Никакъв компромис с джендър идеологията, която се увива като змия в българските училища

Никакъв компромис не трябва да се допуска с джендър идеологията, която не престава да се увива като змия около българските училища.

Всяка отстъпка в тази посока е фатална крачка  – това е ръбът на морална пропаст, която не трябва да се прекрачва.

Патетичните вопли за някакви дискусии по темата не са нищо повече от притворни опити да се влезе през задния вход в образователната ни система, след като със своето решение N13/2018 Конституционния съд на България направи парадния вход напълно недостъпен за джендърите.

И сега чрез някаква подписка на свързани и несвързани с образованието хорица – от откровено платени и изгубили съвестта си хора до неизбежните за всяка гюрултия „полезни идиоти“ – се създава напълно изкуствена полемика за... необходимостта от полемика.

Няма такава необходимост от такава полемика – не и в българските училища.

Този въпрос е решен с обявяването на джендър-идеологията за несъвместима с българската Конституция. Кое тук е неясното и кое тук е дискусионното?

И как така една доказано антиконституционна идеология, насочена към деконструкцията на човешкия фундамент – каквато е единствено съществуващата бинарна полова система – трябва непременно да бъде обект на дискусии в класните стаи?

Че нали именно заради това излезе въпросното решение на Конституционния съд?

Забравихме ли го, или много им се иска да го забравим на тези, които стоят в основата на тази „учителска“ подписка срещу законовите промени за забрана на джендър-идеологията в образователната ни система?

И не е ли жалко да се наблюдава в новините на „национална“ телевизия следните разсъждения на ръба на диктатурата:

„Доколко законно, но и морално е да бъдат разпространени имената на учителите, както и да бъдат критикувани публично за това, че са се обявили „против” забраната за пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация?“

Значи тези хора са обявили публично своя позиция, но „не е морално“ и дори „не е законно/!/“ да бъдат публично критикувани за тази тяхна позиция „против“ забраната за прогапаганда на нетрадиционна сексуална ориентация?

Не са ли всички публично изразени мнения равнопоставени на плоскостта на публичните дебати по една и съща тема?

Как така априори ще бъде отнемано правото на критика към публично изразеното мнение на конкретна група от хора?! Откъде-накъде и по силата на кой закон и на кой морал някой обявява някого за „свещена крава“ и за изключен от всяко несъгласно с него мнение?

Нали точно тези хора се застъпват за „включването“ като принцип? Е, тогава как така настояват за „изключването“ на всяка критика към тяхната позиция – и то без значение дали тази критика е основателна и аргументирана?

Истината е, че либерал-екстремисткият дух, основаващ се на непропорционалното съотношение между шепа хора и огромна медийна машина, отдавна се отказа да води публична дискусия, основана на рационални аргументи.

Истината е, че именно публичната дискусия бе първата жертва на същия този либерал-екстремистки дух, който е напълно наясно, че не може да спечели никакъв спор, ако трябва да разчита на честен рационален подход и наистина научни факти и аргументи.

Нито джендър-идеологията няма нещо общо с естествените науки, тъй като е социално-идеологическа неомарксистка конструкция – затова вика на помощ социален псевдонаучен инструментариум.  

Нито „нетрадиционната сексуална ориентация“ е обществен проблем, който непременно трябва да бъде инсталиран в умовете на учениците през измислени дискусии в класните стаи.

Проблемите в обществото са демографската криза на нацията, а не неомарксистката идеология. Правата на родителите и тяхната защита и авторитет, а не правата на „нетрадиционната сексуална ориентация“.

Защото върху положителната раждаемост и здравите български семейства се крепи държавата и обществото, а не върху психическите проблеми на привнесени отвън псевдонаучни обсесии.

Това е истината.

И ако някой се колебае дали наистина това е истината, значи масираната либерал-екстремистка пропаганда е успяла да свърши нещо.

Време е за събуждане – на всеки един човек както в България, така и на българите по света.