Трябва ли Лукойл да напусне България?

Напоследък български медии постоянно спекулират с плановете на Лукойл да продаде завода в Бургас и да напусне страната. Както често се случва с неофициалната информация за сделки, има малко факти, но слухове в изобилие, дори и в реномирани издания.

Наскоро Financial Times публикува статия за сделка с участието на катарско-британски консорциум, състоящ се от Oryx Global, контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад Ал Саад, и лондонската търговска къща DL Hudson като купувачи на рафинериите на Лукойл в България, както и за приключване на сделката до края на 2024 г. Новината бързо и безкритично плъзна из европейски медии, докато самият продавач Litasco SA, дъщерно дружество на групата Лукойл и акционер на Лукойл Нефтохим Бургас в България, категорично отрече.

Но както знаем, дим без огън няма и очевидно слуховете за сделката се носят от кръгове, заинтересовани Лукойл да напусне България. Не е тайна, че Лукойл продава под натиск на българските власти, така че промяна в местната или световната политическа ситуация може да промени плановете. В крайна сметка, освен политическия вектор, няма как да не се вземат предвид и възможните икономически минуси, тъй като те са особено важни за малка страна с ресурсно зависима икономика като България.

Като пример за възможни икономически рискове можем да разгледаме ситуацията с италианската рафинерия ISAB, която беше продадена от Лукойл в началото на 2023 г. Както може да се види от публични източници, доскоро печеливш и успешен завод приключи финансовата 2023 г. със загуби от 75 милиона евро. През юли 2024 г. Illimity Banking Group, основана от Corrado Passera и регистрирана на Euronext STAR Milan, подготви сделка за финансиране в полза на ISAB в размер на 350 милиона евро. Заедно с подкрепата, предоставена от акционерите под формата на подчинен заем от 75 милиона евро, това ще позволи стартирането на първия етап от амбициозен инвестиционен план на обща стойност 1.4 милиарда евро, който ISAB трябва да изпълни между 2024 и 2033 г. 

В края на август и началото на септември 2024 г. пък се случиха поредица от извънредни ситуации в рафинерията, засягащи колона 100. Първият епизод стана на 26 август, когато повреда в оборудването предизвика мощно изпускане на маслено вещество, което покри околността с това, което очевидци описаха като „нефтен дъжд“. Няколко дни по-късно вторият инцидент доведе до запалване на факел върху колона 100, чиито пламъци образуваха огромен черен облак, което предизвика голямо безпокойство сред гражданите. Прокуратурата в Сиракуза е започнала разследване на тези инциденти. Горната колона в момента не работи. Такива аварии не е имало, докато рафинерията беше собственост на Лукойл.

Друго събитие привлече вниманието на пресата и представителите на политическия елит, става дума за решението на съда в Рим да потвърди забраната за експлоатация на пречиствателната станция IAS в Приоло Гаргало. Тази забрана всъщност провокира блокирането на цялата промишлена зона на Приоло поради невъзможността рафинерията да подава индустриални отпадъчни води към пречиствателната станция. Много политици пък се присъединиха към търсенето на оперативно решение, което няма да наруши производствените дейности на клъстера на петролната индустрия на град Сиракуза, анализира eureporter.co.

Всъщност десетки са проблемите в някога успешния завод. И ако в развитието с италианската ISAB последствията се усещат в отделен регион на страната, то в случая с българската рафинерия подобни рискове биха засегнали цялата страна, а може би и целия Балкански регион, защото тази рафинерия е най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа.

В община Камено, където се намира рафинерията, местните жители се опасяват, че при смяна на собствеността може да останат без работа, а качеството на живот рязко да се понижи, отбелязва агенция Bloomberg. В същото време се изказват „топло“ за компанията „Лукойл Нефтохим“, в която работят около 1.3 хил. души (към 2011 г. Камено има население от 4,336 души). „Те говорят за безплатните ученически пособия, които децата получават на първия учебен ден и за конкурентни заплати. Те обаче се страхуват, че добрите времена скоро ще свършат“, се казва в статията.

„Хората започват да се плашат – за възрастен човек е трудно да си намери работа.  Те се притесняват, че новият собственик на петролната рафинерия ще запази само част от дейността й“, цитира Bloomberg думите на Юлия Алиева, собственик на магазин в Камено.

Политическите кръгове в България също имат противоречиви чувства към възможността за продажба на рафинерията. Така например Деян Николов, секретар на националистическата партия „Възраждане“, смята, че са започнали да говорят за това, защото заради конфликта в Украйна „е много модерно политиците да воюват с Русия“. „Абсолютно ясно е, че Лукойл е в България просто за бизнес“, добави той.