Удар по богатите! Проф. Дуранкев намери решение на проблема с дефицита?

Икономистът проф. Боян Дуранкев намери решение на проблема с дефицита в бюджета, върху който държавните мъже си блъскат главите и се вайкат, че е прекалено голям и заради това няма как да се вместим в границите на 3 процента, заради което еврозоната ще се окаже мираж. Преподавателят във Висшето училище по застраховане и финанси и в Пловдивския университет предлага просто решение за увеличаване на приходите в хазната като предлага дори данъкът на т.нар. работещи бедни, чиято заплата е минимална, да бъде намален на 8%, но пък на богатите, които получават над 50 000 лева месечно, да се удържат по 20%. 

Предложението, което той направи в предаването „Референдум“ по БНТ, естествено срещна отпор от страна на Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Да не удряме средната класа, за да стимулираме ниско квалифицираните работници, призова той.

„Има изхвърляния на някои политици, но нямаме още официална информация за финансовото състояние на държавата. При положение, че нямаме пандемия в момента, не води война, липсва извънредно положение, но имаме дефицит, което означава, че в „язовира“ имаме много пробойни, а изворчетата, които трябва да го захранват, са ограничени и не се използват достатъчно“, коментира професорът. 

„Трябва праз тази година да започне разговор за промяна на инструментариума, подхода и начина на съставяне на държавния бюджет. Твърде хаотично се прави той и прекалено много са претенциите от общини и от държавни сектори“, добави той.

Според него ситуацията със свиването на разходите е смешна. „Ако не е трагична, защото същите хора, които гласуваха увеличението, сега казват какво сме направили и защо такова нещо се е случило. Това е старата сглобка, която сега реализира точно такива резултати“, коментира Дуранкев.

„Все едно имаме спортен автомобил и даваме газ до дупка, но сме на ръчна спирачка. Тя се заради фактът, че по закон от 2014 г. максимум 40% от БВП може да мине през държавата, а при другите европейски държави е средно 50 процента“, добави той.

„Ако не се вдигат заплатите в България, това означава, че преливането на кадри от страната ни към другите европейски държави, което е факт, ще продължи много по-бързо. Тъй като родината ни е с най-ниските доходи и с най-голямото неравенство, поставяме въпроса за преразглеждане на данъчната система, т.е. на преките данъци. Очевидно е, че доходите тук трябва да растат по-бързо, отколкото в другите европейски държави“, заяви професорът.

„Корупцията яде много от бюджета. Някои пътища са с дебелина на асфалта, колкото вестник“, добави той.

„Дупката в бюджета е по-малка от дефицита, който има в мисълта в управлението. Не е толкова проблемът колко пари има, а е в инструментариума и в подхода към създаването на един добър държавен бюджет и на по-добро управление. Бъдещето трябва да е по-красиво и хубаво за всички останали. И в парламента, и в Министерския съвет този дефицит на интелект и на разбирателство е много голям, а ни чакат тежки години“, коментира Дуранкев.

"Четирите партии, които в момента правят новата слепка, са станали една, т.е. всяка една от тях се е отказала от своите стотици точки, които има в програмата си. Най-важното, което трябва да се направи, обаче е програма за бъдещето на България в нова Европа и в новия свят", добави той.

Бившият лидер на партия АБВ Константин Проданов пък потвърди хипотезата му, че бюджетната ни политика е сбъркана. „Всяка година се говори какви пари са похарчени, колко даваме и как да се вместим така, че на изразходваме повече, отколкото имаме. Трябва да се планира не колко да ни е дефицита, а определени цели, които искаме да постигнем с този бюджет. Важно е не да похарчим определена сума пари, не да увеличим на този или онзи заплатите, за да гласува за нас“, добави той.

„Сметката, която до момента сме виждали, предвижда над 25% ръст на разходите при очаквана инфлация между 2 и 3 процента. Огромен е“, каза пък икономистът Лъчезар Богданов.

„Както семейният, така и държавният бюджет има ограничения. Ако изберете да си купите нещо в повече и имате едни и същи доходи при равни други условия, то това ще е за сметка на нещо друго. Същото е положението и с републиканските финанси. През последните няколко години живеем на кредит, т.е. доходите ни са по-ниски отколкото разходите и поради това държавата взема дълг. Допустимо е дефицитът да е до 3 %“, обясни Дацов.