Отбелязваме 81 години от рождението на Христо Фотев
Днес християните в целия свят празнуват Благовещение, а бургазлии почитат най-големия свой поет – Христо Фотев, който е роден преди 81 години в Истанбул. Неговото име е като синоним на море и на Бургас. Днес е празник, защото за хората, които обичат поезията му, той е жив.
Ръководителят на учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет във Варна проф. д-р Георги Чалдъков, който е роден в Бургас, заедно с други приятели на поета предлагат на този ден да празнуваме с обичана жена и да й казваме „Колко си хубава! Господи, колко си хубава!“.
„Чу ли трогателните жестове на чашите – в Бургас, Варна, София, Рим? На Благовещение 2006-та делфините от всички морета се събраха на тържествена литургия за теб. Тогава се появява идеята да превърнат 25 март – твоя рожден ден - в Ден на обичаната жена. И ние, а след нас децата и внуците ни - щафети на любовта - да пренасят най-лиричния, най-бургаския, фотевския поздрав към жената:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!“, пише проф. Чалдъков в статия за BurgasPlus. Той сравнява Христо Фотев с испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка.
„В сърцето на метафорите, Лорка и Фотев споделят лирични цветове, образи и мелодии. Хронология на талантите: почти в една и съща година андалуският брат е убит и се ражда бургаският – за да продължи мисията. Природата винаги оставя поне един дежурен поет в света… Този път бе редът на Христо Фотев - приятел на всички гларуси и делфини – не само на Бургас, защото морето е навсякъде море“, добавя д-р Георги Чалдъков.
Колко си хубава!
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
Добави Коментар