Как се ставаше мъж в казармата, а не във фитнеса
Хайде да си спомним за казармата, която беше неизбежна в годините на социализма. Съжалявам за мъжете с мачовски бради, юнашки татуировки и нежно оформени вежди, които не са служили в армията. Осъзнавам комплексите им, че не са държали истинска голяма пушка в ръцете си и компенсират с потене във фитнеса и анаболни мускули.
Няма да забравя как в онзи ден остриган, уплашен и с възстари дънки прекосих КПП-то на родната казарма - плевенската ШЗО /Школа за запасни офицери – б.ред./, наричана шеговито: „Школник, забрави отпуските“.
Първо – още цивилни ни пратиха в една стая и там, така да се каже, определиха съдбата ни. Някакъв възсух полковник разпитва половин час един върлинест младеж преди мен страх ли го е о високо, става ли му лошо, може ли да се катери и да скача и накрая го изпрати да се обучава за парашутист. Мен обаче възсухият полковник нищо не ме попита, само ме погледна и кратко излая: „Танкист!“
И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника /униформата – б.ред./, колана, кубинките и онова лъскаво, блестящо, красиво и опасно нещо, наречено автомат „Калашников“, за да ме направят истински танкист. Не е вярно, че първото впечатление никога не лъже. Защото старшината на ротата на пръв поглед ми се стори много приятен и загрижен човек. Не беше точно така.
В казармата всеки ден е дълъг като месец, затова и спомените са много. Всеки, който е минал оттам, знае за какво става въпрос. Но е вярно, че ставаш мъж. В казармата мирише на стари обувки, на оръжейна смазка и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за аромат и размесиш тази ужасна смес с кофа вода. После чистиш дългия коридор на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, докато дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.
Няма „не мога“, няма „ не искам“, научаваш много неща. Аз например научих как да сервирам на 70 души, когато съм дежурен по столова. Научих, че когато стреляш с бойни снаряди, никога не трябва да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския уред за наблюдение. Щото той лъже и може да пратиш снаряда на 15 километра, демек много извън полигона и да удариш някоя къща в някое село. Е, аз не ударих къща, но заради този злополучен изстрел отнесох 3 дни арест. Там ми лепнаха прякора „Стрелеца“. Златни времена!
Живеем в тежко и опасно време без ценности. Не е лошо да си поддържаме армията боеспособна. И яма нищо лошо един младеж да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военните звания по пагона. Наученото в казармата не се забравя. Никога!
Източник: Ретро
Държал автомат, разглобявал автомат... и какво от това като жените ви до ден днешен пипат автомати. Пиянки свикнали от соца да си пийват от обяд в обедната на работа, нищо не постигнали в живота, системата ги сдъвкала и изплюла и вече единствения приз им е, че са били в казарма и нищо друго.
Ако няма ХХ и инакомислещи ше заприличаме на пионерска организация "Евроатлантик "
контракт, и без заплащане, и казват
ангария.
Различни по физическа устойчивост, по дисциплина, по разбирания за "правилно" и "неправилно" , по трудолюбие, по сънливост и т.н....
Когато на третия ден след като ни сложиха униформите , ни пуснаха да бягаме 5 км. разстояние, когато първите стигнаха до финала , последните бяха по средата , а 1/3 дори и не завършиха пробега ...
След 6 месеца обучение, убеждавания и наказания, всичките 56 човека от ротата като един пробягаха 5 км. разстояние , като нито един не изостана, нито един не се отказа!
В това отношение станахме еднакви, в което е и смисъла на една бойна единица!По същото време, в съседното поделение обучаваха танкистите да заемат местата си в танковете и да стрелят за норматив...
В другите отношения пак си останахме различни...След казармата едни отидоха да учат, други започнаха работа , трети каквото им харесва...
Та какво й е лошото на казармата , тези , които са преминали през нея, ако сега пак ги събереш, за няколко часа "влизат в крак" , те са си обучени !
За разлика от другите , обучавани във фитнеса, за които става дума в статията !
Колкото до простотиите, издевателствата и хомосексуалните изпълнения, вероятно ги е имало из някои поделения , но те не променят общата картина и смисъла на казармата!
И оттам работа като работа, тоест различни отговорностти, различни стимули.