Интегрирането на малцинствата е спасението на туризма, този модел успя в САЩ

Александър Александров е собственик на един от големите хотели в Слънчев бряг. Той очаква 40 работници от Непал, с които тази година ще попълни липсващите места в персонала. Бавната организация с документите и визите на чужденците обаче се оказва голяма спънка за хотелиера. Ето как коментира той лято 2024 пред Флагман.бг

- Г-н Александров, промените в Закона за чужденците са факт, но много колеги от туристическия бранш изразиха мнение, че тази мярка не е достатъчна. Какво е вашето мнение?

- Това е стъпка в правилната посока. Сравнявайки ситуацията в България с тази в Полша, където също има огромен недостиг на работна ръка, можем да кажем следното - там от много години всички документи се подават по електронен път. У нас само за един служител подаваме огромен обем документи изцяло на хартиен носител. Това ще го преодолеем, но времето, което отнема излизането на всяко едно разрешително за виза, което е за срок от 6 месеца, е около 4 до 5 месеца. Минава се през Агенция по заетостта, Агенция „Миграция” и самото издаване на виза от консулските служби. Определено държавните институции също имат огромен недостиг на служители и затова се бавят при обработката на документите. Ситуацията се утежни, след като влязохме във въздушен и воден Шенген, което е разбираемо, но за мен е странно как в другите държави от Централна и Западна Европа тази процедура се случва много бързо и много лесно, въпреки че те отдавна са членки на Шенген.

- Тоест новите промени са плюс, но не са достатъчни.

- Още не можем да усетим дори този плюс, както вие го нарекохте. Защото ние първо трябва да успеем по някакъв начин да докараме тези служители в България и това се оказва много трудно. Те трябва да стигнат дотук и след това ни облекчават много, защото без да напускат държавата, ние можем да им увеличим разрешителните и визите.

- Колко хиляди работници са нужни да се обезпечи сезонът?

- Трудно е да се отговори. Някои колеги от бранша си позволяват да дават точни цифри, но не е толкова лесно. При положение, че само в Бургаска област има над 500 хотела, които имат нужда от чужди служители... само за моя хотел са около 60 човека, бройката със сигурност е в десетки и да не казвам стотици хиляди. За наше съжаление ние предлагаме на нашите служители само сезонна заетост - 6 до 7 месеца. Всеки човек обаче трябва да може да изхранва семейството си и за тях това не е достатъчно, нужна им е целогодишна заетост. От друга страна, официално в България безработицата е малко над 4%, като 2/3 от тези хора са трайно безработни и разчитат изцяло на социални помощи. Наличната работна ръка в България е наистина малко.

- Смятате ли, че туристическият бранш донякъде сам си е виновен -  взима кадри, обучава ги за едно лято, а на следващото те или не се връщат, или не ги търси самият работодател?

- Такава е ситуацията не само в туризма. Всяка една сфера на българската икономика изпитва невероятен глад за служители. Дори и в производството. Не визирам само Бургаска област, а София, Пловдив, Варна. Навсякъде е едно и също. Факт е, че отделяме огромен ресурс, за да обучим служителите си в определена професия. Ако трябва да говоря за себе си, аз квалифицирани служители имам - готвачи, мениджъри и експерти, които се връщат всяка година. Но една голяма част от работниците от трети страни, след като бъдат обучени в България, пишат в автобиографията си, че са работили в хотел от висока категория и по този начин, колкото и груб да е изразът - се пласират по този начин в други държави, с които по отношение на възнаграждения не можем да се конкурираме. Въпреки че мой колега наскоро каза, че сме длъжни да си взимаме кадри от Западна Европа.

- Това звучи доста... странно.

- Определено. И трябва да сме здраво стъпили на земята. Въпреки че през последните години постоянно увеличаваме възнагражденията - с приблизително 20% всяка година. Далеч сме от заплатите в Западна Европа, но това е състоянието на българската икономика. Ние не можем да утроим възнагражденията в бранша. Тази година увеличихме цените на услугите с 3-3.5%, което е повече от 2 пъти по-малко от официалната инфлация у нас. Реалната инфлация е двуцифрена.

- Работниците, които идват от трети страни, имат ли трудова дисциплина и за какви позиции ги търсите?

- Търсим основно нискоквалифицирани или неквалифицирани служители - помощник в кухня, камериерки и т.н. Най-ниското ниво в йерархията.

- Някои се оплакват, че може да не отворят заради липса на персонал. Вярно ли е това, или е силно преекспонирано?

- Действително е точно така и ситуацията в някои хотели е наистина тежка. Особено тези, които отварят по-късно. Така например при мен този проблем го няма, защото хотелът ми функционира от няколко дни, а служителите са назначени на работа поне от 1 април. Това до голяма степен ни помага. Но много от колегите отварят в средата на май, дори и към края. Има и такива, които отварят през юни. Те не са интересни за потенциалните служители, защото за тях 3-месечна заетост е много ниска. Всички в туризма сме оцеляли много години и смятам, че пак ще оцелеем. Но всеки хотел набавя определен брой кадри, за които винаги има недостиг. Но работният товар, който се изсипва върху тези служители, е огромен. Ние намираме начин да оцелеем, но е много трудно. Вече не искаме държавата да ни помага. Искаме тя да не ни пречи. Искаме тя да улесни процедурата за наемането на лица от трети страни. Това е спасението и това е нормалната тенденция, която се вижда от над 20 години в Западна Европа. Основният стълб на икономиката на ЕС е Германия, а тя наскоро обяви, че търси няколко милиона служители. Испания обяви, че в сферата на туризма има нужда от 400 000 човека.

- Какво ви е мнението за интеграцията на малцинствените групи в България? Могат ли те да помогнат?

- За мен това е бъдещето. Този модел е успял в много държави, като например в САЩ. Ние имаме служители от малцинствата. Мисля, че няма обект, в който да няма такива. Но тук идва държавата, която трябва да предостави адекватно образование на тези хора, за да можем ние, като работодатели, да ги извадим от гетата, трябва те да са образовани. Поне да могат да четат и да пишат. Те имат желание да работят, това трябва да се подчертае. Аз лично имам служители от малцинствата, които са изключително дисциплинирани и знам, че мога да разчитам на тях.

- А трябва ли фокусът на държавата да е върху малцинствата?

- Това, което трябва да се направи в краткосрочен план, е облекчаването на процедурата за издаване на разрешителни и визи за чужденци чрез няколко стъпки. Първо да се увеличат служителите в консулските служби и във Външно министерство. Хората, които отговарят за визите, са в много намален състав и не могат да обработят такъв обем работа навреме. Трябва да се зададе и въпросът дали е адекватно възнаграждението на държавните служители. Ще дам пример с мои служители, които са от Турция и които могат да влизат в България за период до 3 години. Докато получат разрешителното минаха буквално 11 месеца. Ние бяхме набелязали повече хора като брой, но повечето от тях се отказаха, защото счетоха, че сме несериозни. А всъщност ние разчитаме на държавата.

- Какво бихте казали на управляващите?

- Основно трябва да помислят за това, че когато говорим за туризъм, ние официално гарантираме над 14% от БВП на България и 17-18% по неофициални данни. Те трябва да ни дадат шанс да работим. Това, което в момента искаме, е единствено облекчаването на процедурите да могат да протичат по-бързо и по-лесно. Когато вече имаме стабилно правителство, приоритет трябва да е това всичко да се случва по електронен път. От няколко години имаме и ведомство с министър, който отговаря за електронното управление, но реално нищо не сме видели досега. Направени са някакви стъпки в правилната посока, но те са крайно недостатъчно. Новият софтуер за шенгенските визи, доколкото ние разбираме, не е сработил и две седмици не са издавани никакви визи. За този период се е натрупал още по-голям брой документите, които не могат да се обработят навреме. При нас вече има много отказали се чужденци. Румъния е най-близко до нас. Там ситуацията е идентична с недостига на работна ръка. Те имат споразумения с няколко страни, една от които е Виетнам. Ние имаме гости от Румъния в хотела и един от тях ми разказа, че във фирмата си има работници от Непал, които са пристигнали в северната ни съседка в рамките на месец-месец и половина. Несравнимо е. Държавата там наистина се опитва да им помогне. Ние генерираме огромен приход за държавата, но за да можем да внасяме сумите в хазната, тя трябва да положи повече усилия. Няма да говоря за инфраструктурата, която е в окаяно състояние, проблемите на Летище Бургас и т.н. Миналата година мои туристи кацнаха на Летище Варна, тази година ми писаха, че няма да се върнат. Причината е, че пътят между Варна и Слънчев бряг е кошмарен. Трябва да се положат много повече усилия от управляващите.