Потъват ли ви гемиите понякога? Ето съвети за победители
Както всеки човек, и аз имам добри периоди в живота си, а понякога целият свят е срещу мен. И макар да мразя съветите в духа „помогни си сам” (във вид на цитат по снимка в Instagram), понякога имам нужда от ободряване. В повечето случаи, за да се измъкна от блатото, имам нужда да взривя пред носа си логическа бомба, понеже моят мозък има склонност към науката и математиката.
Това ръководство работи, когато в живота се случват всякакви гадости. Някой пише простотии в коментарите? Прочети този текст. Някой иска да му върнеш парите за продукт, над който си работил пет години и дори това не му е достатъчно? Прочети текста. Уволнили са те, напуснал те е клиент? Прочети това. Зомби-апокалипсис? Тогава се запасявай с храна и оръжие. И после прочети този текст.
1. Хората непрекъснато се обиждат.
Ние държим на своите убеждения. Обичаме да разказваме колко са широки възгледите ни, но обвиняваме другите за дреболии. Обвиняваме едва пълзящите по пътя шофьори (които нервничат и искат пътят да е с две платна), 17-годишните инструктори по йога (които в първите 45 минути разясняват смисъла на живота), авторите, които разпалват спорове в интернет (като мен), хората, които се обиждат помежду си или задръстват с глупости социалните мрежи…
Приеми за даденост, че каквото и да направиш, някой може да остане недоволен.
Това не значи, че трябва да спреш да правиш, каквото искаш. Просто не се учудвай, когато някой ти каже, че се е обидил.
2. Ако някой ти се е обидил, значи те е забелязал.
Преди да изпаднеш в униние, че някой те залива с кал, осъзнай, че този човек е намерил време и го е използвал специално, за да ти съобщи своето мнение. Той те е намерил, забелязал и оценил продукта, който си създал. Е, да, той те ненавижда. Но ти си отнел от времето му, защото той е похарчил от своите минути, за да говори за омразата си.
Дори нищо да не му отговориш (а и не си длъжен), ти си победил. Той не иска да знае нищо за теб, но ти вече си на неговия радар. А ако някой се възмути от думите му, супер. Животът продължава. Земята се върти, някой се е обидил, а ти си станал по-умен.
По-трагичният сценарий е някой да се оплаче от теб публично. Това също не е страшно, защото хората обръщат внимание само на това, което ги засяга лично. Затова обществените сензори и Twitter бързо ще забравят за теб.
Губим си разума, ако си помислим, че ще ни намразят. Особено, когато правим нещо за хората и го разпространяваме в интернет. По-добре разбери, че докато няколко души те ругаят, останалите, които мълчат, може дори да купят твоя продукт.
3. Лошо е да не те забелязват. Но това е положението.
Ако никой не те мрази, значи, че на никого не му пука за теб. Ако ти е нужно внимание, за да добиеш увереност, усещане за собствената ти значимост или за да спечелиш пари, разбери, няма да получиш нищо от това на мига, сега, веднага. Хората, на които ти самият обръщаш внимание, някога са били на твоето място. Те са работили много, докато околните започнат да ги забелязват.
И още: ако никой не те забелязва, ти си настина свободен.
Танцувай по бельо. Пиши за себе си. Ругай така, като че ли току що си бил на търг за нецензурни думи. Открий себе си. Не по начина, както биха го направили порасналите хипита – с ядене на спагети и медитация в ашрам, а по начин, който ще ти помогне да отсееш важното от маловажното. Направи нещо само защото така искаш. Положи основата на собствената си увереност и тя скоро ще се появи.
4. Хората ще те обсъждат, независимо какво правиш. Защото хората обичат да обсъждат.
Страхът ни кара да се безпокоим какво ще си помислят другите. Въпросът дали хората ще те обсъждат не стои, защото, да, задължително ще те обсъждат. Хората обичат да се правят на съдии и, да, присъдите им плашат.
Истинска история: Тъкмо бях получил покана за събитие, прочетох я и веднага реших, че е тъпо. Даже на глас казах „Шибани хипита!”. Канеха ме на парти с танци, да ям органични месни продукти, да пия розе, да се снимам с хора, които носят расти, увличат се по боди арта и постоянно се прегръщат. Трябва ли и другите да пропуснат тази вечер само защото аз няма да отида? Не. Партито ще е ужасно, защото нямам високо мнение за хипитата? Те подиграват ли ми се? Не, канят се да пият своето вино (вероятно от чаши, които сами са издълбали от дърво, докато разговарят с феи), да танцуват цяла нощ и да разпускат на максимум.
Не прави като мен. Прави като тези хипита. Не буквално, разбира се (а защо пък не), но разбираш идеята.
Погледни от такъв ъгъл: ако правиш или не правиш нещо, все някой ще те осъди за това. Дори да те е страх и да не правиш изобщо нищо – пак ще си получиш порцията критика. А щом няма разлика, може би си струва да се заемеш с нещо? Така, дори сам да се критикуваш, може би ще започнеш да спиш по-спокойно (уморен от вино и танци – в преносен смисъл). А другите, които се опитват да те критикуват, можеш вежливо да изпратиш по…
Важно ни е какво ще кажат другите. Но е опасно да ценим повече чуждото мнение, отколкото своето собствено. Списъкът би трябвало да е подреден по важност така:
1.Твоето мнение за теб,
2.Чуждото мнение за теб.
Между първото и второто трябва да има огромно разстояние.
5. За щастие, критиките и уважението са различни неща
Хората могат да мислят, че си задник, но да те ценят високо. Могат да са напълно несъгласни с теб, но да признават заслугите ти.
И обратно – може да те мислят за добър и приятен човек, но да нямат и капка уважение към теб. Прието е, че приятните хора служат за изтривалка. Отвратително, но какво да се прави. От друга страна, никой няма да си измие ръцете с човек, който предизвиква уважение.
6. Ако уважаваш себе си, и другите ще започнат да те уважават
В свят, в който всеки се опитва да те обиди и осъди, да се уважаваш е дяволски трудно. Но е необходимо.
На първо време реши за какво уважаваш сам себе си, а другите скоро ще започнат да те уважават за същото това нещо. Така е, защото хората се държат като стадо овце. Виждат, че някой действа по определен начин и започват да повтарят този начин.
Дерек Сивърс разказваше на лекция за TED как някой си започнал да танцува и всички подхванали движенията (а човекът може просто да е пил вино розе). Ако уважаваш себе си – силно и гордо, има шанс и останалите да започнат. А и да не се получи точно така, да имаш самочувствие е яко.
7. Самоуважението и самоувереността са много, много различни понятия.
Самоуважението означава, че знаеш какво точно си готов да направиш и какво – не. То е твоята чест и достойнство. Това е линията, която теглиш, за да разбереш своето място в живота и да оцениш какво си направил.
Самоуважението не ти дава привилегии и допълнителна права. Намали скоростта, човече!
Самоувереност е, когато мислиш, че си достоен за нещо. Ти заслужаваш само самоуважението и адекватната оценка на околните. За да получиш останало, трябва да се потрудиш. И дори тогава не всичко се получава, както ти се иска. Просто не си изтеглил правилната карта от тестето.
Наглостта е най-бързият начин да загубиш уважение. Светът не се върти около теб. Не заслужаваш нищо, което не си спечелил. Трябва да започнеш с малко и да растеш, като инвестираш в развитието. Не можеш просто изведнъж да станеш известен или да изкарваш кинти с това, което обичаш да правиш. Светът работи по друга схема и се радвам, че е така.
Ащън Къчър е прав, когато казва: „Пътят към хубавия живот е: много работа, да си умен, внимателен и великодушен. Единственото, което може да е под достойнството ти, е да не работиш.”
Самоуважението не значи, че ти си заслужил нещо или че си по-добър от другите. Не значи, че можеш да си позволиш да не рискуваш (както правим всички) и да не се интересуваш какво ще предизвикат действията ти.
8. Който не те уважава, не ти е нужен.
И така, ти си се заредил със самоуважение. И си разбрал, че самоувереността е боклук. И някои хора все още не искат да те уважават.
Най-добрата реакция към такива хора: докато не ти пречат, да не ти пука от тях. Те не да започнат да подкрепят работата ти и няма да ти помогнат да станеш по-добър. Отърви се от тях веднага, бързо и тихо. Иначе ще ти висят на врата като тежък товар и ще ти пречат да вървиш към победата.
Докато не ти пречат, не обръщай внимание. Хората, които не те уважават, не трябва да са наблизо в живота ти. Това не е твоята аудитория, не е твоето пространство, не са твоите клиенти. Изобщо не са ти необходими.
9. Трябват ти само хората, които те уважават и ценят.
Ако изключим от живота троловете и задниците, на света ще останат две категории хора: тези, които не знаят нищо за теб, и тези, които те ценят. С първите може да не се съобразяваш, докато не ти се наложи да завладяваш вниманието на аудиторията. Тогава ще ти се наложи да им кажеш за съществуването си.
Вторите са твоите хора. Най-важни за теб на света. Те не просто ти обръщат внимание, а се интересуват от теб. Към тях трябва да се отнасяш като към членове на кралското семейство. Работи за тях, бъди щедър към тях, и се убеди, че те знаят, че ги цениш.
10. Уверени могат да са дори срамежливците, интровертите и чишитите
Аз съм странен малък маниак, който се страхува от всичко, не обича тълпите и обожава самотата. Не съм типичният екстроверт.
Аз съм уверен в себе си и не заради това, че съм егоист (добре, де, малко и заради това), а защото се опитвам да правя нещо, греша и се уча. Прекарах целия си живот в изучаване как да направя две неща (и още работя над това). Ти също можеш да добиеш увереност по този начин. За това трябва да работиш и да се учиш.
За да бъдеш уверен, не е нужно да си шумен. Понякога най-увереният човек в стаята може да каже само 3 изречения за цялата вечер. Но когато той говори, останалите млъкват и слушат.
За да бъдеш уверен, не е нужно да съобщаваш на всички и на всеки, колко много знаеш. Уверените хора са наясно със знанията си и не им е необходимо да доказват нищо. Те споделят опит, когато това е уместно или когато ги попитат. И го правят, за да помогнат на себе си.
Увереният човек не е този, който скача по сцената, крещейки баналности и размахвайки ръце. Бас ловя, че такъв човек не изпитва увереност. Увереният човек може да е спокоен, сдържан и знаещ кога трябва да се оттегли или да се забави. Добави Коментар