Как стратегията на Биби Нетаняху рухна

Атентатът от 7-ми октомври. Това промени всичко за Бенямин Нетаняху. Такова нападение изобщо не би трябвало да е възможно. Особено по време на управлението на Господин Сигурност - прякор, който използва за себе си самият Биби, както го наричат почти всички в Израел. Още когато изненадващо печели изборите през вече далечната 1996 г., Нетаняху го прави под слогана "Да направим мира безопасен". През годините това е лайтмотива на неговото управление - защитникът на Израел. Човекът, който носи сигурност на своите сънародници. Послание, повтаряно отново и отново.

"Днес имаме собствена държава. И целта на еврейската държава, е да защитава живота на евреите и да им осигури бъдеще", това каза Бенямин Нетаняху в реч пред израелски лобисти в САЩ през 2012 г. И Бенямин Нетаняху смяташе, че е открил формулата. Обективно погледнато, втората част на неговото управление, от 2009 до 2021 г., бяха 12 години, в които Израел се радваше на един от най-дългите периоди без големи войни, интифади или терористични актове. Бяха подписани споразумения за нормализиране на отношенията с три арабски страни. Дори се чакаше договор със Саудитска Арабия, който би бил истинска революция в отношенията в региона. Всичко това караше анализатори да определят Нетаняху като най-успешния управник на Израел. И наистина - ако се беше оттеглил, когато през пролетта на 21-ва шарена коалиция от партии го свали от власт, той щеше да си тръгне от голямата политика с основателни претенции да се определя като успешен премиер в бурната история на младата страна. Но всички постижения, в крайна сметка се оказаха построени върху редица илюзии. Илюзията, че след като бъдат завършени, дългите над 700 километра стени и огради около Западния бряг и Газа, страната ще се изолира от проблемите там. Ще се предпази от терористичните актове. Илюзията, че стената ще позволи на израелците да забравят за милионите палестинци, техните права и надежди за бъдещето.

"Стената е начин да кажем - не искаме да виждаме палестинците. Тя е психологическа бариера, не само физическа. Да се отървем от палестинците. И да даде на израелците усещането, че са в по-голяма безопасност", казва анализатор на израелските поселения на Западния бряг Акива Елдар.

Нетаняху модернизира стената около Газа и довърши тази около Западния бряг. Зад оградите палестинците трябваше да изчезнат както от погледа на доминиращия етнос, така и от дневния ред на държавата.

"Затворете палестинците зад стени. Вземете им земята и ресурсите. И животът им ще стане невъзможен в тези гета. Те ще бъдат принудени да напуснат Израел. Сами ще го поискат", посочи противникът на разделителната стена Джамал Джума.

Сензорите за движение и автоматично управляваните картечници ще спрат Хамас. Така казваше една от илюзиите. Съпротивата на палестинците може да бъде контролирана с комбинация от високи технологии и огнева мощ. Друга илюзия казваше, че арабските страни са толкова уморени от палестинския въпрос, че той ще изпадне от международния дневен ред изцяло и правителството на Израел ще прави каквото иска, без последици. До 7-ми октомври Нетаняху сякаш беше постигнал всичко това. В дебатите около поредицата от пет парламентарни вота за 4 години, в Израел никой не говореше за палестинците. Въпросът сякаш беше решен. Ако през 2018 г. 22% от израелците казваха ,че най-важната тема е конфликтът с палестинците и въпросът за сигурността, то през през 2021 г. само 4% посочваха това като основния проблем. Хората обсъждаха неща като непрекъснато растящата цена на живота. Също имат ли право религиозните евреи да продължават да не служат в армията, като същевременно ползват държавни субсидии. Активно обсъждаха поляризиращата личност на самия Нетаняху - трябва ли да бъде съден или пък обратното - прав е да иска да по постави под контрол съдилищата, които се месят в политиката. Много теми, но не и палестинците. А след като през 2022 г. Биби пак се върна на власт, дори новите му съюзници-ултранационалисти очакваха още от същото.

"Нетаняху беше на власт почти едно поколение. Не очакваме значителни промени в политиката за сигурност и начина, по който г-н Нетаняху ще управлява отбраната", каза представител на националистите.

Промените рязко бяха наложени от катастрофата на 7-ми октомври. Когато стотици терористи пробиха на 30 места уж непробиваемата Желязна стена и нападнаха мирните хора в домовете им, немислимото се случи. Господин Сигурност и неговите съюзници се оказаха напълно неподготвени, а израелците се оказаха излъгани - че са на сигурно място зад високите огради.

"Казаха ни "Стената влиза 40 метра в земята. Със сензори, които никой не може да избегне. Шест метра висока. Повярвахме, че това може да ни защити", каза израелец.

Останалото е историята, която се пише в момента.

"Граждани на Израел, ние сме във война. Не операция или битка. Война!", заяви Нетаняху.Тази война е срещу Хамас. Но ужасните разрушения и десетки хиляди цивилни жертви в Газа, оставят друго усещане. Сякаш израелската армия воюва с цивилното население в Газа. Тази картина бързо промени гледната точка на много хора на Запад. подкрепата за Израел стана неудобна. В Германия и Великобритания обсъждат даже дали е незаконна. Нетаняху настоява, че войната ще унищожи Хамас. Но организацията не е просто група въоръжени мъже. Тя е и символ на съпротивата на палестинците. Може ли една идея да бъде унищожена с бомби и снаряди? Даже най-верните съюзници на Израел усещат натиска на общественото мнение. Две седмици след терористичния акт, Джо Байдън дойде в страната и прегърна Нетаняху на летището. Днес, той открито заявява, че не одобрява плановете на премиера. А вижданият като заместник на Нетаняху Бени Ганц, посети Съединените щати без санкцията на Израел и обяви, че иска избори наесен.

"Вярвам, че израелското общество трябва да поднови договора си с управляващите", каза един от членовете на военновремения кабинет Бени Ганц.

Доверието в Нетаняху се срина до 15%. Улиците са пълни с гневни хора - от роднините на отвлечените от Хамас заложници, които обвиняват правителството че не прави необходимото за близките им, през политическите противници на Нетаняху, които вече години протестират всеки уикенд и наричат премиера корумпиран диктатор. Дори ултрарелигиозните, които не искат да служат в армията и настояват правителството да ги защити, след като включва две от техните партии. В идващия край на политическата кариера на Нетаняху има една горчива ирония. Той стана премиер през 90-е, след като "Хамас" извършиха редица терористични атаки и настроиха израелците срещу мирния процес. Преследвайки своите интереси, Нетаняху през годините дискредитираше палестинските противници на "Хамас". И не пречеше на организацията да се шири в Газа. А точно техен терористичен акт демонстрира колко недалновидна е била политиката, следвана от партия "Ликуд". Колко измамно е било усещането, че опасността е зад висока, непристъпна стена. На дневен ред в международната общност се върна още един въпрос - за разделянето на земите на две и формирането на самостоятелна палестинска държава. Нещо, против което Бенямин Нетаняху се бори от близо 50 години - още като млад и красив финансов съветник в Съединените щати, носещ по-лесно за американците име и сякаш много далеч от шеметната политическа кариера.

"Самите палестинци, техните лидери - самите те определят себе си като част от арабската нация. Те казват, че вече има палестинска държава, защото 60 процента от йорданците са палестинци. Нямат никакво право да основават втора палестинска държава, пред моят дом, като заплаха моето съществуване", посочи президентът на Израел.

Заплаха, която Мистър Сигурност уж беше отстранил. И за която израелците удобно бяха забравили.