Екскметът Лиляна Димова застана начело на разбитото БСП в Приморско

ИЗ "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ" - или българското образование такова, каквото го видях.
________________
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
----------------
Проф. д-р МИЛЧО ЛАЛКОВ – историк, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Димитър Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
--------------
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
МЕЖДУ ДРУГОТО, КОГАТО ГОСТУВАЛ НА НАЛБАНТОВ В ДИРЕКЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕТО ПРОФ. БОЧЕВ ОТКАЗАЛ ПРЕДЛОЖЕНИЯ МУ АЛКОХОЛ КАТО ТВЪРДО ЗАЯВИЛ, ЧЕ ПИЕНЕТО НА АЛКОХОЛ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЧЕ АКО ТОВА СЕ СЛУЧЕЛО В ГЕРМАНИЯ ДИРЕКТОРЪТ ВЕДНАГА ЩЯЛ ДА БЪДЕ УВОЛНЕН ДИСЦИПЛИНАРНО... БИЛ ВЪЗМУТЕН СЪЩО ТАКА КАК МОЖЕЛО УЧИЛИЩЕТО ДА НОСИ ВСЕ ОЩЕ ИМЕТО НА ВАПЦАРОВ, КОЙТО СПОРЕД ПРОФ. БОЧЕВ БИЛ ОТЯВЛЕН КОМУНИСТ И ТЕРОРИСТ... НАЛБАНТОВ САМО СЕ СМЕЕЛ НА ТЕЗИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ПРОФЕСОРА И ПОСЛЕ ГО КОМЕНТИРАЛ ЗАД ГЪРБА МУ С ДУМИТЕ: "ТОЗИ ЧОВЕК НЕЩО НЕ Е В РЕД И ЗАТОВА Е ТОЛКОВА НЕАДЕКВАТЕН И ГОВОРИ ГЛУПОСТИ!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"

Ми Пенко, още Калудов, не ли бива за лидер? Или само за спомоществовател с каквото може, разбира се на въпросната "дама". БСП ли? Разкатаха го тези маймуни. НЯМА ВЕЧЕ БСП в селото.

Виж сега, Тодор много се беше надценил и се мислеше за равностоен противник на Гихора, а се оказа една изфъщяла лимонада, леко тъп и малко вързан за хуя с червен конец. Абе не можеш да излизаш срещу Гихора и да нямаш харизма и чар пред публиката, каквито Гихора ги имаше в изобилие!... Освен това кой си ти? Никой! Някакъв нов играч който иска да се добере до кокала на големите, а не знае как и само се джафка за нещо и той не знае какво и само предизвиква съжалението на хората! Пълен резил!!!
61.
Тошко лижеше гъза на Гихора, защото разбра, че без него е едно голямо нищо. Какъв щеше да стане после? - адвокат ли... Ами той освен да губи дела друго не можеше да прави, такъв слаб юрист хората не бяха виждали дотогава! Опита се да стане политик и се осра... Добре, че Гихора не е отмъстителен и му подаде ръка, когато беше най-много закъсал, че иначе щеше да умре от глад горкия!
60.
Гихора не отмъщава на враговете си, а ги подкупва, постепенно им влиза под кожите и ги печели като приятели. Спомни си какви яростни врагове бяха с Тошко на изборите през 1999. Тошко се беше амбицирал, че чак прокурорски проверки беше предизвикал срещу Гихора. И какво постигна? Нищо. Гихора и него успя да прикотка и го направи част от своя екип, дотолкова, че Тошко не се усещаше как се излага, ходеше по предизборните кампании да лепи афишите и портретите на Гихора, още малко и гъза му беше готов да оближе само и само оня да му се усмихне и да го потупа по рамото... Такова голямо падение преживя и не го разбра, а хората му се присмиваха зад гърба и го коментираха как от най-голям враг станал послушно кученце, което се умилква около Гихора... Това е Приморско - хора без мнение и като фурнаджийски лопати!

Бай Недял
28.05.2014 12:50:41
Ей, ама не случих на свестни дисководещи! Все едни боклуци ми даваха! Няма го забравя един, шматка и половина. Чакам го аз да пуска музиката, щото рускините от балета вече голи и строени до дансинга да почват танците, а оня го няма. Де го, де го... къде не ли не го търсих! По едно време излизам навън и чувам някакъв шум под стълбите дето водеха за хотел "Бисер", надничам надолу и какво да видя: нашия там се излегнал доволно и някаква рускиня отгоре му върти свирките, а той хабер си няма че трябва в момента да е на работа... "Какво правиш тука ве, идиот?! викам му. Кой ще ти пуска музиката?" а той: "Чакай, чакай още малко!"... Хванах се за главата и влизам в бара, а хората там програма чакат и недоумяват защо не почва. Какво да им обяснявам? Че на оня идиот в момента му правят свирки и затова не можел да дойде... Седя и мълча на бара и се чудя, как може да има толкова прост народ... докато на оня накрая му дойде кефа да се върне и да пусне музиката... Не знам, направо не знам! Ама повече не му проговорих него ден!

Васко Минета:
Много обичах да еба рускините, ама само в първите дни докато кожата им беше още бяла и нежна като мляко. После придобиваха някакъв груб тен, кожата им почервеняваше и загрубяваше от стоенето по плажа и аз тогава загубвах интерес и почвах да търся други мадами - от новодошлите. А такива в ММЦ пристигаха всеки ден. Какво ли не измисляха комунистите - влакове на дружбата, вечери на дружбата, посрещаме ги с "Добре дошли", само дружба да искаш от нас... и ние затова ги ебяхме, такова беше поръчението на Партията - Дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха... Пък дружба без секс не става, нали така? Затова и ние, гларусите бяхме насреща, винаги на поста си и готови да изпълним поръченията на Партията...
Верно, че в годините на соца рускините не бяха стока - дебели, потни и гладни като въшки, бяха готови за едното пиене да ти направят една свирка. Докато германките, чехкините и полякините бяха много по-висока летва. Но после, по време на демокрацията, нещата се промениха...

Мехмед
28.05.2014 13:26:42
На времето ме бяха прекръстили на Мартин и с това име бях известен в ММЦ-то. Имаше един общ работник в рест. "Дружба" и с него се състезавахме кой повече бройки ще направи. Единствен той ми беше конкуренция, защото ебеше само от германки нагоре. Смяташе го за голямо унижение да ебе рускини, щото рускините тогава бяха много гнусни и нечистоплътни. Ходеха с едни басмени рокли и много се изпотяваха. Като влезехме в стаите им и вътре вонеше на пот и на спарено и направо не се дишаше. Да не говорим, че бяха и много тлъсти и с виснали меса. А германките бяха друга история - къпеха се и се перяха по пет пъти на ден... Та, с тоя авер от "Дружба" започнахме да се състезаваме и да правим бройки, като рускините въобще не ги брояхме. Само че по едно време, той видя че изостава от мен и започна да се хвърля пак на германки, ама вече застарели, дето ги гони критиката и си търсят нещо по-младо.... Аааа, викам му, не е честно така, бабичките не се броят! Що бе, вика ми той, нали и те са германки? Нееее, без такива, викам му аз, то ако беше за бабички, аз досега можех да направя хиляда бройки... Така и не се разбрахме и прекратихме състезанието. Но въпросът беше, че той не можа да издържи на моето темпо и моите високи изисквания.

Величко Каснаков
28.05.2014 11:58:29
През 1987 бях за малко салонен управител в ресторант "Бисер" и точно тогава, лятото, назначиха за управител Йовчо Марков. Той беше партиен член и директорът Вангелов го задължи по партийна линия да поеме ресторанта. Йовчо Марков не му се искаше, щото досега беше свикнал да краде на едро - като барман или управител на бар "Бисер", ама какво да прави, партийно поръчение е все пак и няма мърдане... И двамата с Йовчо Марков сме земляци - от Банево, ама няма да си кривя душата, тоя човек си беше абсолютен боклук, кариерист и използвач. Не че и аз не съм крал после като бях барман и управител на пицарията, но поне го правех открито и без да парадирам с някакво измислено партийно членство...
Та, назначиха Йовчо Марков за управител на ресторант "Бисер", тоест за мой началник, и оня взе да ми се прави на интересен и на големия управител, мъчеше се да ме фирка, докато накрая взе да ми писва и само му рекох: "Попитай баща си кой е моят баща, дали не е чувал нещо за Георги Каснака, само това го попитай и после пак ела при мен да си поговорим!"...
Сигурно е питал баща си и оня му е казал как стоят нещата:
На времето баща му на Йовчо Марков е бил фашист и след 9 септември Народният съд го осъдил на смърт и го дал на баща ми да го разстреля някъде из гората. По пътя оня му се молил на стария, плакал и му падал на колене само и само да му пощади живота... И баща ми, нали е с меко сърце, го пуснал да си ходи, но му казал да се крие някъде и да не се връща повече в селото... Не го знам къде и как се е крил, ама добре си е наредил живота, щом той и синът му после са станали партийни членове!
Оттогава Йовчо Марков спря да се занимава с мен и след време изчезна от ММЦ-то, щото видя че за него там хляб няма. Траял известно време и се правел на комунист, който изпълнява партийно поръчение в ресторант "Бисер", но не издържал дълго. Глад голям! Няма го онова голямо крадене, когато бил барман... Затова ходил пак при Вангелов да го моли да го освободи от управителството на ресторанта и пак да му даде едно заведение, (за да краде естествено) ама Вангелов му отказал... Тогава Йовчо го напсувал в очите, станал и си излязъл! Голям боклук, какво да го правиш!

БАТ ВЛАДИ - "100-годишният гларус"
28.05.2014 11:23:53
Имаше един доктор, който редовно посещаваше ММЦ-то през лятото. Гларусите много го уважаваха и където го видеха все го черпеха, защото много им помагаше. Човекът си носеше една чантичка с всякакви хапчета и като му кажеха какво ги боли и оня веднага поставяше диагнозата и им даваше на мига лекарството без рецепта и само срещу една-две водки: "Ама това не е трипер, казваше той, а катар, то ако беше трипер досега щеше да избие и да ти изцапа бельото..." Това другото пък било еди какво си: "Вземай тия хапчета и за два дни ще те пресече", казваше той. Направо златен доктор, казваха гларусите! Що народ беше излекувал по тоя начин!...
Аз предлагам да го увековечим като му издигнем един паметник и да го обявим за НАРОДЕН ЛЕЧИТЕЛ или "Почетен доктор на ММЦ-то"! Дайте да го намерим и да го удостоим с тази титла тук и на място! Човекът заслужава това признание!

ВАСКО МИНЕТА:
28.05.2014 11:02:40
Веднъж дойдоха две германки в ММЦ-то, ама направо от летището се бяха изсипали така както си бяха с куфарите и ме питат къде можели да намерят Митко Коцев и Боби - единият беше управител на дискотеката "Нептун", а другият му беше сервитьор, и двамата от Пазарджик, бяха там една мафия, която държеше дискотеката и не я даваха на никой... Моментално ги приютих германките в едно от моите бунгала и по пътя им обясних, че Коцев и Боби отдавна вече не работят тук, уволниха ги дисциплинарно, им викам. Германките се вайкат, ама аз ги успокоявам: Няма страшно, нали сте при мене!... Вечерта с един мой авер ги напихме и както си му е редът... ги наебахме. Лъгахме ги два дни, че ония двамата ги няма и много много не ги пускахме да се разкарват из ММЦ-то. На третия ден обаче те решили да се поразходят из центъра и не щеш ли веднага се натъкнали на Коцев. Идват двете ядосани в бунгалото и без много обяснения си взеха багажа и дим да ги няма. Срам голям! Като видех Коцев и отдалеч го заобикалях, щото се чувствах виновен пред него. Ами какво да правя, стават и тия неща - недоразумения, мааму деба, какво толкоз! Веднъж се натъкнах на Коцев и няма къде да избягам, иде ми да потъна в земята от срам, а оня ядосан и ми чете конско: "Василе, друг път да знаеш, тия двете германки са на мен и на Бобито!..." и все неща от тоя род. А аз го успокоявам: "Ама няма проблеми бе, Коцев, аз не знаех и затова така стана! Разбира се, че са твои! Е-е-е, това ли било! Ние ако не се разберем като мъже, нали затова сме приятели! Знаеш, колко много те уважавам..." Целият се бях изпотил да му се подмазвам, чудя се какво да го излъжа, ама си викам на акъла: аз нали ги наебах вече, имай си ги колкото си искаш!

СТАМАТ СТАМАТОВ
На времото като бях директор в ММЦ Васко Минета дойде да ми се оплаква. Искал да сложи в рецепцията на хотел "Дружба" нова гарнитура и за целта отишъл да иска мебелите от Летния театър. Но там Евгения Джорджева му отказала и Васко затова беше бесен. Как можело такова нещо, ядосваше се Васко, тая дърта курва държала там тоз нов диван и тия хубави фотьойли за да можела на тях да се чука с тъпкачите си, а той тук в рецепцията нямал и един свестен диван за гостите на хотела. Успокоих го и му казах да изчака. На следващата година уволних Евгения Джорджева и на нейно място назначих Ваня Парушева и казах на Васко да отиде и да иска от нея гарнитурата от Летния театър, ама Васко не искаше. Каза ми: "Шефе, няма да стане тая работа! Ваня Парушева открай време ме преследва и иска да я еба, а аз все бягам от нея. Не съм чак толкова закъсал, че да я еба и да си представям, че съм с друга, освен ако се прежаля, но не мога - АЗ, който имам 400 путки в тефтера си и съм ги чукал всичките в твоята администрация и де що виждаш жена в ММЦ-то... и сега да легна с тая дърта кранта... Не!!!... освен да й сложа една кофа на главата и да си представям, че еба друга!" Така и не стана неговата работа и мебелите останаха в Летния театър.

ВАСКО МИНЕТА:
На времето Йодан Генчев беше писал в един донос, че съм печелел от незаконно продаване на легла в "Дружба" по 60 хиляди лв. на сезон...
Алооооу! Как може тъй да ме подценяваше бе, Йордане! Че това пари ли са? Ако беше само за 60 хиляди, щях ли да стоя в това скапано ММЦ и да му ближа гъза на оня помияр Стаматов?... А що парички му снесох на него, как само му пълнех гушата, как не се задави от тях!!! Ебах го в помияра, не стига че си имаше контингент от бунгала и стаи, и парите от тях отиваха директно в джоба му, ами и още искаше от тез дето аз изкарвах на черно... Ненаситна твар! Съдираше ни кожите на управителите, да муй ба и майката и боклук с боклук!

МИЛЬО БОТЕВ:
Преди работех в станцията на Енергото и там имаше един шофьор, ама голям сексманиак беше, само путки му бяха в главата. Веднъж кара камиона и аз съм вътре и той като видя някаква жена на улицата и като проточи врат през страничния прозорец да я разглежда и не гледа накъде кара, за малко да блъсне колата. Изнервих се и му викам да гледа къде кара, ибах го в ненормалния човек, за едното нищо да катастрофираме!...
После къде набара една камериерка и ми вика, дай да я чукаме заедно. Аз се дърпах, ама той бил сигурен че е навита и така стана. Успя да я придума да дойде в една стая на хотела. А аз стоя в съседната стая и ги слушам през терасата как се чукат - оня я бичи като невидял, леглото скърца и ще се счупи от клатене, а мебелите наоколо скачат и се тресат, че чак страх ме хваща. Къде съм тръгнал аз да се меря с него. После той дойде при мен и ми вика: Отивай, твой ред е! Отивам аз при нея и почвам уж да я еба, ама треперя и ме е страх да не се изложа. А тя лежи неподвижна като дърво и явно нищо не усеща - ни ебане, ни хуй. То и аз нищо не усещах, щото путката й станала на кофа - оня преди мен доста я разширил и тя сега ми прави луфтове. Траеше ме жената докато й се лигавех, че най-накрая й писна и ми рече: Я го извикай пак оня, че да усетя хуй като хуй, друго си е да ми я разпори по шевовете, че твойта малка пишка само дрънчи като лъжичка в голяма тенджера!... Срам голям! Извиках го оня и той само това чака и продължи ебането на втория тур. Слушам ги аз пак как се клатят и си викам, що ми трябваше тоз резил, къде съм тръгнал с таз малка пишка!...

ВАСКО МИНЕТА:
Имаше при нас едно момченце - Митето от някакво село - от Ургари ли беше, от Кости ли, не помня. Още си беше захлупено и малко за хуя вързано, ама веднъж хвана и то една мадама да я чука. На другия ден питахме: Мите, кво направи, наеба ли я тая? А то момченцето мига на парцали и целия се изчерви. Ужас! Успокоихме го, кажи сега какво стана и то ни разправи. Направило й два тека, щото само това може момчето - какво друго - и решил да си подремне, ама оная иска още и му се изрепчила: "Ама Митьо, само това ли беше?!?!?!...% И Митето не знае какво да отговори, взел да пелтечи: ами, ами... Тя разбрала, че си има работа с аматьор и само махнала с ръка. Отворила си чантата и оттам извадила един голям гумен хуй. После почнала сама да си го пъха в путката, в гъза, лапала го и пак си го пъхала, ахкала, охкала, празнела се, викала от удоволствие... Оня се шашнал и си глътнал граматиката. Питаме го: Мите, ами ти какво прави през това време? - Ами нищо! - вика той - Само я гледах как си го пъха и я държах за ръката... Горкият! Стоял до нея, треперел и я гледал като шашардисан. Кога е виждал той такова чудо!!!

МИЛЬО БОТЕВ:
На времето полуострова беше пусто място - само храсталаци, скали и тук там дървета. Ние бяхме момченца и дето се вика там играехме, криехме се по храстите и правехме чикии... Тогава през 1961 г. Антон Югов беше министър председател и дойде на посещение в Приморско. Разкарваше се по улиците с местните партийци и разпитваше кое какво е. Разгледа и полуострова и каза, че там трябвало да се застрои. И наистина след това много неща се построиха. А сега тия от Бургас не са стъпили в Приморско и само се правят на загрижени за нас. А иначе устите им големи: ама европейски проекти имало за нас, ама това щели да правят, онова щели... дрън-дрън. Въздух под налягане.

75.
15.01.2014 20:16:27
Мижитурката Вълчанов вдигна 3 ката къща до боровата горичка не вярвам от заплата , сега в ММЦ има ремонт -тонове желязо ще се продаде познайте от кой .

Кой е шефът на ММЦ Вълчанов?
15.01.2014 16:04:51
Вълчанов е една заспала путка, фигурант който послушно изпълнява каквото му каже Станев и компания от другата Албена. Пълен е с комплекси, защото е метър и петдесет висок. В дирекцията те посреща винаги седнал, за да не забележиш ниския му ръст, иначе ако е прав му пада самочувствието.... Една мижитурка, нищо повече.

Съседи на Пламен в ММЦ
18.01.2014 17:33:17
Жената на Пламен - Марияна техничката, много се ебеше, но не защото беше нимфоманка. Нимфоманията е болест на психична основа, а при Марияна беше съвсем друго. Тя беше хванала отнякъде глисти във вагината си и те много я тормозеха. Нужно й беше някой да й се празни вътре, за да се успокои...
Пламен опитал всички начини да излекува жена си, но без резултат. Накрая я закарал при един знахар, който успял да й изкара глистите с части от кървящ черен дроб. Пъхал ги в путката й и червеите се лепяли по месото и така ги изкарвал. Така Марияна се излекувала и вече спряла да се ебе (така казват хората, ама не знам колко е вярно) Тогава Пламен беше много щастлив и ни черпеше всички долу в магазина, затова че жена му вече не е нимфоманка и няма да го излага. И ние много се радвахме че тя се е излекувала, защото тая болест беше голямо мъчение и за него и за жена му.

относно 95
17.01.2014 13:18:38
На Пламен жена му наистина беше нимфоманка и се ебеше с всеки в Приморско, затова той търсеше лекари да я лекуват, накрая май намери един природолечител, който я излекува окончателно и тя спря да се излага.

Пламен от Шумен
17.01.2014 09:52:34
На времето жена ми Марияна работеше в общината като техничка и правеше проверки за незаконно строителство. Точно тогава директорите на ММЦ си строяха вилите на Узунджата и тя като им правеше проверки те взеха, че я наебаха - поне за Вангелов и Стаматов съм сигурен. Кондов и Парашкевов бяха заспали путки, а Желязков по това време го раздаваше влюбен в Марчела и не знам дали успя и той да се вреди. Но директорите останаха толкова доволни от жена ми, че я преместиха да живее в хотел "Бисер" на държавна издръжка, хем да им е подръка, когато ходят да я ебат. После ни дадоха и апартамент в служебните блокове и оттогава през лятото семейството ми живее в ММЦ - зимата сме в Шумен, а лятото в Приморско. По едно време станаха големи интриги в блоковете. От втори блок хората идваха да ми се оплакват: не било честно само на нашия блок да дават дърва от горското само защото горският ебял жена ми. Така си беше, много пъти съм го заварвал горския в апартамента с Марияна на калъп. Обещах на хората като го сваря следващия път да му кажа да даде дърва и на другия блок... Нали затова сме хора, трябва да си помагаме! Горският излезе разбран човек и обеща да помогне. После го смениха и вече не знаех кого да търся за дърва пък и Марияна шеташе на други фронтове. Ама където мога съм помагал на местните и те затова много ме уважават.

Местен
18.01.2014 14:41:04
Весо енергетика и брат му дойдоха от Айтос и заради такива като тях на Приморско му излезе име на град пълен с извратеняци и всякаква свъртяна измет. Двамата с брат му от време на време като се напиеха и си сменяха жените. Апък те и жените им като тях, акъла им хич го няма. След това жената на Весо го обвинявала по време на секс: "Виж се бе, колко си утрепан! Брат ти знаеш ли колко хубаво ме ебе, а ти за нищо не ставаш!"...
Такъв резил, помнете ми думата, с хора от Приморско не е възможно да се случи, само свъртяните са способни на такива перверзии!

до 86 и 90
17.01.2014 14:49:59
На Марчела Маджурова проблема й го знам. Лъгаха я сума народ, че ще се женят за нея и така й мина младостта - вместо на деца сега се радва на едно куче, дето ходи да го разкарва нагоре надолу. И не само тя е така. И Антоанета Иванова и Събина Янева имат същата съдба. Останаха си ялови, щото в ММЦ-то живота им мина по оргии, секс с директори или който там се намери, после аборти и ходене по доктори да си лекуват венерическите болести, а като дойде време да раждат се усетиха, че вече са повредени като жени и на доста почтенна възраст, които за нищо не стават... Долни пачаври!

Васко Минета
17.01.2014 06:08:30
На времето Марчела като дойде в ММЦ беше още девствена, ама правеше минети на поразия. Веднъж беше се натряскала в дискотеката и сутринта спеше отвън на стълбите на ресторант Нептун. Тези които излизаха от дискотеката отиваха при нея събуждаха я й го пъхаха в устата и тя правеше свирките на акорд - една след друга. После пак заспиваше, идваше някой друг да я събуди, правеше и на него и заспиваше.
След една година я набарах в една компания и поисках пак да ми духа, ама тя сама предложи да я чукам, вика ми: Спокойно, вече се проибах, вкарвай го направо...
Де що мъже имаше в лагера всички я наебаха. И накрая Роселин Желязков - зам. директора, нали си пада помияр се влюби в нея. Ненормален, точно когато беше станала стара и миризлива бръкма с хиляда мъже в тефтера си оня да вземе да се влюби в нея и искаше даже да се женят... Боклуци всякакви в това ММЦ!!!

Весо ел. техника
16.01.2014 15:30:57
Веднъж Петко Стойчев по време на оперативката ни зададе следния въпрос: коя жена в лагера прави най-хубавия минет. И ние в един глас отвърнахме: МАРЧЕЛА!!! То беше ясно, Марчела беше много напред с френския, май имаше и френска филология, остави другото, ами почти на всички бараби в ММЦ ни беше правила свирки... Но Петко Стойчев ни разочарова: "Не познахте, не е Марчела, а Тодорка Панайотова!" Не можехме да го повярваме! Че Дора се чукаше с директорите - то е ясно, ама не знаехме че има чак такива скрити таланти!... Правела най хубавия минет, стига бе, къде сме спали досега?!

Така беше!
12.01.2014 07:07:48
Стаматов беше най-стабилния директор. Краде наистина и за себе си, но си разбираше от работата.

Мильо Ботев Милев
11.01.2014 19:45:07
Дайте да си говорим истината! Най-педераския директор на ММЦ беше Стамат Стаматов. Що пари окраде, що рушвети и комисионни взе, чак изнудваше фирмаджиите да му правят подаръци - я някой скъпа кола, я някое джипче, я някоя екскурзийка до Дубай или до Южна Африкая - че и за него че и за семейството му... или да му платят самолетните билети до Кипър да си види там авоарите в оф-шорната сметка... Майка ти да иба и боклук смотан! И тръгнал да ми се перчи насреща, защо съм бил излязъл от работа и съм отишъл до магазина за малко да си купя цигари. Че като влязах в канцеларията му щях да го убия на място: "Слушай бе - викам му - фашист със фашист, майка ти ше иба в гъза ше иба, я да мълчиш, че жив няма да излезеш оттука..." Кат котенце ме гледаше след това и ме заобикаляше кат ме види на пътя! Една убита путка беше той, а го направили директор... Пуууууу!

Петко Ургарито
12.01.2014 10:17:46
Вангелов наистина беше голям мръсник. Като ни даваше заведения за сезона веднъж ни извика с Коцев в стаята на кака Донка Петкова и там ни караше да му мием краката с уиски в един леген и после да изпием уискито от легена. А като се напиеше ни викаше по тревога и пред другите си гости демонстрираше каква голяма власт имал над нас като ни караше да му падаме на колене и да му целуваме ръката, също и да се кълнем пред свидетели, че ще сме му верни до гроб и никога няма да го предадем. Питайте другите бармани, на които той раздаваше заведения и те ще го потвърдят!... А за пликовете с пари, които му давахме в дирекцията, как ги броеше и недоволстваше, че малко му даваме, за това не ми се говори!

бай Джон
14.01.2014 12:02:57
Защо давате думата на Вангелов в този форум? Туй беше най-пропадналия директор на ММЦ-то, който си отиде най-позорно от Приморско... Още му се носи славата какъв извратеняк беше. Лично мен ме е карал да му водя някои от моите сервитьорки в резиденциите горе и да му сервират в сауната. После момичетата ми се оплакваха - Миланка Раванова и Станка Христова, ако ги помните. Ама аз не знаех какво е ставало там докато те не ми се оплакаха: "Писна ни от тая сауна, шефе! Устите ни се разчекнаха да му правим минети!" Чак се празнел на лицата им за собствено удоволствие. Верно, че после им се отблагодаряваше подобаващо. Миланка я направи барманка в барчето "Бисер"... Ама това не е човек бе, това беше пълен изрод! Друг път ги карал да се потапят във водата на басейна и там, под водата, да му правят свирките, засичал им времето даже, коя по-дълго ще издържи.
Ако не вярвате питайте Жулиета от Царево, тя тогава работеше в културния отдел и после роди от него дете.

Димитър Вангелов
18.01.2014 15:23:26
Веднъж бях с гости от ОК на БКП в банкетната зала на рест. Бисер - повечето секретари на партията с жените си, въобще строго официална обстановка. Говорим си за новите решения на някой си пленум на Партията или тезиси на Тодор Живков ли бяха, вече не помня. Преливане от пусто в празно. По едно време ми стана страшно скучно, чудя се каква тема на разговор да измисля и ми влезе една муха в главата... Сервираше ни Боян Иванов - Боби, който си беше чалме, нещо не е наред човека и леко цапнат в устата. Викам му: "Боби, я разправи оня случай, как си ебал оная дебелата с брашното!..." (Става въпрос за някаква мацка от дебелите, които се лекуваха в санаториума за отслабване в Китен). В началото Бобито се стъписа и се чудеше сериозно ли го питам, ама аз го окуражих: "Спокойно, спокойно, тия са наши хора - все секретари на БКП, проверени, идеологически подготвени и верни на партията другари - няма да те издадат. И Бобито почна: "Ами съблякох я аз дебелата, мъчех се да й го вкарам, ама не можах, щото беше много тясна. Тогава взех една шепа брашно и го сипах върху путката й за да разбера къде точно да го вкарам... и т. н." Секретарите на партията умират от смях, а жените им в небрано лозе - досега са водили изисакан разговор на висок стил за новите все по-високи изисквания на Партията, за качествено новото равнище на социализма... и изведнъж, какви са тези глупости - някакъв селски идиот разправя как ебал една дебела жена и й сипвал брашно за да види къде й е оная работа...! Ужас!!!
Не! Това трябва да се види на живо и да се усети! Неповторимо беше!...
И така, гостите се отпуснаха и спряха да водят ония скапани разговори на партийна тематика и въобще приказката ни доби по-човешки вид. Ама трябва аз да съм там, за да ги подхвана както аз си знам и да ги накарам тия задръстеняци малко да се отворят!

Васко Минета
16.01.2014 11:08:36
Не разбирам защо някои хора се обиждат за това че съм казал как Митко Ото и Мильо Ботев правели чикии на един педофил от Приморско. Самите те са ми го разправяли този случай в кръга на майтапа и много сме се смели след това. Даже веднъж Митко Ото го срещнал тоз педофил на улицата и му казал: "Хайде ако няма кой, ние с Мильо пак да ти направим една чикия!"... И оня потънал в земята от срам и почнал да шикалкави: " Айде стига де, тогава сме били деца и не знаехме какво правим"... и побързал да избяга.

Васко Минета
14.01.2014 12:06:26
Ами да, помня го този случай! Двамата с Митко Ото бяхме на една съседна маса, ама той бая се беше натряскал и разправяше разни истории от миналото си. Тогава Вангелов ни извика на неговата маса и аз накарах Ото да разкаже на директора оная истории с правенето на чикии... И Митко започна: как като били с Мильо Ботев момченца някакъв тип от Приморско - педофил явно, ги бил викал в къщи и ги карал да му правят чикии. Ама Митко толкова увлекателно разправяше тая история, как двамата с Мильо действали на почивки и му лъскали на оня бастуна, а той се бил изпънал целия и се вживявал все едно че правел секс... Вангелов го слушаше зяпнал и изведнъж като се затресе от смях, щеше да падне под масата. И оттогава все като видеше Митко го викаше при себе си и го караше да разправи тая история на компанията и пак умираше от смях като слушаше.

Димитър Вангелов
14.01.2014 11:24:56
Васко Минета ми е стар приятел. На времето го направих управител на къмпинг "Лес". Той май не искаше, защото по това време беше портиер на дискотеката "Нептун" и там изкарваше повече пари... Голям образ беше, умееше да разправя истории и да разсмива компанията.
Васко, помниш ли веднъж като седяхме на "Романтика" и ти тогава ми докара Митко Ото да ми разправя една весела история? Ужас! Направо щях да падна под масата от смях!... Я, я разправи ти, че ти си по-добър разказвач!

Фанко Ревизора
16.01.2014 19:35:10
Вангелов си беше курвар по душа, ама дайте да се разберем, такива бяхме всички! С него бяхме приятели, ама не мога да му простя, че ми гепеше от бройките. Даже Христина Жекова, която му беше секретарка и после като я смени с Росето пак не ми даваше да я пипам. Направо прекали с тая Христина, че чак я забремени, а после й търсеше доктор да й направи аборт и за да й замаже очите я направи управител на хотел "Нептун" на мястото на Събина Янева. Накрая излъгаха едно момченце (някой си Кръстанов) което не беше виждало жена през живота си да се ожени за тоя боклук и това момченце бая зор видя докато я забремени отново, щото Христина вече имаше на путката си хиляда шева от абортите, които беше правила докато беше секретарка. Не че после спря да се ебе, ама оня нали е ахмак си го води за носа както си иска.

Роселин Желязков
16.01.2014 16:17:49
Сийка от Ясна поляна беше голяма уруспия. Тя изяде хляба на Вангелов и заради нея го изгониха. Оплака се, че оня я изнасилвал и чак следствие се започна при Певтичев в Бургас. Следствието беше събрало разни улики - скъсан сутиен, копчета... После питахме Певтичев имало ли е нещо сериозно и той: Абе глупости, заради едно скъсано копче и вече орева орталъка, "ИЗНАСИЛИХА МЕ! ИЗНАСИЛИХА МЕ! ДРЪЖТЕ ВАНГЕЛОВ! ТОЙ МЕ ИЗНАСИЛИИИИИ!..." Чак статии по вестниците писаха като че ли беше "Изнасилването на века"... Мръсни курви, сами си искат да ги ебат и после се оплакват сякаш са били девствени!

Петър Чарка
16.01.2014 10:59:40
Да, прав е Вангелов. После следващият директор Кондов се нанесе в този апартамент (бл. 2 ет. 2 ап. 14), но побърза да избяга, защото беше вмирисан от времето когато Бобито се беше насрал там (Бобито или както там му викаха на Боян сервитьора). После Кондов като напускаше ми каза аз да се нанасям в същия апартамент... и още съжалявам. Мирише на лайна, мирише... ужас!

Димитър Вангелов
16.01.2014 10:48:41
Джонка, недей да лъжеш! Спомни си как те ебях и как ти беше хубаво! Всичките ургарци там съм ви ебал, питай Петко Ургарито, питай Бобито дето беше сервитьор в ресторант Бисер. Идва Бобито една вечер у нас в апартамента дето го имах в блоковете до общежитията и ме моли да спял у нас щото у нямал ключ за неговия апартамент. Гледам го натряскан до уши, мотае език и нищо не му се разбира. Взех го при себе си в моето легло и докато спеше реших да му тегля един кур в гъза, викам си той на другия ден нищо няма да помни... Ама после съжалявах, щото цялото ми легло стана на лайна, аз му го вкарвам той ми се изсира на хуя, пак му го вкарвам, той пак сере... Ужас! Изхвърлих го навън, а аз отидох да спя в хотела, че то в тоя апармент много вонеше. После не съм стъпил там. Вярвам още мирише на лайна.

бай Джон
16.01.2014 10:39:43
А за Йордан Генчев думи нямам - гладна въшка. Въртеше се край нас като играехме на комар и го беше страх да залага, защото нямаше пет стотинки да се обръсне, помияр отвсякъде. Идваше като гладно куче на бара ми и ми се мазнеше, гъза ми беше готов да оближе само и само да го почерпя една водка. Помияр, кво искаш от такъв човек!

бай Джон
16.01.2014 10:35:56
Веса банкерката лъже. Вангелов не ме е ебал, а малко остана аз да го наеба. Случаят беше такъв. Играем си ние покер и Вангелов го хвана яд, че губи и започна да ми припява:
"Абе, педерас, какъв мъж си ти бе, едно дете не можа да направиш на жена си! Абе педерас... и т. н."
Траях го известно време и накрая му цапардосах един юмрук в мутрата, майка ти да иба и боклук с боклук! После Вангелов избяга за да не го бия повече и на следващия ден ме понижи, дойде Йордан Генчев ревизора и ми каза да напускам бара. Йордан Генчев му беше на Вангелов сол-ташак - абсоютен боклук като него и голям подлизурко. И така, изгониха ме от бара и ме направи сервитьор в рест. "Бисер". Ако бях знаел, че Вангелов ще говори такива глупости по мой адрес още тогава щях да му тегля един кур, че да не ме е яд.

Веса банкерката
16.01.2014 07:05:56
Джонката го е яд на Вангелов, защото веднъж като играли покер се обзаложили който победи да наебе другия. Тогава бай Джон загубил и Вангелов го наебал и почнал да му вика че е педерас. Като разбрах тая работа се разведох с Джонката. За какво ми е на мен педерас?! Да ходи да го духа някъде другаде! Пълен боклук е той!

приморчанин
12.01.2014 07:12:32
За Веса банкерката съм чувал че прави страхотни свирки, но от други хора - не от бай Джон. Всъщност те двамата с Веса не бяха ли женени по едно време? Не му прави чест на бай Джон да говори така за жена си била тя и бивша.

бай Джон
11.01.2014 19:26:43
... И като стана въпрос за доброто старо време, не мога да не отбележа една от моите стари бройки - Веса Ингибарова, дето после стана банкерка. Още помня какви страхотни минети ми правеше, ама това рускини, ама това чехкини ряпа да ядат и да ходят да се учат при нея на майсторлък. Това нейното не беше минет, а произведение на изкуството... Само лошо правеше, че тръгна да ги прави същите минети и на директора Димитър Вангелов. Щом Вангелов, който имаше всичките мацки на лагера, е харесал минетите на Веса, значи можете да си представите колко е била добра... Теглих им и на двамата по една майна, на нея й бих шута, а на оня му казах че е голям педерас и той още не може да ми го прости, да му иба майката и помияр мръсен!!!

бай Джон
11.01.2014 18:52:59
Грешиш, заведението ми хич не е пияндурник, а на най-изискано и културно ниво. Колкото до Васил Минета какво да ти кажа? Знаем се. Помня го какъв помияр беше и се навърташе покрай мен да го наема за някаква работа за жълти стотинки, че умираше от глад горкия - я касите ми да пренесе до склада, я чашите ми да измие на бара... Така беше - що пиене и цигари съм го черпал, що путки съм го уреждал от моите, които му ги давах за да се оттърва от старите си бройки, щото той си беше селянче - за хуя вързан с червен конец и не знаеше как да си поиска... Тъй че спрете да се ръфате с мен, ами си спомнете добрите стари времена и пийте от мен по едно за мое здраве!

Васко Минета до Кюприйска баба
11.01.2014 09:43:47
Грешиш, бабо, аз не съм местен. Кат дойдох тука бях само едно тъпо и недодялано селянче от Зидарово. Обаче видях че ваште мъже за хуй не стават и почнах да им шибам жените и де що падне през лятото - чехкини, рускини, германки... От време на време ходя до Зидарово да се зареждам с енергия от камъните на Странджа и пак се връщам с нови сили в Приморско да довършвам недовършеното от местните педераси - кат видя недоебана булка и я наебавам. Такъв съм си, кво да правя, ебе ми се и затва вашите дъщери, снахи, внучки мноо ме обичат и сами ме търсят.

Васко Минета ли? - Курвеги-марка
10.01.2014 15:13:28
Васко го знам. Общо взето това са му историите дето ги разправя на всеки срещнат - секс, лъжи... и пак секс. Рускини, германки... де що е имало рускини и германки в ММЦ - всичките ги е чукал. Импулсивен, колоритен, емоционален, каже едно нещо, ядосва се защо било тъй, а не иначе, след малко забравя какво е говорил и започва да говори точно обратното със същия плам и ентусиазъм и не можеш да го разбереш кога е говорил истината и кога е лъгал. Седи до теб и ти говори колко си велик и колко много те уважавал (после разбираш, че той така говори на всеки), а еди кой си, който не присъства в момента какъв голям боклук бил, колко много го мразил заради номерата му и изглежда много убедителен, че чак му вярваш. А след няколко часа го виждаш в компанията на същия този човек, който уж много мразел и който му бил голям враг... и двамата си гукат и си говорят "любовни" приказки все едно че са най-големите приятели... Такъв е Васко Минета - търчи-лъжи!

Васко Минета
09.01.2014 10:17:26
На времето имах една германка, по цял ден я шибах в ММЦто. После тя ме покани в ГДР, само чакахме мъжът й сутринта да отиде на работа в 7:30 и пет минути по-късно аз вече бях в леглото й - по цял ден я скъсвах от ебане. Обадих й се веднъж от БГ по телефона и тя се разплака: "Любов моя, къде си, не мога без теб, искам те!!!..." Горката, тя! Много съм й липсвал. Тя се е ебяла с мъжа си, но мислено си е представяла, че се чука с мен. Сигурен съм, че и сега, в момента, тя си мисли за мен и си спомня как сме се чукали...

Васко Минета
09.01.2014 06:29:36
Ваня Парушевца може да ми се е натискала, ама аз винаги съм я отбягвал и не съм правил секс със нея, разбрахте ли? Престанете да ми ядете краката!

Димитър Гихоров Димитров - кмета
17.01.2014 20:51:57
В Приморско ние гларусите ебяхме най-вече чехкини. Разкарвахме ги по плажа и наоколо и ги лъжехме. Те ни питат на кой е тая земя - викам им, моя, ами онова стадо крави - пак им викам: и тия крави всичките са мои, ами оная голямата къща, пак им викам, ама вие не знаете ли - това е мойта къща. И те си мислят че съм кой знае какъв баровец, пък аз съм беден кат галош, ама се правя на голямата работа.
Веднъж чуках една чехкиня в едно бунгало на къмпинг Оазис, а на другото легло един чех ебеше мацката си. И по едно време тоя същия чех като извади един страшно дълъг... език и започна да я лиже. Гледах, гледах, а оня лиже та се къса и не спира, че накрая не издържах и го хванах за врата: Абе путьо, викам му, ти хуй нямаш ли, че си тръгнал да й лижеш на тая миризливата путка?... На сутринта се събуждам целия отвит в леглото - чисто гол, а две други чехкини надвесени над мен и ме разглеждат: Много е космат тоя, викат, също на орангутан прилича!"... Горките, кога са виждали такова чудо като мен - расов мъж отвсякъде!

Стоян Налбантов
17.01.2014 20:31:30
Веднъж ебах една рускиня в гората до летния театър на ММЦ. Бях я притиснал върху едно дърво, тя прегъната на два ката, запретнал й бях роклята нагоре, гъза й оголен целия, а аз я бича на задна прашка и съм се хванал за дървото с две ръце за да съм стабилен и да я притискам по силно като й го вкарвам... А тя крещи от удоволствие и не й пука, че може да я чуят в летния театър. Ей на това му викам путка, с кеф да я ебеш... После май хванах трипер, ама карай, струваше си!

Налбантов
17.01.2014 19:48:33
Приятелю,колкото рускини съм изчукал ти толкова не можеш да броиш, с учителките просто убивам скуката .

даскалото
06.01.2014 19:48:51
Я не ги закачайте даскалите! Те работят на друг по-тежък фронт и нямат време за такива неща. Глейте кво става:
(цитат от друг коментар):"Янева е върха
Най-яката заместничка на Налбантов беше Химичката . Тя не се уплаши от ебането му и му разказа играта как трябва да ебе ,че чак той се уплаши от нея .Накрая тя се отказа защото трябваше да си гледа и бизнеса нищо че пак се шибваха от време на време. Но тя така прави , докато не умори един мъж и не му стопи лагерите не мирясва, ебах я в курвата -ненаситна и жадна за хуй мъстия!!!!!!"

Тошкоооо, Тошко! Като уличен помияр си, дето лигите му текат и се облизва за поста на Гихора... ама не ставаш мой човек! Кокала верно че сладък, ама иска се и акъл да го докопаш, после да го задържиш... така да излъжеш простия народ, че да ти повярва, да го наебеш ако трябва и той да ти благодари след това колко хубаво си го прекарал... Това е цяло изкуство бе, ей, ама ти не знаеш как стават тез работи! Зелен си още!

да такаее правси бозев

Ти ли ма, дърта скумрийо! Да та иба в стария запъртък, дето стъпиш и трева не никне, отдето минеш и вони на развалено и гнилоч... Пуууу!!! Още ли си председател на ОС или само се чудиш как да си го начекнеш дебелия гъз на председателския стол?!

Може да съм дърта мастия ама съм се учила от Гихора и съм честна от всякъде!Ставам за кмет и всички ви ще оправя'ще станете чорбаджии и зимата само ще си броите паричките или харчите в Тайлант.Питайте Монката и Милчо ако не вярвате

Как така бе хора?Как така без Миглена?Ми кой шъ ходи на екскурзии да ни представя пред света?Ми кой шъ раздава местата за сергии.Знаете ли колко комисии шъ осирутеят.Помислете и за нея заем има да плаща жената.Нека поне още един мандат да направи и оше някой лев да спастри от общината и тогава да я махаме.

Г-н Кмете,
Ние, цялото село Веселие, подкрепяме искането на Рикардо да си върне кенефа, който беше в центъра на селото и който беше негова частна собственост. Освен това крайно належаща е нуждата в центъра на Веселие да има обществена тоалетна, затова ви молим да удовлетворите тези наши и на Рикардо искания!
И без друго няма с какво друго да ви запомним, затова направете ни това добро! Този кенеф ще символизира вас и времето на вашия мандат, а ние ще ви се отблагодарим като поставим там ваша снимка с посвещение и всеки ден ще идваме, ще ви споменаваме с "добро" и... ще пикаем отгоре ви в знак на благодарност за добрата работа, която свършихте за нашето село!
Ваши верноподаници и гласоподаватели, жителите на село Веселие:
(следват подписите на цялото село)

Кмете, свъртяни и не свъртяни общинари, достатъчно време мина да стане бельни (по-Ясно полянски), че не ставате!
Не сте в състояние:
- да градите
- да надграждате
- да правите общината модерна
- да стабилизирате финансово - образованието и здравеопазването
Така че, чупката (пак по-нашенски)!!!

Г.жо Касабова, цяло Приморско търсим тук един платен от Вас "читател", който си позвалява да се представя от мое име и да получава хонорарите, които Вие ми дължите затова че пълня форума Ви с моите глупости! Много Ви моля да не му плащате нищо, защото този човек не съм аз, а ми пращайте парите на адреса ми в Приморско или идвайте тук на място да ми ги давате лично!
Ако продължавате да толерирате такъв тип „читатели“, ще Ви тегля на Вас и сайта Ви, още по-голяма МАЙНА!
Все още без майна към Вас: Ваш редовен читател – Янко Томов

гласувайте за мен! моята платформа е да си проспа мандата и да блея кат овца: "ама гихора е виновен за сичко! ако не беше той ся щяхме да сми по-добре!..."

Мамка му и кенеф! Не го дават, а? Такива са комунистите ве, Рикардо! Алчни търбуси! Само знаят да вземат, а не дават нищо насреща!... Но аз вярвам на г-н Димитров! Той винаги е бил отзивчив към страданията и болките на хората. Той ще ти върне кенефа, бъди сигурен!

Браво на Флагман, имате си страхотен дописник и информатор! Всички тези глупости за кметове, общински съветници и Барцулева, имат един и същи почерк и стил!
Същият, който упорито "хвали" и пише за училището и учителките. Бравооо, гениални сте!

Няма ли да прочетем най-после един нормален коментар, а не тая кал която се лее от разни тролове и хора без работа?

Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

Нов бардак със стари курви не става! Затова предлагам себе си за кмет!... ама Лиляна,ама Гихора, ама Германа... я марш оттука! Лов на вещици ще има в тая община, обещавам ви го. За два дни ще им иба сичките майки на сичките дето са в тая сграда! Боклуци мръсни!

То май само кандидат кметове останаха у наше село,всичко що годе читаво си би камшика още септември месец.

Да бе, на тая Казларова акъла й - в гъза й! Защо въобще говорят за нея? Не ни стигат старите лайна дето ги дъвчем години наред - гихорчета, лиляни и ветеринари разни,ами сега и тая овца...