Операция "Дискредитация" или как работи пропагандната машина в България
Изборите наближават и под натиска на сроковете някои от протестиращите се опитват да материализират поне малка част от енергията; да произведат някакъв политически резултат. Време за нови партии няма, независими кандидати в България може да бъдат избрани само на теория и започнаха сделки с т.нар. мандатоносители.
В интерес на истината тази в основата си непочтена игра беше играна най-напред от Симеон Сакскобургготски. Но също в интерес на истината трябва да се каже, че той беше принуден на тази непочтена игра от непочтените игри на тогавашните управляващи, които направиха всичко възможно да му попречат да си регистрира собствена партия.
Сега стандартните български партии гледат трескавостта на протестиращите, как те си търсят партии, как се гласят за депутати и казват – видяхте ли, бе, ето и вие ставате като нас. Както в оня виц за пияния в трамвая, дето му се карала една жена, че е целият в повръщано. Обаче той повърнал и върху нея, посочил я с пръст и казал – Мълчи, ма. Я се виж на какво приличаш.
Не е нужно човек да е кой знае какъв специалист, за да види, че цялата държавна машина е впрегната да дискредитира бунта на хората. Според внушенията, които в зависимост от степента на интелигентност са от деликатни до директни, протестиращите:
- не знаят какво искат
- са купени от Русия
- са организирани от мафията
- са неопитни и не ги разбират тези неща
- няма да успеят да променят нищо.
Това върши работа. Протестите вече са затихнали, а защо се е стигнало дотам вече се споменава само, ако още някой се е запалил. Но и по този въпрос вече се работи. Медиите са учтиво помолени да не слагат акцент върху тази форма на протест.
С начина, по който работи пропагандната машина в България и заради особеностите на собствеността, е относително лесна задача протестът на хората да бъде забутан в девета глуха, да бъде обявен за дело на маргинали, в краен случай – да се отдаде на намеса на враждебни на България сили.
Но това е палиативно решение. Хората вероятно ще се успокоят, манифестациите по площадите ще престанат, но главното си остава. То е просто – кому служат политиците. На избирателите или на монополите. Хората мислят, че на монополите.
Засега никой не е успял да ги разубеди. И ако не успее, догодина пак ще питат. Може и не толкова кротко. Номерът не е да заметем бунта под килима. А наистина да го разберем.
Ама откъде толкова акъл… Добави Коментар