Какво прави хората скучни?
Това, за което няма нужда да се чудим, е какво кара хората да изглеждат скучни. Налице са систематични проучвания върху това. Не много, но достатъчно, за да осигурят набор от отговори.
В поредица от изследвания социалният психолог Марк Лиъри и трима от колегите му установяват, че отегчаваме другите както с нещата, които говорим, така с начина, по който говорим. И съдържанието, и стилът са важни. Учените също така са открили, че може би сме прави да се притесняваме дали другите ни смятат за скучни, защото в този случай те са склонни да ни съдят отрицателно и за много други неща.
В първата част от изследванията, учените искат от хората да опишат „нещата, които правят хората скучни за вас”. След това правят списък от най-често споменаваните 43 типа неща и карат още няколкостотин души да ги класират по отегчителност. Така стигат до девет категории скучно поведение.
Започвайки с най-скучното, те са следните:
1. Най-скучният от всички скучни начини на поведение е това, което учените наричат "отрицателен егоцентризъм" - "да се оплакваш непрекъснато, говорейки за собствените си проблеми и показвайки липса на интерес към другите"
2. Баналността - "да говориш за тривиални или повърхностни неща, да се интересуваш само от една тема, и да повтаряш едни и същи истории и вицове"
3. Ниската афективност - липсата на ентусиазъм, монотонния говор, липсата на зрителен контакт и като цяло неизразителното поведение.
4. Досадност - "бавният говор, дългите паузи, преди да отговориш, времето, което ти отнема да изразиш мисълта си, и проточването на темата."
5. Пасивността - да нямаш кой знае какво да кажеш, да нямаш мнение, да бъдеш прекалено предвидим или прекалено склонен да се съгласиш с мнението на другите.
6. Обсебеност от себе си - това е очевидно: да говориш за себе си през цялото време.
7. Сериозността - да си даваш прекалено сериозен вид, по-рядко да се усмихваш.
8. Старанието да се харесаш - "да се опитваш да се държиш забавно или любезно, за да впечатлиш околните."
9. Разсейването - да правиш неща, които пречат на разговора, прекалено лесно да се разсейваш и да прекаляваш с празните приказки.
В следващия набор от изследвания хората били записвани с видеокамера по време на разговор. След това други хора оценяват колко скучни са били, а учените старателно кодират типа неща, които говорят по време на записите.
Ето някои от разликите в държанието на скучните и интересните хора:
Интересните хора разкриват повече собствените си мисли и чувства, отколкото скучните. (Това очевидно не е същото като да говорим за себе си през цялото време.)
Интересните хора внасят повече информация в разговора (не само емоции).
Скучните хора използват повече празни думи и кухи фрази, които нищо не означават - например, "аха" за съгласие от време на време и почти нищо друго.
Скучните хора като цяло допринасят по-малко към разговора.
В последното изследване Лиъри и колегите му показват на участниците клипове на хора, които са особено скучни или особено интересни (по оценка на участниците в предишните изследвания). Без да казват на хората, гледащи записите, кои са оценени като скучни и кои като интересни, учените просто ги помолили да оценят участниците в разговорите по най-различни признаци.
Скучните хора са сковани! Съдят ги по-строго в почти всяко отношение. Определят ги като по-малко харесвани, по-недружелюбни и по-малко енергични, по-трудни за опознаване. Приписват им отрицателни черти, които нямат нищо общо с това дали си интересен: например, смятат, че е по-малко вероятно да са силни или да са лидери. Само по два от 18-те признака скучните и интересните хора се оценяват като равни: надеждност и компетентност.
Има обаче един съществен признак, по който скучните хора са съдени по-положително, отколкото интересните. Хората ги смятат за по-умни.
Psychology Today Добави Коментар