Сирия - люлката на цивилизацията, заплашена от античовешкото лице на ислямизма

Докато у нас наблюдаваме поредния епизод от скъпоструващия за всеки избирател сериал "Редовно правителство – надежда всяка оставете", по света има доста по-сериозни катаклизми.

Близкият Изток

Военните действия в ивицата Газа продължават, а през това време започна втори сериозен конфликт, за който през последните няколко години имаше надежда, че окончателно е потушен.

Джихадистите от "Хайят Тахрир аш Шам", наричани "бунтовници" от неолибералната преса и някои неолиберални правителства, превзеха по-голямата част от най-големия сирийски град Алепо, като поеха и контрола над международното летище край града, продължавайки офанзивата си към съседната провинция Хама. Макар информацията от различните източници да е противоречива, правителствените сили – поне към момента – отстъпват. През нощта е имало атаки и срещу южните провинции Суейда и Дараа, включително и към Дамаск – столицата на Сирия.

В офанзивата участват различни т.нар. бунтовнически милиции, като вече споменатата "Хаят Тахрир аш Шам", ръководена от бившия сирийски клон на "Ал Кайда". Групировката се счита за терористична от Сирия, САЩ и Европейския съюз. През 2011 г., по време на започналата тогава гражданска война, при която загинаха над половин милион души, а други милиони – сред които и не малко терористи – поеха към Европа, "Хаят Тахрир аш Шам" пое контрола над обширни части от провинция Идлиб и съседни райони в Алепо, Хама и Латакия. 

Макар че турският външен министър Хакан Фидан да заяви, че страната му не е замесена в тези нападения, се счита, че Турция е основната страна, която финансира въпросната терористична групировка. Припомняме, че други формации, като Ал Нусра и Джейш ал Ислям, винаги са били финансирани също от турците, за които основна цел дълги години беше свалянето на сирийския президент Башар Асад и неговото управление.

Причините са различни и трудно обясними с няколко реда, но накратко – увеличаването на влиянието в бившата османска територия Северна Сирия, където и към момента се говори на арабски и турски; конфронтацията между двете страни по отношение на двата основни клона на исляма – сунитство (преобладаващо в Турция) и шиитство (семейството на Асад, както политическият и военният елит на Сирия са шиити от сектата на алауитите, и като такива имат доста по-светски разбирания за живота, правата на жените, развитието на страната). Прост пример е, че част от религиозните структури в Северна Сирия се финансират и ръководят от турската държавна религиозна служба "Дианет", която организира курсове за изучаване на Корана, жените ходят само забулени, а пък Идлиб е и последната крепост на джихадистите.    

Можем да споменем и имената на турските журналисти Джан Дюндар и Ердем Гюл, които още през 2016г. бяха осъдени в родината си, защото според правителството са работили в подкрепа на... терористи. Вижте обаче парадокса – обвинението срещу тях е, че са публикували във вестника поверителни документи и снимков материал, в които се казва (по-точно – доказва), че през 2015г. Турция е снабдявала с оръжия ислямистите (включително и ИДИЛ) в Сирия.

Освен големия регионален играч, интересите на Русия и САЩ също винаги са били водещи в сложния пъзел – както в целия Близък Изток, така и конкретно в Сирия. Башар Асад получи и продължава да получава сериозна подкрепа от руснаците, основно благодарение, на които успя да остане на власт – авиация, военни, специални части – и резонно – всичко това си има своята цена. Русия сложи ръка върху природните богатства в страната - петрол, газ и фосфор, с подписването на договор, който и осигури права над техния добив.

Най-важните сирийски петролни и газови находища се намират в областите Дейр ез- Езор и ал-Хасака, където силите на САЩ контролират и най-голямото петролно находище Ал-Омар, което освен с най-мащабна площ, е и с най-голям производствен капацитет. Конторлират и редица други - Ал-Шахади, Коноко и т.н. Някои от т.нар. бунтовнически групировки в началото бяха финансирани именно от САЩ, които не го и криеха, но ги определяха като умерени, за да могат по тази линия – съвсем законно – да им пращат оръжия, логистична подкрепа и др., опитвайки се да ги подпомогнат в свалянето на Асад, макар още преди доста време правозащитната организация Амнести интернешънъл да обвини редица от тях във военни престъпления. Сред тях: "Фронт ал-Нусра", "Ахрар аш-Шам", "Нуредин аз-Зинки", "Фронт Леванта" и други, които са извършили хиляди убийства, придружени с изтезания на жертвите.

Версиите

В последните часове сирийската армия се изтегли от Хама и Алепо, като основните твърдения, които в момента циркулират в общественото пространство, макар и на този етап по-скоро непотвърдения, са, че: това е нарочна тактика, с която сирийската армия цели да прегрупира по-добре силите си, докато изчака да пристигнат подкрепления – руски войски, както и обещаната помощ от Иран. Но отслабването на позициите на Иран в района, е една от вероятните причини т.нар. бунтовници да атакуват именно сега, а паралелно с това Израел също предприе атаки срещу Сирия, като целта бяха бази и квартири на Хизбула в района. 

Втората версия е, че Башар Асад, който в момента е в Русия, е изненадан неочаквано от бунтовниците, които именно поради тази атака, са успели да превземат градове, които
първоначално дори не са планирали. В този случай отново се говори за помощ отвън за сирийската власт, която да успее да върне контрола си върху превзетите населени места, макар че поради войната в Украйна, руснаците не могат толкова бързо да реагират, още повече, че преди две години те изтеглиха системи С-300 от Сирия обратно, както и свои войници, които прехвърлиха към Украйна.

Третият и най-лош вариант, както за шиитите и особено за християните, останали в Сирия, е че сирийският президент е избягал в Русия. Макар това да изглежда малко вероятно, прави впечатление, че той не е сам на това посещение, а е със семейството си, освен това към този момент руският президент не се намира в страната, което води до още повече въпроси – защо точно сега, каква е целта и прочее. Прокрадват се слухове и за преврат, като в близост до правителствени сгради в Дамаск е имало стрелба, а твърденията са, че зад него стоят военни или един от братята на президента – Махер Асад. Но на този етап се касае по-скоро за догадки, като днес имаше и изявление на Башар Асад, в което той обеща, че ще победи тероризма в Сирия, без значение кои са поддръжниците и спонсорите му. Коментирайки президента

Башар Асад

Когото мнозина лидери на западни правителства считат за диктатор, трябва да припомним, че през 2021г. той беше преизбран за четвърти мандат с 95% от гласовете на избирателите, като активността беше близо 80%, което означава, че ако не се случи нещо, той трябва да остане начело на страната (в която семейството му управлява от 1971г.) поне до 2028г.

Разбира се, такава победа неминуемо буди асоциации с предизвестен резултат, типичен за страните с режими. Резултат, немислим в нито една европейска страна или САЩ например. Но говорейки за арабска държава, това не е рядко срещано.

Това обаче не означава, че макар и авторитарен, Асад има своя алтернатива към този момент. Защо е така? Нека да започнем на първо място с вече спомената опозиция, състояща се почти изцяло от радикални групировки, голяма част обявени за терористични в редица държави, които групировки искат да установят управление, базирано на шериата – ислямското право. За толкова години след започването на гражданската война не се появи нито една формация, която да може да се доближи поне малко до светското разбиране, което президентът има за властта и страната.

Сирия на Асад е: единствената арабска държава със светска конституция, а шариатът е противоконституционен; около 10% от населението и е християнско, което не се наблюдава в никоя друга арабска страна от региона. В Сирия жените са на равно с мъжете, не са задължени да покриват лицето си с бурка или фередже, могат да учат, да работят, да участват в управлението, а през 2010 година с директива бяха забранени бурките и цялостните хиджаби в университетите, поради несъвместимостта им с ценностите на академичните традиции и за да защитят жените от радикалните обичаи.

Макар и с преобладаващо сунитско население, управляващата фамилия Асад са шиити от едно от най-толерантните разклонения на исляма – алауити; Сирия е единствената арабска страна, в която християнските празници се празнуват официално.

Нещо повече, Сирия на Асад е толкова толерантна към западната култура и светското разбиране за живота, че самият президент и съпругата му винаги поздравяват християните за Коледа и често самите те посещават православни храмове.

Авторитаризъм или ислямизъм

Ако някой наистина вярва, че е възможно в Сирия – на този етап, някой друг да управлява по-добре или по-демократично, вероятно е или наивник, или глупак. Защото арабска страна, в която християните свободно да живеят, спазвайки своите обичаи и религиозни възгледи, няма. Единствено Сирия е такава държава. Разбира се, режимът на Асад е авторитарен, но поглеждайки в дълбочина, това е и единственият възможен начин, за да бъдат контролирани по-радикално настроените мюсюлмани.

Сирия няма как да има западен модел на демокрация, когато огромната част от противниците на президента изповядват краен ислям, базиран на шериата, и които използват религията като инструмент, чрез който за да осъществяват контрол.

Излишно е да споменаваме, че в Сирия всички християни гласуват за Асад, иначе при различно управление ще бъдат избити или прогонени от страната. И въпреки дългогодишната гражданска война, която сега може отново да бъде разпалена, всяка година по улиците на столицата, на Алепо, на редица други градове, има украса, има празненства, които възвестяват настъпването на християнската Коледа.

Да, това е този Асад, който със сигурност е използвал репресии срещу противниците си, по затворите е пълно със стотици противопоставящи се на управлението му, а методите, които прилага, със сигурност не са най-демократичните. Но алтернативата е ислямисти екстремисти, проислямски групировки, шериат, прогонени и измъчвани християни, взривени храмове, отвлечени свещеници, обезглавени жени, мъже и дори деца.

А бежанците вече тръгнаха... За момента, надявайки се конфликтът да не се разрасне, те се крият предимно в съседен Ливан или в частите на страната, в които преобладава
християнското население. Все още християните са около 10 процента от 23-милионното население на Сирия, а около 16% са шиити (алаути, друзи). Но ако събитията ескалират, а Асад бъде свален, на всички тях няма да им остава нищо друго освен да напуснат Сирия – позната още и с названието „Люлка на цивилизацията“, защото по земите и са се раждали десетки царства и империи, именно там е открита и азбука, предшествала древногръцката, там е възникнала и най-paннaтa цивилизация – Месопотамия, където за пръв път са се появили и градове. Векове наред страната е била средище на различни култури, което многообразие всъщност поставя основите и на нашата, европейска култура.

И точно тази Сирия, днес отново е на прага на съществуването си, заплашена от потъване в мрака на ислямизма.