Жертвите на комунизма за пореден път не успяха да ни обединят

Питах един такъв човек защо сравнява Патриарха с Велислава Дърева и защо твърди, че Патриархът „оневинява комунистическите престъпления“. Попитах го  публично, попитах го и лично – мълчание. Вероятно някъде по някакъв повод Патриархът е споменал в общ контекст жертвите на Септемврийския метеж и на т.нар. „народен“ съд, но не знаем контекста, аз поне не го знам. После все пак човекът се обади и ми прати връзка към „информационния повод“ за въпросното МЕМЕ „Дърева в расо“ и това се оказа не нещо друго, а проповедта на Даниил след панихидата в „Свв. Седмочисленици“, организирана от Царя най-вече в памет на чичо му, принц Кирил Преславски, но и за останалите жертви на безобразното комунистическо престъпление. Всъщност въпросното „оневиняване“ се състои в това, че Патриархът е заклеймил кланетата както по време на Септемврийски метеж през 1923, така и след Войната, извършени от т.нар. „народен“ съд. Направил го е със следните думи:

„През Септемврийското въстание и по-късно, с настъпването на комунистическия режим, често на противостоящите страни са заставали бащи и синове, близки и роднини. Противоборството, ненавистта и кръвопролитията до днес създават прегради и разделения в обществата. Причината за това човеците така лесно да се поддават на злобата и отрицанието е, че сме се отдалечили от вярата в Бога, забравили сме Христовите слова: без Мене не можете да вършите нищо [добро] (Йоан 15:5), доверили сме се на себе си, повярвали сме, че можем да създадем справедливо общество тогава, когато в нас живее несправедливостта“.

Кое не е така? Ето затова „оневиняване“ на комунистическите престъпления става дума. Можете да го намерите на видео, можете да го намерите и на официален текст. Прочетете го, чуйте го и сами си правете изводите, а не чакайте някой да ви казва.

Мой приятел богослов, автор на чудесна книга за комунистическите погроми над Църквата, се възмути от телевизионното участие на друг богослов, който представяше своя книга и каза, че протагонистът в нея не е бил подлаган на физически терор по време на комунизма, от което първият богослов бе заключил, че вторият отрича комунистическите извращения над Църквата. Такъв ли е случаят с Даниил, Септемврийския метеж и жертвите на комунизма? На такова ли своеволно тълкувание сме свидетели? И това достатъчна причина ли е Патриархът да бъде наричан „Дърева в расо“ от божем консервативен човек, който на всичкото отгоре ходи с броеница в джоба?

Не споменавам имена, защото, както много пъти съм казвал, ние мразим греха, но обичаме грешника. Обичаме го се и се молим на Бог да му прости греховете. А може би един от най-страшните грехове, единственият, от който ни е позволено да се гневим, е богохулството. И патриархохулството е на крачка от него, защото епископите, какъвто е и Патриархът, са Божии помазаници, които два пъти са минали през тайнството Свещенство.

Но, както казах, в ход е организирана „специална операция“, пропагандна кампания срещу патриарх Даниил още от момента на неговото избиране – види се, някой е очаквал да бъде избран друг, даже, дето се вика, и някой лев е инвестирал в това. Пък и Даниил е плашещ, защото най-вероятно няма да се поддаде на поредните икуменически напъни в линията на конюнктурната светска геополитика. И е видно как определени среди и техните публични представители се притесняват от Даниил и воюват срещу него, ако не за друго, то поне да очернят името му в очите на непредубедените миряни. Пак няма да казвам имена заради отношението ни към греха и грешника. Част от тази кампания е да се коментират изказвания на Патриарха и по-специално неща, които той не е казал в тези изказвания. Затова, ако аз бях PR на Синода или на Митрополията (не знам дели изобщо съществува такава длъжност), щях да го посъветвам да не отговаря искрено и добросъвестно на всичко, което го питат, защото често тези въпроси ще се окажат най-обикновена провокация и повод за „вдигане на топка“, върху който после да се правят всевъзможни интерпретации. Вече го заклеймиха като путинист, само защото не е казал на висок глас, че украинците за безгрешни, невинни и съвършени – нещо, което той впрочем не е казал и за руснаците.

И така. За поредна година пропуснахме деня на памет за страданието на мъчениците да се превърне в ден за покаяние, размисъл и единение. Една от фигурите способна (и длъжна) да направи това – Президентът, – се отказа сама. Другата фигура – Патриархът – се опита да го направи, но го освиркаха. И то го освиркаха големите граждани и демократи. Нищо. Ако не успяваме да намерим идеал, около който да се обединим, значи вероятно още не ставаме за обединение. Или все още има елементи, с които не е редно нормалните хора да се обединяват. Да се въоръжим с търпение и да чакаме. В краен случай всичко ще си дойде на място в Осмия ден, който е неизбежен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.