Проф.Димитров откри древен скелет на русалка край Созопол?
Древен скелет на русалка отпреди потопа преди 8 хилядолетия, открит край созополския бряг от проф.Божидар Димитров, днес е атракцията на Фейсбук. Кадърът за първи път бе видян на Стената на журналиста Петър Генчев, но минути след това бе споденел от десетки други потребители, впечатлени от внушителния ръст на някогашната жена-риба. Зевзеци даже почнаха да питат дали това не е турска русалка, определяйки и какво значи това – риба до кръста и мъж надолу.
Репликата вероятно е отговор на открития скелет на вампир в навечерието на летния сезон, който буквално взриви чуждата преса и записванията за летни почивки в Созопол, изместил легендите без доказателства в румънска Трансилвания.
Лъжа или истина е публикувата снимка на професора с русалката, нека преценят читателите ни.
хахахахахахахахахахахаха
Аз пък яздих еднорог с извънземните в техния кораб на езеро с русалки целуващи се с вампири
А мен ме изнасилиха извънземни!
А мен ме изнасилиха извънземни!
пиксализацията на професора, русалката, и опашката са различни, даже мога спокойно да кажа че и професора е монтаж, на гърма му се личи линия от предишната снимка.
Зевзевлъкът на Тато възкръсва с нова сила в овластения му гавазин ген.Бойко Б. Подтекстът на такова поведение би могъл да бъде:” Ега ти държавата, щом аз мога да съм и премиер?!”
Ами явно може, щом можа и правешкия тарикат да ни ходи по главите 33 години, що да не може и един такъв от Банкя?.. Ние пък поемаме с благодарност функцията на заложници в нещо като държава, нещо като виц, нещо, като нищо на света.
Що обаче не ни са смешни подпичкванията на Бойко Б., ни изцепките, ни гафовете, ни вулгарните изригвания, които след трето изречение губят нишката на смисъла. Нямате ли чувството, че когато генералът наш говори, сякаш някой друг го ползва за рупор? Или за едно дебело лицемерие, зад което стои тъмен балкански бабаитлък и нагаждачество едновременно, пъчене и думкане в гърдите. Павианът като цар на животните. Чалга манталитет, мачовщина, нарцисизъм и пошлост. Всепозволеността на едно поведение, чийто безстилие е отчайващо.