Какво разбрахме покрай случая "Пеевски"

Покрай случая „Пеевски” окончателно разбрахме, че вече не можем да вярваме на никого. Разбрахме, че не можем да подкрепяме готови партии, ще се наложи тепърва да ги създаваме и развиваме. Разбрахме, че не можем да наблюдаваме отстрани, ще се наложи да действаме.

За да бъдат преоткрити тези прастари основи на демокрацията, си заслужаваше абсолютно всичко. Включително и това човек, подозиран във връзки с мафията, да оглави държавната служба за борба срещу мафията.

Вторият плюс е в това, че покрай случая „Пеевски” зависимостта на БСП от мафията стана неопровержимо видима. Само допреди месец все още беше възможно да повярваме на заблудата, че БСП се бори срещу мафията, олицетворявана от ГЕРБ. Сега става ясно, че БСП действително се бори срещу мафията, но само защото мафията е олицетворявана от ГЕРБ.

Подземният и надземният свят

БСП може да е всякаква, но не е глупава. За да си причини назначение, което ще й коства протестни реакции от страна на Брюксел и Вашингтон, стотина медийни и институционални разследвания, както и бунтове още преди да е започнала да управлява, значи трябва да е била наистина с вързани ръце. Според тълковния речник мафиотизацията е налице тогава, когато взаимоизгодното сдружаване на политици и престъпници прерасне в смъртоносна зависимост. Това е предпоследният етап от един процес, в който подземният свят вече е извършил толкова много услуги на надземния, че няма как да му се откаже, ако поиска нещо. Последният етап е, когато подземният свят вече няма нужда от услуги, защото е на място, от което сам може да си ги прави.

Горната хипотеза е благосклонна спрямо БСП. Тя изхожда от презумпцията, че БСП е съучастник, а не организатор.

"Обсъдихме различни варианти с ръководството и на двете групи. Вие сами разбирате, че без тяхната подкрепа не мога да измисля каквато и да е друга кандидатура, която да мине. Кандидатурата на Пеевски е обсъдена с ръководството на парламентарните групи и мисля, че е удачна", заяви премиерът Пламен Орешарски.

Най-силният съюзник на гражданското общество в момента са телевизиите. Те са тези, които нагледно показват как мафията се бори с парламентарни средства за мястото на другата мафия. Само по телевизията можем да видим как в парламентарната фамилия Цветанов се бори срещу доскорошния си довереник Пеевски. Само по телевизията можем да чуем тона на повишения в семеен ранг Лютви Местан, който брани новото назначение начело на ДАНС със следните думи: „Тази партия [ГЕРБ] ще бъде разградена по същите механизми, по които беше създадена”.

От контекста става ясно, че механизмите са престъпни. Тоест: вие престъпно си създадохте ГЕРБ, сега ще ви разградим престъпно. Затова избираме Пеевски. Аз така го разбрах.

Всъщност Делян Пеевски не получава за пръв път политическо прикритие. Той го има още от 2001-ва, когато въпреки че беше само на 21 години и въпреки липсата на диплома за завършено висше образование стана парламентарен секретар в министерството на транспорта в правителството на Сакскобургготски. По-нататъшната му биография я знаем.

Проектът "Пеевски"

Пеевски е стратегически проект, и то на новото време - онова, което дойде през 2001-ва с обещанието да смени политическата система. Той е един от малкото успешни проекти в България.

Реакцията на избирането на Пеевски за шеф на ДАНС е може би първата проява на някакъв априорен консенсус в градските общества на България - в рамките на три часа хората се организираха за протест, малко по-свободните медии събраха остри реакции на политолози, социолози и активисти, президентът насрочи Съвета за национална сигурност.

Щом това е възможно в разединената общност на така наречения елит, значи назначението на Пеевски не е само лоша новина. А ако искат България да стане още по-единна, ДПС и БСП биха могли да предприемат и други, още по-креативни действия - да назначат шефа на ГАЗПРОМ за министър на енергетиката например.