На второ място сме в ЕС по ръст на продажбите на нови автомобили
Европейската асоциацията на производителите на автомобили (ЕАПА) оповести официално данните за новорегистрираните пътнически превозни средства през 2024 г. В Европейския съюз са реализирани над 10,6 млн. нови коли и в сравнение с предходната година този брой се увеличава с 0,8%. В България са регистрирани почти 42,9 хил. нови автомобила, което представлява растеж с 13,8% и нарежда местния пазар на второ място сред най-бързо разширяващите се в ЕС през годината след Полша. Според абсолютния си размер обаче само 5 страни са с по-малко регистрации на нови автомобили в ЕС от България.
ЕС - общ преглед
Според ЕАПА в ЕС в края на 2023 г. е имало 285,6 млн. моторни превозни средства, докато броят на автомобилите е бил 249 млн., което представлява повишение с 1,4% спрямо предходната година. Страната с най-много автомобили на 1000 човека от населението е Италия (694), тази с най-малко е Латвия (381), докато средно за ЕС е 563, като липсват данни за България. Асоциацията не предоставя данни за България и за средната възраст на автомобилния парк. Според наличните такива най-ниска е средната възраст в Австрия (9,3 години), докато най-висока е в Гърция (17,5 години).
Половината автомобили в ЕС са с бензинови двигатели, почти 40% са дизелови, около 3% са хибридни (HEV), под 3% са с природен газ, 2% са хибридни с батерия (PHEV), почти 2% са електрически с батерия (BEV), а останалите са с метан или не са категоризирани. Тоест към края на 2023 г. все още проникването на електрическите автомобили е относително слабо въпреки сериозните стимули в някои държави като субсидии при покупка, данъчни облекчения, налагането на все по-строги регулации относно емисиите от двигателите с вътрешно горене и т. н.
Държавата, която често се сочи за пример, макар че не е член на ЕС, а на Европейското икономическо пространство, е Норвегия. Там през 2023 г. все още над една трета от пътническите автомобили са дизелови, а заедно с бензиновите относителният им дял от всички е над 60%. Електрическите (BEV) са почти една четвърт, а различните хибридни (HEV и PHEV) са около една осма.
През 2024 г. обаче там от регистрираните нови автомобили едва малко над 3% са с бензинов или дизелов двигател. 8 от всеки нови 9 автомобила са електрически (BEV), а останалите около 8% са хибридни. Тоест зеленият преход там напредва, но, разбира се, без да се отчита какъв е източникът на електрическата енергия, която се използва за задвижването, колко повече емисии се отделят при производството на батерии и колко би струвало рециклирането и използването след края на полезния им живот.
Важен фактор за проникването на електрическите автомобили е наличието на достатъчно плътна мрежа от станции за бързо зареждане (над 22kW). Тази инфраструктура е критична от гледна точка на пътуванията на по-дълги разстояния и времето за зареждане, които все още представляват основен недостатък на използваните понастоящем технологии за батериите.
Колкото повече се използват този тип автомобили, толкова необходимостта от изграждането на такива станции по протежението на пътищата се увеличава. Към края на 2023 г. в ЕС са били инсталирани около 75 хил. такива станции (от общо около 550 хил.) и това означава по около 30 електрически автомобила (BEV), а ако се отчетат и хибридните (PHEV се зареждат от мрежата) - по около 52 автомобила на бърза станция.
ЕС - текущо развитие
Въпреки увеличаването на броя нови пътнически автомобили в ЕС през годината не могат да бъде направен категоричен извод за размера му в стойностно изражение, тъй като е възможно продажните цени да са се понижили. Интерес предизвиква месечният профил на регистрациите, където по принцип се наблюдава добре изразена сезонност. В рамките на отделните тримесечия по принцип повече регистрации се реализират през последния месец. Това до голяма степен се определя от предпочитанията на купувачите и най-вече на бизнес-клиентите.
През 2024 г. най-силен е бил юни с почти 10,9 млн. броя регистрации, докато през предходната година почти същият брой е бил отбелязан през март. Динамиката през годината обаче е неравномерна. Най-високи растежи са реализирани през януари, февруари и април. В резултат от това през първата половина на 2024 г. растежът на годишна база е 4,5%. През втората половина обаче ситуацията се променя и ефектът от това е спад от 3,1% на годишна база. Това може да се разглежда като признак за забавяне на икономическата активност в съюза.
При отделните страни също се отбелязва разнопосочно развитие. Поради сътресенията в икономиката на Германия най-големият пазар на нови автомобили се свива с 1%, но запазва водещата си позиция. Ситуацията във Франция е подобна, но там спадът е дори по-голям, докато в Италия той е 0,5%. Положителен принос имат Испания и Полша, но общият размер на продадените автомобили там е приблизително, колкото в Италия. Пазари с двуцифрен растеж (освен България и Полша) са също Хърватия, Естония, Унгария, като при последните две това се случва въпреки влошената икономическа ситуация, вероятно под въздействие на фискални стимули.
Особености на пазара в България
Според данни на Министерството на вътрешните работи 2024 г. е рекордна според броя регистрирани нови автомобили като изпреварва дори рекордната досега 2008 г. Повишаването на доходите, относително ниските лихвени проценти по лизинга, успокояването на цените и предлагането на по-големи отстъпки и вероятно поръчките от страна на държавни и общински органи и частните предприятия влияят позитивно. Така тенденцията за увеличаване на броя продължава вече четвърта поредна година.
Разпределението на регистрациите по месеци в България се различава от това в ЕС. Най-силните месеци през 2024 г. са били април и юни, докато през 2023 г. са били юни и октомври. Както и при ЕС през първото полугодие е реализиран растеж, но тук темпът е значително по-висок (26,3%), докато през второто е налице дори спад с 0,9% спрямо същия период на 2023 г. Ако обаче анализът се разшири малко по-назад във времето се вижда, че през втората половина на 2023 г. растежът на годишна база е бил над 42%, тоест през цялата 2024 г. се е наблюдавало забавяне на темпа.
Друга разлика с пазара в ЕС е според източника на енергия, която се използва за задвижването. Според ЕАПА през 2024 г. структурата в България не се различава съществено от тази през 2023 г. Над 76% от регистрираните пътнически автомобили са с бензинов двигател, почти една шеста са дизелови, електрическите (BEV) са се понижили с около 1 процентен пункт спрямо 2023 г. до около 4%, около 2% са хибридни (HEV) и леко увеличават дела си, а около 1% са хибридни с батерия (PHEV).
Според МВР към края на 2024 г. на отчет са водени в страната над 3,1 млн. леки коли, над 453 хил. товарни автомобили, над 50 хил. влекача, почти 18 хил. автобуса, а общият брой автомобили е почти 3,7 млн. Този голям брой представлява от една страна възможност за движение на хора и стоки, но от друга - повечето населени места не са проектирани за настоящия обем на трафика и в резултат от това се удължава времето за пътуване заради задръствания, замърсява се повече въздухът, дефицитът на места за паркиране става по-голям и възникват конфликти.
Тази ситуация произтича най-вече от покупките на употребявани автомобили. Те са обичайни, тъй като автомобилите са предназначени за дълготрайно ползване, но при по-различно съотношение. Така само през 2024 г. покупките на автомобили “на старо” са почти 4,5 пъти повече отколкото на нови.
Предвид средната възраст на автопарка и наличието на различни “модификации”, стимулите в основата на тази ситуация биха могли да бъдат променени. Една възможна мярка е точно замерване на емисиите и стриктно прилагане на стандартите за тях. Това означава използването на необходимата техника от страна на пътната полиция и строги наказания, както за водачите и собствениците, така и за пунктовете, които са обявили съответните автомобили за технически изправни.
Друг възможен инструмент е промяната на данъчното облагане според количествата емисии вредни вещества (въглероден оксид, прахови частици и др.), но не спрямо възрастта на автомобила. Тоест може да бъде определена фиксирана стойност за един автомобил и към нея да се добавя променлив елемент в зависимост от количеството и вида на вредните емисии. Покупката на нов автомобил не би следвало да се наказва с по-висок данък, само защото цената му е по-висока.
Част от българските потребители имат ясно изразени предпочитания към “премиум” автомобили - с по-бързо ускорение, по-висока максимална скорост, различни други характеристики, определена марка и т. н. Затова те си купуват употребявани автомобили, чиято цена е близка или дори по-висока отколкото на нова кола, но със стандартни характеристики. Това се случва въпреки факта, че употребяваната кола е без сервизна история, с голям пробег или произведена преди много години.
Популярно обяснение при такава сделка е, че разходите за поддръжка са много ниски, заради по-ниската цена на резервните части, освен това моделът се е доказал като надежден и т. н. Ясно е, че такива примери има, но вероятността да се попадне на точно такъв автомобил намалява, колкото повече километри и години е използван.
Политиката на официалните представителства в България е още един важен фактор за ограничените продажби на нови автомобили. Налице са множество примери за цени на местния пазар, които са по-високи тези в други страни от ЕС и тук не става въпрос само за марки, които се произвеждат в тези страни. Друга практика е поддържането на много високи цени за поддръжка и обслужване в гаранционните сервизи - за тази разлика има основание, но все пак тя би могла да бъде в по-привлекателен за клиентите размер.
Следваща практика е отказът закупени от други дилъри (местни или чуждестранни) коли да бъдат обслужвани. Освен това обратното изкупуване често е по значително под пазарната цена за автомобили с пълна сервизна история, което често принуждава клиентите сами да предлагат автомобилите си вместо те да бъдат върнати при покупката на нов.
Trud.bg