Европа е бойно поле, а жертвеният агнец сме ние

След жестокото убийство на три деца във Великобритания, извършено в края на миналия месец, при което роденият в страната Аксел Рудакубана, син на мигранти от Руанда, закла три момиченца - шест, седем и деветгодишно, ранявайки още 8, настроенията на Острова ескалираха, a вчера, макар медиите усилено да мълчат за произхода на нападателя, 11-годишно момиче и майка ѝ намушкани с нож на площад "Лестър" в Лондон. Според публикации в X, се касае за арабски мигрант.

Великобритания

След първия случай много хора излязоха на спонтанни протести, протекли под призива "Стига толкова", назовавайки упорито премълчаваната от властите обществена тайна, а именно, че ситуацията отдавна е извън контрол. И не заради някаква конспирация, не заради фалшиви новини, не заради провокации, а защото от години в страната безнаказано вилнеят както банди, съставени от друговерци, докато властите си затварят очите за престъпленията им; защото зачестяват и подобни прояви на лица от чужд произход и чужда вяра; защото кланетата с нож вече са част от ежедневието на обикновения британец. И никой не знае къде ще му излезе краят.

Опитите всички хора, възмутени, уплашени и отдавна призоваващи управляващите да вземат адекватни мерки, да бъдат изкарани расисти и хомофоби, все повече засилват и фрагментацията между християни и мюсюлмани. След като политиците продължават да си заравят главите в пясъка като щрауси, вместо да предприемат крути мерки, които да гарантират сигурността на жителите, сигурността на местните, сигурността, ако щете, на християните, се стигна и до нападения над мюсюлмани. Не, че имат оправдание, но имат своето логично обяснение – на хората наистина им дойде до гуша ежедневно да живеят в касапница, в която жертви падат и децата им.

И да, сред напълно справедливите протести на хиляди мирни британци, със сигурност се вклиняват и агресивни крайни елементи, но заслугите за това са именно на управляващите и дългогодишната им политика, от която страдат коренните жители на страната.

Не закъсняха и ответните реакции от страна на големи групи мюсюлмани, които се събират и примитивно въоръжени – сякаш в някой стар филм от ерата на миналия век, размахват ножове и дървени колове, заплашително крещейки “Аллах акбар”. Всичко това, в добрата стара Европа, включително и в столицата на Велика Британия.

Но разбира се, страната е просто част от дългата върволица завладени от друговерски орди държави, които не съумя(ва) да опази коренното си население. Или пък управляващите не осъзнават в какво вече се е превърнал почти целият континент. Най-безумното е, че на фона на десетките, на стотиците жертви на подобни нападения през последните години, основният мотив на властващите продължава да налага твърдението, че не било точно така, а се касае за хибридна война, водена от Русия. А вероятно няма по-добър съюзник на Русия, от всички, опитващи да обяснят лудостта на континента с някакви действия на Путин, докато едновременно с това широко са отворили вратите на континента за прииждащите тълпи агресивни и неконтролируеми млади мъже.

Германия

Не закъсняха и новините от Германия, в която в последните часове (бел.авт. – 10 срещу 11.08) са станали три нападения с нож. Мъж беше намушкан на входа на метростанция в Берлин, по-рано имаше нападение срещу мъж в района на Нойкьолн, като жертвата отново е намушкана с нож - във врата, а преди това тълпа от 20 души нападна двама мъже отново близо до метростанция, като отново са използвани ножове.

Статистиката също е безжалостна – само в Берлин, според данните, ножове са били използвани в 3482 престъпления през 2023 г., което е увеличение със 165 случая спрямо предходната година. Същата е ситуацията и в цялата страна – тенденциите са за сериозно нарастване на подобен род престъпления.

И информацията, която повечето медии премълчават – от установените извършители мнозинството са отбелязани като "негерманци" и макар произходът им да не е регистриран (интересно защо ли), се касае за мигранти от Африка и Близкия изток - Афганистан Алжир, Мароко, Сирия. Нищо учудващо и никаква новина, разбира се. Вие колко пъти сте прочели при подобни касапски истории, при които загиват абсолютно невинни граждани, често и деца, разиграващи се в сърцето на Европа, замесените да са например от Испания. Или Гърция. 

В края на миналата година и в Ирландия имаше нападения над невинни граждани – отново с нож, отново над деца, отново извършено от мигрант – алжирец. Австрия, Франция и редица други европейски страни също не правят изключение, напротив.

Като щрауси, заровили главите си в пясък

Не правят изключение и реакциите на управляващите, които масово продължават да прилагат освен тази тактика, и още една – също толкова неефикасна. Както вече стана въпрос, тя касае оправданията, че видите ли, това не е това, което виждате и дори изживявате, а хибридна атака, целяща да компрометира Европа, властниците, управляващите, демокрацията, либералните ни общества.

Какво точно се постига по този начин ли? Всъщност не само едно голямо нищо, а по-лошо – на много места хората вече се самоорганизират в групи, които да патрулират в по-опасните райони, зачестяват и данните за ответен отговор над мигранти или чужденци с по-мургав цвят на кожата. Бездействието си и прикриването на наистина сериозната ситуация от страна на властите, са благодатна почва за екстремизъм с обратен знак.

И макар на моменти разумът сякаш да взима превес, както когато наскоро немският канцлер Олаф Шолц обяви, че Германия планира да започне да депортира мигранти, които извършват престъпления на нейна територия, федералният министър на вътрешните работи Нанси Файзер предложи: „На обществени места трябва да е разрешено носенето на ножове с дължина на острието до шест сантиметра вместо досегашните дванадесет сантиметра". Как ви звучи? Смешно, нелепо, трагикомично? Подобно на призивите да ограничим автомобилите, за да намалим катастрофите, призивите да намалим дължината на острието на ножовете могат да ни предизвикват единствено да възкликнем: „Господи, прибери си вересиите.“

Въпреки по-твърдата реторика на повечето партии преди скорошните европейски избори, сред управляващите все още битуват промигрантски илюзии, касаещи запълването на недостига на работна ръка, както и убедеността, че прииждащите могат лесно да бъдат интегрирани или дори асимилирани. А всъщност се получава именно обраното – нещо, което беше немислимо допреди десетина-петнадесет години. Местното население е принудено да се „интегрира” в порядките на новодошлите, съобразявайки се с техните специфични културни особености, иначе бива заплашено от възможността да бъде канселирано в собствените си държави, от избраните от него политици.

Европа отдавна не е този приветлив континент, в който властват спокойствието, културата и прогресът. Европа вече е и гетата, в които не смее да припари даже полицията, Европа вече е несигурно място, в което все по-често се чуват призиви „Аллах акбар”, Европа е на последни издихания.

И ако за момента по-скоро липсва експанзивният национализъм, то е само защото европеецът наистина НЕ е расист, напротив. Иначе почвата е благодатна за крайни хомофобски прояви, дори за възраждането на нещо, което би трябвало да е обратно заровено в небитието. Но логиката рано или късно винаги побеждава, и колкото повече махалото отива в едната крайност, по-точно – бива нарочно бутано натам, толкова по-брутален ще е ответният отговор.