Румъния – още едно парче от сложния политически пъзел „глобалното или националното“

След като преди две седмици Калин Джорджеску, определян от либералните медии и анализатори като крайнодесен политик с проруски позиции,  изненадващо спечели първия тур на президентските избори в Румъния, часове преди втория тур, който трябваше да се проведе днес (бел.авт. 8 декември) Конституционният съд в страната обяви първия тур за невалиден, което на практика означава, че президентските избори ще бъдат отново проведени.

Кой е Калин Джорджеску?

Преди първия тур Джорджеску не само че не беше сочен за фаворит, а едва успя да влезе в социологическите проучвания. 62-годишният земеделски инженер е много популярен в Tik Tok, където има 1,6 милиона харесвания, където дни преди гласуването стартира кампания, в която призова за прекратяване на помощта за Украйна.

Той е силно религиозен, националистически настроен, като в нито едно свое изказване не пропуска да спомене, че интересите на Румъния са приоритет за него, а след това е всичко друго, включително и отговорностите, които страната му има в ЕС и НАТО.

Някои от позициите му са определяни като проруски, макар той да подчертава, че скептицизмът му спрямо НАТО например, означава просто, че за него нищо не е на всяка цена и ако по някакъв начин задълженията, която има страната му, работят против нейните интереси, това е проблем.

Джорджеску има и неприемливи според неговите опоненти виждания, касаещи спорни румънски исторически личности като Йон Антонеску (лидер на Румъния по време на Втората световна война, осъден на смърт за участието си в Холокоста), както и Корнелиу Зелеа Кодряну (лидер на Желязната гвардия – сочено за антисемитско движение). Срещу Джорджеску, през 2022 година, е заведено  дело за възхваляване на виновниците в Холокоста.

Неговата кампания протече основно в Tik Tok и YouTube, като приоритетните теми бяха църквата, религията, традициите, семейните ценности, ползата от спорта, декларираната подкрепа за румънските фермери, намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на местното производството на енергия и храни. Както неведнъж е подчертавал, мирът е основен фактор, за да се преодолее икономическата несигурност в страната, акцентирайки, че войната в Украйна трябва да бъде прекратена по мирен път и с дипломатически усилия, включително и ако е необходимо – с териториални отстъпки от украинците.

Безпрецедентното решение за анулирането дойде, след като първоначално съдът беше обявил първия тур на президентските избори за валиден, но впоследствие счете, че "процедурите за свободен избор не са били спазени", подчертавайки, че през последните дни са излезли наяве и данни за влиянието на Tik Tok върху избора, за финансирането на предизборната кампания на Джорджеску и за руска намеса.

Последваха и претърсвания на имоти по разследване за незаконно финансиране на предизборната кампания на кандидат-президент, като макар да не се споменава името му, е ясно, че става дума за Джорджеску. В един от некласифицираните документи румънската разузнавателна служба посочва, че той е бил популяризиран в Tik Tok чрез алгоритми за препоръки и координирани акаунти – над 25 000, повечето от които са станали активни непосредствено преди първия тур на изборите, а дейността им е била контролирана чрез канали на Telegram.

Решението на съда е безпрецедентно, макар че още през октомври изключи крайнодясната кандидатка за президент Диана Сосоака от изборите, защото политическите ѝ изявления били "несъвместими с ценностите на демокрацията" и застрашавали членството на Румъния в ЕС и НАТО. Тогава се чуха и призиви съдът да предприеме същите действия и спрямо Джорджеску, чиято реторика е сходна на Сосоака. Но в момента, подобно действие се счита от една страна за закъсняло (според неговите противници), от друга – индикиращо, че е взето, защото Джорджеску сериозно е уплашил неолибералния естаблишмънт с неочакваната си победа на първия тур.

Реакциите в Румъния и по света

Джорджеску нарече отмяната на изборите "държавен преврат", юридическо необосновано и поръчка, обслужваща чужди интереси. Действащият президент на страната Клаус Йоханис одобри разсекретяването на документи на тайните служби, за които се твърди, че доказват именно това – чуждестранна намеса в изборите, макар че в действителност има само косвени намеци.

Впечатление прави и реакцията на западни политици. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посочи, че е имало руска намеса в румънските президентски избори, а британският външен министър Дейвид Лами изрази загриженост от съобщенията за руска намеса.

Това действие предизвика както много критики – включително и от политически опоненти на Джорджеску, така и отново твърдения за намеса на други държави в решението на съда – този път - на САЩ и някои западноевропейски страни, по-точно –кукловоди, обслужващи неолиберални интереси, за които евентуалното му избиране би означавало сериозен проблем за осъществяване на плановете им.

Изказване направи и най-големият син на Доналд Тръмп, който в профила си в социалната мрежа X директно обвини във фалшификация на резултатите, коментирайки: „Леле, вижте какво става в Румъния! Конституционният съд отмени първия тур на президентските избори. Пореден опит на Сорос или марксистите да фалшифицират резултатите и да отрекат волята на народа. Тя (кандидатът Елена Ласкони – бел.ред.) ще загуби и те го знаят“, написа Тръмп младши.

Макар и да има много румънци, които не одобряват реториката на Джорджеску, с това действие на Конституционния съд, той получи подкрепа и от много от тях. Преобладават коментарите, че съдът е обслужил интересите на естаблишмънта, а редица магистрати бяха крайно скептични относно ефекта на това решение, намеквайки за политическа намеса.

Между обслужването на чужди интереси и националноотговорната политика

Румъния се превърна в поредната страна, в която реториката крайно се обостри и гражданите застанаха на двата полюса. Или по-точно, поредната страна, в която медиите се опитаха да наложат наратива, че ако си евроскептик или си за по-бързото приключване на войната в Украйна, значи обслужваш руските интереси. Това, разбира се, автоматично не означава, че Русия няма своите интереси, но и няма как автоматично да означава, че всеки антисистемен политик е фашист или русофил.

Нека не забравяме, че дълго време и срещу Доналд Тръмп беше наложено подобно говорене, едва ли не, служи лично на Владимир Путин – абсолютно безумно твърдение, но доста налагано в неолибералните медии. В доста западноевропейски страни също станахме свидетели на ултиматума „или-или“. Тоест, или продължаваш да се навеждаш пред политики, които може и да вредят на страната ти, но са налагани от все още силните на деня, или биваш веднага обявен за купен от Русия.

Доста дълго това говорене изпълняваше своите цели, като всеки, осмелил се да гласува за политик, нарочен за крайнодесен или работещ за чужди интереси, биваше заклеймяван като родоотстъпник, глупак или платен. Но това демонизиране на хората, освен че засили разделението в редица страни, изигра и лоша шега на управляващите, поддържащи статуквото, които постепенно започват да капят като круши – Румъния е поредният пример, но няма как да не споменем САЩ, Франция, Германия, в някаква степен – макар че тук проблемите имат и друг аспект – България.

Тази явна намеса на дълбоката държава в народния вот подкопава и без това компрометираните институции, а работата на държавите се парализира. Повсеместната криза на доверие, която цари, не само, че не намалява, а напротив – заплашва да доведе до граждански сблъсъци, които да усложнят допълнително обстановката.

Някъде между общоевропейската (и не само) политика, често будеща критики, че обслужва тясно корпоративни неолиберални интереси на шепа кукловоди – от една страна, и  опитите на Русия да влияе в политическия живот на суверенни държави – от друга, стоят и националните интереси на всяка страна, които интереси не винаги се припокриват с глобалните или тези на силните на деня, което допълнително усложнява и без това комплицираните отношения в обществото, допълнително нагнетени с тежки политически нюанси и противоборства.

И вместо с подобни решения, като това на Конституционния съд на Румъния, да се парират евентуални чужди интереси и намеса, се стига до все по-силен евроскептицизъм и желание на още повече граждани радикално да пресекат мейнстрийма, често налагащ с правото на по-силния крайни политики, касаещи околната среда, правата на малцинствата и прочее спорни възгледи.