Стремежът на Макрон да въоръжи Европа става все по-остър – и по-опасен

Враждебният нов свят, за който Еманюел Макрон предупреждава европейците, бързо излиза наяве, но френският президент все още не успява да убеди партньорите си да се доверят на оценката му, пише Bloomberg.

Безпрецедентната атака на Иран срещу Израел през уикенд бе още по-мрачно доказателство, че диагнозата на Макрон за предизвикателствата пред сигурността на ЕС е точна. Французите бяха част от мисия, която успешно свали повечето изпратени дронове, подчертавайки ключовата им роля във военната стратегия на блока.

Фундаменталният проблем за Макрон е, че засега той не успява да активизира нито избирателите във Франция, нито икономическата и военна сила зад подхода му. Затова и изпитва трудности да подкрепи реториката си с твърда сила, съизмерима със заплахите. Към това може да добавим и предпочитание към високорискови залози, което изнервя най-важните му партньори както у дома, така и в чужбина, предава investor.bg.

Външнополитическите позиции на Макрон обикновено са стабилни, смята професорът по международни отношения, базиран в Париж, Фредерик Шарийон. Само че „ако тогава поискаш да излезеш и да привлечеш вниманието в твоя полза, това може да има обратен ефект“.

На всяка крачка Макрон поема инициативата – и заслугата. „Европа сега мисли за собствената си отбрана“, каза той в реч в завод за барут в Дордон в четвъртък. „Това е истинска революция през последните години, и то революция, която се движи напред от Франция“.

Макар че със сигурност открито агитира за повече военна помощ за Украйна, посланието на френския президент на моменти е малко неловко, докато непредсказуемо се мени от това да е миротворец към провокатор.

Целите на неговите призиви бързо показват че собствените показатели на Франция по този въпрос са сравнително слаби. Фино калибрираните му тактически изявления могат да се окажат с обратен ефект. А миналата седмица администрацията му предприе необичайната стъпка след дълга пауза да възобнови телефонния контакт с Русия - което, тъй като подробното съдържание на разговора не беше публично оповестено, превърна увертюрата в неудобна PR бъркотия, тъй като и двете страни представиха различно твърдения за обаждането.

Последствията от този инцидент показват точно защо съюзниците – и дори някои във френския сектор за сигурност – се притесняват от смелите позиции на Макрон. Безпокойството им е особено силно изразено по повод Олимпиадата и беше изострено от неотдавнашните терористични атаки в Crocus City Hall в Москва, посочват двама служители, запознати със ситуацията, пожелали да останат анонимни.

Министърът на отбраната на Макрон се е свързал с руския си колега само за да сподели разузнавателна информация за тази атака – или поне такива са френските твърдения. Руснаците казаха, че обаждането е било фокусирано върху замрелите преговори в Истанбул през 2022 г. и имплицитно върху възможността за преговори за прекратяване на конфликта в Украйна. Това е нещо, което Франция категорично отрича и което е в противоречие с публичните ѝ съобщения.

В изявления, свидетелстващи за желанието на Макрон да превърне символичното лидерство в твърди факти – понякога тествайки до краен предел лековерието на съюзниците – скоро след осуетената атака срещу Израел, той призова за световно примирие, което да съвпадне с Олимпийските игри в Париж това лято.

Общото събрание на ООН има тенденция да приема такава резолюция всеки път, когато се провеждат игрите, но тя рядко се спазва. Но Макрон наистина го е искал, посочва човек, запознат с неговото мислене, според който президентът възнамерява да убеди китайския си колега да използва влиянието си върху президента Владимир Путин, за да превърне олимпийското примирие в реалност.

Опитите на Макрон да остави руския президент неподготвен по-често завършват с негово разтърсване. След като събра европейските лидери във Версайския дворец, той пословично отказа да изключи възможността за изпращане на военни части на място в Украйна: изказване, което остави Путин да се чуди какво се случва и което накара германците публично да изключат идеята и по този начин да подкопаят всяка двусмисленост, която е била посеяна.

Набирането на войници също ограничава френските стремежи към военно величие. Докато Русия има около 1,15 млн. военнослужещи, което се равнява на почти цялото население на съседна Естония, Франция има само 200 хиляди. Миналата година пехотата ѝ нае 3000 души по-малко от целта им от 16 хил. души.

И макар да продължава да призовава съюзниците да направят повече, помощта на самата Франция за Украйна изостава, показва инструментът за проследяване на подкрепата на Украйна на Kiel Institute. Той е обещал на Киев подкрепа за по-малко от 2 млрд. евро за разлика от 22 млрд. евро от Германия. Ето защо, макар че настървеното послание на Франция получава аудитория сред държавите, които са най-близо до Русия, Германия не гледа с добро око на това, което един официален представител описа като галска демонстрация. Високопоставен представител на полското правителство се изказа по-цветущо, заявявайки, че чрез политическите си усилия Франция компенсира това, което не е успяла да допринесе с боеприпаси.

Миналия месец министърът на отбраната на Макрон призова оръжейната индустрия да ускори производството на оборудване за Украйна, заплашвайки да реквизира компании, които смята, че се движат твърде бавно. Някои в индустрията бяха изненадани от публичното нахокване от министерството на отбраната, като се има предвид, че според тях заводите им вече работят на максимална скорост.

Мениджърите се притесняват и, че фискалната ситуация в крайна сметка ще се отрази на финансирането, въпреки че президентът обеща да предпази военните бюджети от съкращения.

Новите цифри на френския бюджет рискуват да подкопаят ангажимента на Макрон към това, което той нарича „военни усилия“. Миналата седмица правителството заяви, че дефицитът му ще бъде по-голям от очакваното тази година и че ще трябва да намери нови икономии за 10 млрд. евро към вече обявените.

Още по-опасно е, че френското обществено мнение се обръща срещу войната. След като постави Украйна в челните редици на кампанията си за европейските избори през юни, атакувайки своя враг Марин льо Пен за предишните ѝ отношения с руския президент, социологическите проучвания показаха, че мнозинството от французите са против изпращането на войски.

Умората от конфликта е очевидна: докато 82% от французите бяха „за“ подкрепа на Украйна веднага след инвазията и точно преди преизбирането на Макрон, процентът сега възлиза на 58 на сто, посочва Жан-Филип Дюбрюле, социолог в IFOP.

Засега това не отказва лидера на Франция. В стремежа си да повиши информираността на обществото, Министерството на отбраната покани бъдещите държавни служители да практикуват военни учения в реални условия.

Възможността за война вече е станала по-реална за новобранците. По време на реч пред училището за военноморски офицери преди две години, началникът на френския флот предупреди, че за разлика от тези преди тях, поколението, обучавано сега, вероятно ще „преживее огън“. Според присъстващ изказването е предизвикало тръпки из стаята.