало да си знае работата. Впрочем Налбантов много често е повтарял на учителите, че всеки трябвало да си върши работата, за която му се плаща. Ако всеки си вършел работата както трябва, всичко в училището щяло да бъде наред. Учители били съгласни с това негово мнение, но е явно, че някои от учителките са били взели нещата много насериозно и се престаравали.
За Петкова Налбантов казва, че правела много "мазни" минети и много хубаво лижела - лижела му дори тестисите и задника. Била много изкусна в това отношение и той винаги се възползвал от тази екстра. За разлика от нея Прокопова не можела да прави хубави минети. Когато му лапала пениса била много възбудена и започвала да го хапе с всичка сила. Така му причинявала силна болка и затова Налбантов бил забранил на Прокопова да му духа.
Отвреме навреме за разнообразие Налбантов и Петкова правели и обикновен секс. Това ставало в дирекцията на дивана, на крилото откъм вратата. Много пъти, когато се хвалел на други хора, той нагледно е демонстрирал в дирекцията в каква поза бил легнал той, как била застанала тя, какви движения правела, какви звуци издавала. В повечето случаи по време на секса той бил лежал по гръб, а тя била отгоре му и го яздела. В такива моменти Петкова била много възбудена и издавала силни звуци на възклицание и екстаз, гърдите й се мятали наляво и надясно. Крещяла като че ли от болка:"Ааа! Оох? Ааа! Ооох!" Налбантов много често имитирал тези нейни изблици с много характерен писклив глас в много висок регистър. Въобще било му много забавно да я имитира.
Всъщност Петкова се срамувала от дългите си гърди и от външния си вид - задникът й бил много голям и въобще имала някакъв комплекс заради наднорменото си тегло. Това е била и главната причина тя да предпочита минетите, защото тогава нямало нужда да се съблича и да показва тялото си.
Понякога правела минети на Налбантов в колата му. Много пъти Налбантов я изпращал с колата си до Китен и още по пътя в движение тя му посягала и започвала да разкопчава панталоните му. Той отбивал с колата и спирал някъде край пътя, където тя довършвала минета. Била толкова страстна, че накрая по време на празненето му гълтала и спермата. Налбантов коментирал подобни случки така:"Чиста работа! Няма тикане, няма хамалогия, и тя - доволна, и аз съм освежен!"
Друга една съществена разлика, която отличава Петкова от Прокопова била тази, че половите органи на Петкова миришели на нещо неприятно. Когато я лижел Налбантов усещал разликата - Прокопова ухаела на нещо свежо и чисто, а Петкова излъчвала някаква неприятна миризма. Това е давало повод на Налбантов да се отдава на философски и сантиментални размисли на тема, защо жените се различават толкова много:"Защо така бе? - питал той, - Уж и едната - жена, и другата - жена, и едната има путка, и другата има путка, а пък путките им миришат различно! На какво ли се дължи тази разлика?..." Подобни размисли и гениални прозрения винаги са били неотменна част от характера и поведението на Налбантов. Въобще той много обичал да се отдава на всевъзможни метафизични размишления и полети на мисълта, примерно, за смисъла на живота или за необятността на Вселената, ще разберем ли някога защо живеем на този свят... В контекста на подобни размишления би трябвало да се разглеждат и въпросните му главоблъсканици за това, защо жените били толкова различни и защо така, защо интимните им части миришат различно. Това било много важно да се разбере...
Налбантов няма никакви тайни от Петкова и споделя с нея всичко, с коя жена бил спал, какво са правели по време на секса и т. н. Веднъж в училището била дошла една дистрибуторка на козметика и предлагала на учителите стоките си. Накрая Налбантов я извикал в дирекцията и направо й предложил да правят секс срещу пари. Жената веднага се съгласила на една свирка. По време на свирката той бил седял на дивана, а тя била коленичела пред него и през цялото време докато духала наблюдавала реакциите на лицето му. Налбантов преразказал целия този случай на Петкова и други колеги в дирекцията - показвал нагледно къде точно бил седял той, в каква поза бил и в каква - жената. Петкова после му направила забележка, че не хубаво да бъде толкова откровен пред всеки, защото хора - всякакви.
Веднъж училището било посетено от една американска делегация - учители и преподаватели в университети и колежи. Тогава Налбантов се хвалел, че бил правил секс с една от американските учителки. Някои учители се смеели и попитали Петкова за достоверна информация: "Какви ги говори тоя? Верни ли са тия работи?" Петкова им отговорила:"Абе, оставете го, нека си говори!" и направила знак, че е откачен.
Много пъти Петкова е уреждала Налбантов със свои приятелки. Веднъж му препоръчала една нейна позната - София Вълчева, детска учителка в ЦДГ "Пролет" - Китен,(адрес: Пирин 4, 0898367877). Петкова много я хвалела, била я видяла гола на плажа, имала страхотно тяло, нежна кожа и нямала нито едно петънце по тялото. На Налбантов очите му буквално светели и лигите му течали докато слушал тези подробности. Петкова ги запознала. Впоследствие Налбантов случайно срещнал София Вълчева в Приморско, заговорил я и директно започнал да й се предлага. Канел я в дирекцията на училището. Тя се колебаела, казала, че е семейна. Тогава той й казал, че бил голям любовник и че много хубаво лижел - ама много щяло да й хареса. София Вълчева много се смутила и според Налбантов това било сигурен знак, че тя се колебаела, дали да приеме или да не приеме. По-късно тя споделяла пред свои познати възмущението си от Налбантов. Казала, че този човек не е в ред, как не го било срам да й говори такива глупости.
За Петкова не е проблем да отсъства от работа, когато си пожелае, предвид връзките си с директора. За целта тя се старае да му угажда по всякакъв начин. Носи му всевъзможни подаръци: предимно алкохол, цигари, сладкиши, вещи, украшения, дрехи. В тази връзка Налбантов постоянно се хвали на други колеги:"Виж какво ми подари пак Красито! Много ме обича тя, защото съм голям ебач! Който ебе, така му носят подаръци!"
Честите отсъствия на Петкова от работа са обект на коментарии от страна на учениците. В тази връзка веднъж Петкова е влязла в конфликт с един ученик - Стойко Стефанов, който постоянно се подигравал на Петкова и по време на час я разпитвал, къде толкова ходела, какво правела, с кого се срещала. Веднъж Петкова много му се ядосала и започнала да му крещи:"Кой си ти, че да ми държиш сметка къде ходя и какво правя?" и т. н. Това според Петкова станало причина Стойко да бъде изключен от училището. Но учениците твърдят друго. Когато двамата с Петкова се скарали, Стойко й заявил, че тя имала много големи гърди и че човек спокойно можел да си направи една "турска чикия" между гърдите й.
В местният чат-канал някои момичета влизат като си избират ник с името на Петкова и чакат момчетата да се хванат на въдицата. Момчетата, които влизат във връзка и чатят с такова момиче обикновено започват да коментират гърдите му, колко са големи, дали стават за "турска чикия" и т. н. Момчетата, които избират никове с името на Налбантов обикновено се хвалят колко много учителки са изчукали, канят момичетата в дирекцията, голям секс щели да му дръпнат там и т. н. Много често в чат-канала се внедряват ботове с имена на учители. Доскоро в канала съществуваше и един бот с ник Химичката и когато някой влезе във връзка с него му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват цинизми, предложения за секс и всякакви мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, какво мислят учениците за Налбантов, учителките и въобще за цялото училище. Според тях всичко е пълна порнография.
...........
МНЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА КРАСИМИРА ПЕТКОВА:
По принцип в училището "Н. Й. Вапцаров" няма правилник и всеки прави каквото иска. Нямаме нито униформа, нито ни задължават да ходим с по-прилични дрехи на даскало. Точно поради тази причина Петкова идва на даскало като че ли отива на магистралата, а дори няма да коментирам, че носи едни и същи дрехи седмици наред. Полите, които са по нея очертават големия и задник и я правят още по-дебела, а блузите и са толкова прелепени към нея, че имам чувството, че ще се задуши някой ден или направо ще се разпорят на циците и, имам чувството, че ако легне циците и ще паднат под мишниците. В момента е с оранжева коса, кат някои морков е в главата, просто е картинка!... Всеки час Петкова закъснява понеже е прекалено заета да прави свирки на Налбантов или понякога излиза от час за около 20 минутки. Тогава направо се свършват. Нищо чудно, че Налбантова ненавижда Петкова, а сина и е такова леке, че думи нямам. Защо продължава да мисли, че понеже майка му спи с директора може да малтретира цялото даскало? Той е един мизерник от 8 клас
/бел. - текстът е стар, момчето отдавна е завършило училище/,
дебела свиня, на майка си се е метнал. Сина и пуши трева и раздава на ляво надясно, а уж само консумира. Защо ли после директора се пита защо цялото даскало са тревоманчета и наркоманчета. Сина на Петкова употребява наркотици в тоалетните на даскалото. После майка му ходи го дърпа за ушите да го изкарва от кашите в които се забърква. Постоянно дължи пари на някои дилър. Нищо чудно, че на Петкова не и стигат пари да си купи някоя свястна дрешка, която да не и е малка и да не и подчертава "прелестите" и "страхотната" фигура. И то само сина и да беше. Той май от нея се учи, толкова пъти е идвала напушена на даскало и не знае къде се намира. Изобщо, това е адската курва, пропаднала отвсякъде, разведена е и има няколко любовника. Може да остава незадоволена и хоп при Налбантов тая мърша умряла. Петкова върви толкова разкрачена, че не може да си прибере краката в полата. Напоследък идва с много сенки под очите. Това вероятно е от голямата употреба на алкохол всяка нощ и от прекаленото креватно джудо. Ходи с много високи токчета, на които не може да върви и се клатушка наляво надясно, а като почне да разсъждава в час! Въх не ми говори, явно това просто не и се отдава...
___________
Донка Прокопова:
Вярно е, бях официална любовница на директора Стоян Налбантов, но не съжалявам и никога не съм го крила, за да могат ония патки Петкова, Янева и някои други да се пукат от яд! Те трябваше да разберат, че не могат да ми бъдат конкуренция! Каквото и да говорите за мен не ми пука, защото даже мъжа ми Ирчо Димитров знае за тази връзка и отдавна ми е простил!
До Прокопова:
Поздравявам Ви г-жо Прокопова! Чест Ви прави, че си признавате любовната връзка със Стоян Налбантов, излизате с името си и не се криете като разните мушмуроци по анонимните форуми! Лично аз не Ви обвинявам! Като си помисли човек, какво толкова станало! Няма такъв закон който да изисква учителките да са девици или светици. Нали имат семейства, нали имат мъже - много ясно, че ще правят и секс! А щом правят секс, много ясно, че някои от тях и ще кръшкат по чуждо, хора сме все пак, човешко е да се греши! Мъжът ви ще пие една студена вода и ще се прави, че нищо не е било...
___________
Из "Записките на българския учител"
(СОУ - Приморско)
ДИАНА ЯНЕВА
- учител по химия, бивш помощник-директор
Още след като станал директор през 1995 г. Налбантов сменил зам. директорите и на този пост назначил Д. Янева. Неговите аргументи били следните: Щом директорът е бил най-големият курвар, то и заместничката му трябвало да бъде най-голямата курва. И наистина Янева има много лошо слава сред обществеността на Приморско и Царево. Известна е като лека жена, наричат я с най-различни обидни епитети - изтървана, развалена, голям шантаж, голям боклук и т. н. Самите ученици се отвращават от нея, наричат я гадна, злобна, перверзна, вулгарна. Неведнъж са я чували, най-вече извън училище да употребява цинизми и да псува.
За първи път е правила секс с Налбантов веднага, след като е била назначена за зам. директор. Това е станало в стаята до физкултурния салон. Първите впечатления на Налбантов са били, че тя е била много космата (явно има се предвид от кръста надолу). Правели са секс сравнително рядко, около 2-3 пъти в годината. Самата тя не крие, че е спала с него и много пъти го е обявявала на всеослушание.
През лятото на 1999 г. отношенията им се развалят, защото Налбантов е недоволен от работата й - занимавала се повече с бизнеса си и не поглеждала работата в училището. За да заглади положението тя се принудила да влезе при него в дирекцията и директно да поиска да правят секс. Казала му, че много държала на него и никога нямало да го предаде, след което започнала да разкопчава панталоните му и да му прави фелацио. Така отношенията им били изгладени. После във връзка с този случай Налбантов е споделял: "Що ми трябваше да се цапам с тоя боклук!"
Обикновено по отношение на секса Налбантов и Янева се намират в една негласна надпревара, кой повече бройки ще свали. Когато стане въпрос за морала му, той винаги се оправдава, че не бил само той такъв и дава за пример Янева - колко много бройки имала и т. н.
На телефона в училището постоянно я търсят най-различни мъже и тя непрестанно се интересува кой я е търсил, какво е казал, казва ако я търсят, какво да предадат. Много пъти подлага на коментар пред колегите си какви са качествата на различните мъже, които я търсят - тоз бил голям боклук, за нищо не ставал, другият бил такъв и такъв и т. н. Откровено говори пред колегите си за впечатленията си от секса, какъв голям кеф било и пр.
Според Налбантов тя била свързана със силови групировки, с които имала общ бизнес. Занимавала се и с прикрита форма на проституция. Типично за нея било да демонстрира курвенско поведение за да привлича мъжете и след това под една или друга форма да ги използва и да извлича някакви облаги от тях. Веднъж някакъв измамен мъж дошъл в училището и вдигнал скандал. Оплакал се на Налбантов, че Янева била купила някаква кола на много ниска цена и след това му я продала много по-скъпо. Затова я търсел за да му върне останалите пари. Налбантов се принудил да я прикрива и успял донякъде да заглади конфликта.
Във връзка с един друг подобен случай Налбантов много се обидил на Янева, защото не го държала в течение. В случая чрез покупко-продажба на имоти Янева успяла да придобие по спекулативен начин и на безценица апартамент в Бургас (близо до РИО, на ъгъла на "Гладстон" и "Сан Стефано"). Въпросният апартамент на Янева се намира на ул. Гладстон Nо. 107 в Бургас. На този адрес има
и регистриран телефон на нейно име - Диана Янева Костадинова - (056)30859.
Налбантов смятал, че тя била длъжна да го уведоми, за да се облагодетелствал и той. Във връзка с този случай Янева винаги е отричала да е закупувала такъв апартамент. Според Налбантов тя лъжела, за да можела по-лесно да придобие място за строеж в Приморско.
Янева е имала общ бизнес и с учителката по английски език Красимира Петкова, но впоследствие двете се скарват. Петкова твърди, че Янева постоянно я лъжела и крадяла от общите пари.
Диана Янева не е курва в истинския смисъл на думата. Тя се е принудила да стане такава и да демонстрира курвенско поведение, за да я забелязват мъжете и да й обръщат повече внимание. Така е успяла да си извоюва курвенски имидж и затова хората са си изградили тази погрешна представа за нея. Иначе Янева старада от комплекса, че е непълноценна жена и тежко преживява неуспехите си сред мъжете. Обикновено с нея ходят закъсали мъже и помияри, които не са виждали жена през живота си. Учителката по английски Красимира Петкова, с която Янева е скарана, казва за нея, че мъжете не я харесвали, защото си епилирала лицето, а понякога даже го бръснела с бръснач. Всичко това кара Янева да се комплексира и подтиска. Затова тя е принудена да играе ролята на курва, като смята че само по този начин хората могат да я възприемат като по-нормална жена и няма да забелязват недостатъците й и липсата на женственост.
Директорът Налбантов разпространява версията, че Диана Янева и учителката по руски Даниела Рашева са интимни приятелки и практикуват лесбийство. Когато Налбантов я бъзика на тая тема, Янева отговаря с недомлъвки и по принцип не отрича, че е приятелка с Рашева, но не казва категорично дали има интимна връзка с нея или не.
Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото по този начин той отмъщава на Рашева, с която много се мразят. Верно е, че Янева е много извратена и е в неин стил да говори глупости по свой адрес, но връзката й с жени все още не е доказана.
Постепенно Налбантов си дава сметка, че Янева не е за зам. директорскя пост, защото постоянно го излага. Много пъти той е бил шокиран от нейното развратно поведение и е споделял възмущението си от нея:
"Е как може тази жена толкова много да се чука, бе! Туй пък нейното на нищо не прилича!" Когато се налагало да прикрива някой от скандалите на Янева, Налбантов се хващал за главата и се чудел какво да прави. В такива моменти той се изявявал като един съвестен директор загрижен за морала на подчинените си. Много пъти е водил сериозни разговори с нея на тема морал, почтеност, целомъдрие. Опитвал се да я накара да разбере, че поведението й не е нормално за един учител, говорил й например, че още от епохата на Възраждането българският народ е свикнал да вижда в лицето на учителя една нравствено извисена личност, носител на висок морал и ярки нравствени добродетели, но тя така и не разбрала за какво става въпрос.
Така Налбантов се принудил да вземе мерки и да свали Янева от поста зам. директор. Но истината е друга - Налбантов бил принуден да прибегне към тази мярка, само защото не можел да допусне по отношение на секса и разврата някой друг, а не той да бъде първи - все пак той бил директор, а тя подчинен и било много дръзко от нейна страна тя да му отнема палмата на първенството и да засенчва славата му.
_________
Чат канал Китен
Много често в местния чат-канал се внедряват ботове с имена на учители. Доскоро в канала съществуваше и един бот с ник Химичката и когато някой влезе във връзка с него му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват цинизми, предложения за секс и всякакви мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, лкакво мислят учениците за Налбантов, учителките и въобще за цялото училище. Според тях всичко е пълна порнография.
______
МНЕНИЕ НА ЗДРАВКО БРАДЪРА ЗА ДИАНА ЯНЕВА
"...Мъчно ми е само за Диана Янева. Тя беше мой учител, все още преподава и аз много я уважавам и като човек, и като преподавател”, заяви пред “ШОУ” Здравко.
Очернената химичка отказва категорично да говори по въпроса. След избухналия скандал с мистериозната порнокасета жената изпаднала в тежка депресия. Взела си дълъг болничен и с месеци не смеела да се покаже пред хората. До момента обаче тя така и не е посмяла да опровергае клюката за порнозаписа с бившия й ученик.
Въпреки че Здравко се кълне, че не е докосвал и с пръст даскалицата, хората в Приморско вярват точно в обратното. Още повече, че на 23. 11. 2004 г. в късното нецензурирано издание на "Биг брадър" той най-откровено си призна, че имал навик да се заснема със скрита камера, когато прави секс.
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ":
"...При всяко правене на секс в дирекцията Налбантов бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (Донка Прокопова - учител по бълг. език). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка, бе – бълва като гейзер!” При други от партнаьорките му кърпата също се навлажнявала различно - мокрела се много, когато чукал секретарката Дора Върбанова, но при секса с Красимира Петкова оставала почти суха. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае...
...Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половия акт карал учителките да се подмиват. Хвалеше се дори и го изтъкваше като особена лична заслуга: "Държа да се знае от всички, че аз съм маниак на тема чистота! - казваше той. - Още като влязат и предявят претенции за секс аз най-категорично им посочвам ъгъла с легена и те веднага разбират, че трябва да се подмият. В това отношение имам железни принципи. Такъв съм си! Не мога да правя секс с неизмити путки..." Тези думи Налбантов произнасяше с особена гордост и като че ли си просеше комплименти - ама какъв голям чистник бил и пр... Така преди секса с учителките се стопляла вода с бързовар в една сравнително голяма кана в ъгъла на дирекцията и там зад хладилника се осъществявало и въпросното подмиване като се ползвал и един пластмасов леген. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др...
...Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга учителка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала...
...Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше...
...Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов...
... Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т.е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай, който ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката Диана Янева проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с учителката по английски Красимира Петкова, но той бил отричал и не си признавал. Зам.директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си ебал Красимира?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм ебал Красито! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално..."
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Литературен разбор на текста:
Авторът на текста твърди за някой си, че е пълен боклук и че постоянно са заедно с учителката Ваня Желева. От контекста става ясно, че този някой е директорът Стоян Налбантов. Това било причината учениците на Ваня Желева да са назад с материала. Тази учителка била искала пари за глупости под предлог, че й трябвали за организирането на тържества, а всъщност искала да си купи пиене. Възможно е авторът да има предвид Налбантов - той да иска пари за тържества, за да имал за пиене, за него и за Желева. (Тук смисълът не е много ясен - кой и от кого ги иска тези пари за тържества или за пиене).
Нататък... Вместо да преподава на децата Желева пращала някой друг да ги учи, а тя отивала в дирекцията и там се "лашкала" т. е. правела секс с директора. Тук авторът най-недвусмислено употребява израза "тая курва". В текста не става въпрос за други жени, следователно авторът, под думите "тая курва", има предвид точно Ваня Желева и никоя друга. Изводът на автора е, че майките на учениците от класа на Ваня Желева са много заспали. Авторът е възмутен!...
Определено има логика в повествованието и в излагането на мисълта на този, който го е писал. В крайна сметка се разбира, че авторът и Ваня Желева не са в добри отношения. Вероятно авторът е родител, чието дете е било в класа на Желева и поради някакви неизвестни причини между тях е възникнал конфликт...
Вече никой не обръща внимание на това, дали Налбантов прави секс с учителките в дирекцията или не прави. Дори и мъжете на самите учителки са се примирили и приемат подобни сведения като реалност, която те не могат да промененят. Следователно по-важното е да се разбере, не дали Налбантов и Желева са правили секс, а по-скоро какво е провокирало този родител да пише по този начин срещу Ваня Желева. Дали е бил недоволен от оценките, които тя слага или от цялостното й отношение към детето му или поради някакъв друг техен страничен конфликт?... Засега няма как да се разбере.
___________
(текстът на кирилица би трябвало да изглежда така):
"Пълен боклук! Със Желева са постоянно заедно, затова децата са в невидение с материала. Само иска пари за глупости, уж за тържества, да има и за нея за патронче. Праща деца (или Деса) да ги учи, а тая курва в дирекцията се лашка. Как може да сте толкова заспали майките?!"
_________
(оригиналът на латиница):
"sali
19.03.2014 20:13:59
palen boklyk sas jeleva sa postoyano zaedno zatova desata sa v nevidenie s materiala samo iska pari za gluposti yj za tarjestva da ima i za neia za patron4e pra6ta desa da gi u4i a taia kurva v direksiata se la6ka kak moje da ste tolkova zaspali maikite"
_________
Гледам й на Ваня Желева снимките във ФБ - някаква пъпчива физиономия (като на Христина Налбантова с някаква алергична и възпалена кожа, пъпки ли са, екземи ли са, не знам). Прикрива си недостатъците със слънчеви очила и един тон грим и червило. Косата й боядисана със сажди и катран, лъщи от някакви препарати и евтина козметика... Васко Минета говореше за такива жени, че им слага по една кофа на главата като ги ебе, за да не им гледа пъпчивите физиономии отблизо! Иначе Налбантов е всеяден - куцо, сакато, пъпчиво... всичко влиза в употреба и на отчет в тефтера му!
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПРИМОРСКО
копие:
ДО МЕДИИТЕ
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА СЪВЕТНИЦИ,
Изпращам ви приложен файл с едно писмо от учителка в СОУ "Н. Вапцаров" - Приморско писано и разпространявано през 2001 г. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището - Георги Людиев Георгиев, който тогава отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави, им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект - вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП-Приморско и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Людиев Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. Можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско.
Тук искам да се спра по-подробно на отношението на някои бивши ръководители на общината към този проблем. Доколкото съм чувал, бившият кмет Димитър Димитров в частни разговори неведнъж е изказвал мнението, че Налбантов е нямал качества за директор на училище, защото като личност му липсвал необходимия морал за това. Но впоследствие, след като историите свързани с Налбантов и учителките се разчуват, Димитров предприема тактиката всичките тези скандали да се прикриват, за да не пострадал авторитета на града.
Подобно е и поведението на тогавашния председател на Общинския съвет Панайот Диханов. Срещнах се с него в кабинета му през м. ноември 2001 г. и той ми каза, че е направил среща с учителите и някои от тях наистина признали, че Налбантов бил имал много вулгарен и циничен език. Това накарало Диханов да проведе "сериозен" разговор с него на тема как трябва да се държи един директор на училище. Колкото до интимните връзки на Налбантов, Диханов признаваше (отново цитирайки някои от разпитваните от него учители), че наистина е имало интимни връзки между Налбантов и някои от подчинените му учителки, но не десет, както се твърди в моите сигнали до РИО и ОС, а една-две, най-много три, т. е. нещата не били чак толкова трагични. На практика Диханов не направи нищо по въпроса с разследването на училищните скандали, защото явно не му се занимаваше с това. И той, и кмета Димитров заемаха пасивна позиция по въпроса с оправданието, че това не било тяхна работа, а на МОН и РИО - Бургас.
Отявлен враг на Налбантов по това време беше Анастас Бъчваров - бивш учител и общественик. На много събрания на общинския съвет той е подлагал на критика училището и работата на директора му. Реакцията на Налбантов, както винаги в подобни случаи, се изразяваше във вид на клевети и обиди разпространявани зад гърба на Бъчваров. Коментираше напредналата му възраст и това, че последният му завиждал, защото Налбантов заемал директорското място, което Бъчваров гласял за дъщеря си. Правел се бил на журналист, а всъщност бил "Селкор", пишел някакви тъпи статии в бургаски вестник и хората там му ги публикували от съжаление, за да не го обидят. Наистина е възможно конфликтът между Бъчваров и Налбантов да е бил само на лична основа, породен от това че дъщерята на Бъчваров не е станала на времето директор на училището. И все пак, факт е, че по време на училищните скандали с директора, Бъчваров не предприе нищо и не участваше в разобличаването на Налбантов. Нещо повече, във вестниците, до които той пращаше дописки, през периода на скандалите (м. януари и февруари 2002 г.), започнаха да излизат статии в подкрепа на Налбантов. По-късно стана ясно, че така му е било наредено от кмета на Приморско с цел да не се опетнява името на града, с което Бъчваров най-покорно се е съгласил.
Разказвам ви всичките тези подробности, за да направите аналогия със сегашното ваше отношение към проблемите в училището. Крайно време е да си зададете въпроса: Възможно ли е цялата тази агония свързана със скандалите около директора на училището да продължава вечно? Не виждате ли, че само с прикриване на истината нищо не се постига? Трябва да се подходи директно към проблема - очи в очи - и да се бръкне дълбоко в раната, каквото и да струва това!Авторитетът на българското училище не е редно да става заложник на дребните сметки на някои, които пазят постове, авторитет или отдавна загубени семейна чест и лично достойнство!
Крайно време е, ако наистина сте достойни и съвестни граждани на тази страна, да вземете нещата в свои ръце и да поставите проблема на обсъждане - било в общински съвет, било на общоградско събрание съвместно с инспектората или дори по националната телевизия! Каквито и съображения или препятствия да възникват при решаването на този проблем, едно трябва да стане ясно: не може този човек да бъде допускан до училището, защото със самото си присъствие той го осквернява!
Ще очаквам Вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов както и вашия аргументиран отговор по повдигнатите от мен въпроси!
Приемете моите почитания!
Атанас Атанасов
гр. Ямбол
Bravo momicheta,pohvala i za sypriga na Vancheto.
Napravi mi vpechatlenie, che po tortata imashe znamencata na Byrlgariq, mnogo emocionalno izjivqvane.
Blagodarq Vi.