Фискален резерв за политическа (зло)употреба

Източен ли е фискалният резерв на държавата? Людмила Петкова, която вчера пое поста министър на финансите в новото служебно правителство на Димитър Главчев, разбуни духовете с изказване на пресконференция в същия ден.

Тя заяви, че по данни на Българската народна банка нивото на фискалния резерв по сметки в БНБ и банки към 8 април е в размер на 6,7 млрд. лева. От тази сума 4 млрд. лв. са средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, т.нар. „Сребърен фонд“, и всъщност разполагаемите парични средства са 2,7 млрд. лева. Вицепремиерът Петкова коментира, че данните, представени от бившия министър на финансите Асен Василев за фискален резерв от 9,9 млрд. лв., са данни към 29 март, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите (МФ) вчера.

Петкова припомни, че в периода от 29 март до 8 април са извършени плащания в размер на 1,6 млрд. лв. по Постановление на Министерския съвет № 63/ 27.03.2024 г. за придобиване от държавата чрез министъра на енергетиката на вземания на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“ ЕАД. Към сумите 6,7 млрд. лв. и 9,9 млрд. лв. не са включени вземания в размер на около 2,0 млрд. лв., представляващи очаквани бъдещи постъпления от Втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Сумите реално ще постъпят в бюджета след изпълнение на всички етапи и цели, които се изискват, посочиха още от пресцентъра на МФ.

На този фон Людмила Петкова анонсира, че следващата седмица ще представи по-подробен анализ.

Как ще коментира думите на новия финансов министър, че в бюджета трябвало да има девет милиарда, а имало шест, бе попитан днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на парламента.

Той заяви: „Това аз го говоря от един месец - че има проблеми в Министерството на финансите, има партийни назначения, но парите ги няма... Парите ги няма. Само преди два-три дена ви казах, че Народното събрание трябва да прояви характер и да се вслуша в доклада на Международния валутен фонд; да спрем с тези безумни харчения на пари; да свалим дефицита до 1%. Това са препоръките. А вместо това се оказа, че няколко милиарда са похарчени в последните дни и са ни подвели, че имаме девет милирда, а те са шест. Като сложите там пенсионните фондове, ядрената безопасност, всъщност се оказва, че държавата има под два милиарда, с които разполага. Е, това ни е наследството. И аз поздравявам новия финансов министър, че остави шефа на НАП Спецов, защото ако не бяха направили така, само след една седмица с мощната им медийна подкрепа, която имат, щеше да излезе, че когато е Асен Василев, има пари за всичко, а то всъщност се оказва, че нито има за общините, нито има за енергетиката – източена е цялата... Всъщност проблемите са изключително големи. Това не е нищо предизборно. Аз го казвам с тревога, защото ние като дясна консервативна партия винаги сме държали да има „мазнинка“ в държавата, да има резерв в държавата, да има пари в държавата и да не се изхарчва всичко, което тя изкарва, за да има запас.“

В следващите дни имало за разглеждане няколко важни законопроекта. Щяло да се види как са харчени пари по плана за възстановяване.

„Няколко милиарда заминаха за няколко дни и даже в някои медии дори го няма, дори не е написано, не се знае, не се коментира. Просто съжалявам и мисля, че присъдружните им медии им правят много лоша услуга на колегите. Защото когато свикнеш да живееш в безнаказаност, свикнеш да живееш в безкритичност, свикнеш да живееш, че всичко ти е простено, в един момент това, което имаме днес, е един голям проблем“, заяви Бойко Борисов.

Междувременно бюджетната комисия в парламента одобри на второ четене предложение именно на ГЕРБ да се отделят извънредно 54 млн. лв. за великденски добавки на част от пенсионерите. Това стана с гласовете на почти всички парламентарни сили, включително на ГЕРБ.

ПП-ДБ гласуваха с „въздържал се“ по отношение на тази мярка. Те пък дадоха брифинг в парламента, на който обясниха, че оставят държавата „в отлично финансово състояние“, както и че „ГЕРБ и президентът пускат фалшиви новини“.

Депутатите от “Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) и членове на парламентарната комисия по бюджет и финанси Венко Сабрутев, Георги Ганев и Мартин Димитров се противопоставиха на изказванията, че фискалният резерв, оставен от кабинета “Денков”, е значително по-нисък от обявения от финансовия министър Асен Василев, съобщиха от пресцентъра на втората парламентарна сила.

Скандалът започна след изявлението вчера на служебния финансов министър Людмила Петкова, че по данни на БНБ към 8 април фискалният резерв на България е 6,689 млрд. лв., а по изказване на бившия вече финансов министър Асен Василев към 29 март той е 9,9 млрд. лв. Точно това разминаване в датите е в основата на разминаването с данните.

“Фискалният резерв е като една обикновена разплащателна сметка, която всички граждани имаме. В нея влизат нашите приходи и разходи. Там влизат доходите ни от заплата, от нея разплащаме сметките си за ток, вода, газ, парно и т.н. За да може да прецените своето финансово състояние, трябва да изберете една точка, в която винаги да го мерите и това е в края на месеца, когато сте получили всички приходи и съответно сте направили всички разходи. Това е ключовият момент. Манипулациите, че фискалният резерв е по-нисък, идват от там, че всъщност държавата не е получила всичките си приходи, а в същото време е направила разходите, които е трябвало да направи, като например 1,6 млрд. лв. за столичната Топлофикация”, обясни зам.-председателят на бюджетната комисия Венко Сабрутев. Той напомни, че дружеството е в технически фалит в резултат от 12-годишното управление на ГЕРБ и добави, че в допълнителните разходи влизат и 1,3 млрд. лв. за пенсии - но всички тези разходи са заложени в бюджета за 2024 г., съобщи още пресцентърът на ПП-ДБ.

“Към момента разчетите на самото финансово министерство са, че към края на април състоянието на т. нар. единна сметка ще бъде приблизително такова, каквото е било в края на март или на първо число на април. Това може да се види в графиката в прогнозата за самата единна сметка, която финансовото министерство извършва всеки ден. Т.е. няма никакъв проблем. Да, през месеца, както се прогнозира в тази графика, има един момент, в който тези средства са около 6 млрд. лв., след което тя се попълва с близо 4 млрд. приходи, които идват след разходите. Просто такава е структурата на харчовете на българската държава”, обясни макроикономистът Георги Ганев. И предупреди, че проблеми с бюджета, каквито сега няма, могат да се появят, ако той бъде натоварен с непредвидени в него разходи, което вече започва да се случва.

“Когато Бойко Борисов напусна властта през 2021 г., фискалният резерв беше с 50% по-нисък, отколкото сега, и той твърдеше, че всичко е наред. В края на март има 400 млн. лв. излишък в бюджета, така че всичко това са фалшиви новини, които идват дали от ГЕРБ, дали от Румен Радев”, каза икономистът Мартин Димитров. И се обърна към журналистите: “Задайте си въпроса обаче, защо ако бюджетът е стабилен, се представят пред обществото тези фалшиви новини. Защото наложените от ГЕРБ допълнителни разходи, които ги няма в бюджета, са истинският проблем. Става въпрос за 671 млн. лв., които са по Закона за висшето образование, 1 млрд. по Закона за МВР, 1 млрд. за Фонда за сигурност на енергийната система, като тук не включвам тези 2,6 млрд. на ГЕРБ за саниране, те са отделно. Т.е. 2,82 млрд. лв. те вече са ги гласували, няма ги в бюджета и това им е проблемът на ГЕРБ.”

Впоследствие мнение изказа и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

На репортерски въпрос в кулоарите на парламента - притеснени ли са за финансовото състояние на държавата след това, което изнесе вчера новият министър, Костадинов отговори: „Разбира се, че сме притеснени, защото ние това нещо го говорим от десет месеца насам. Помните, че последният случай, когато го коментирахме, беше в предишното Народно събрание, когато министър на финансите беше същата тази Людмила Петкова.“

Всъщност Людмила Петкова досега не е била финансов министър. Костадин Костадинов вероятно има предвид Росица Велкова-Желева – тя бе на поста в предишното служебно правителство.

Лидерът на „Възраждане“ обясни, че министърката тогава заявила, че има огромен дефицит, което Асен Василев отрекъл и казал, че „като стане той министър на финансите, този дефицит няма да е повече от 3%“.

„Изпълни си думата но, разбира се, на цената на огромни бюджетни ограничения, затягане на коланите, забавяне на разплащания в размер на близо 4 милиарда, както поне се твърди, което е в размер на 5.5% от бюджета на държавата. Което означава, че в случая, в който дойде следващо правителство и то си има текущи разходи, когато му се наложи да плаща и забавените, то или ще трябва да тегли огромни заеми, или просто ще трябва да обяви невъзможност да изплаща заемите, а може би ще трябва да тръгне процедура по фалит на държавата, което е сериозно престъпление“, каза Костадин Костадинов.

„Всичко това беше направено от страна на Асен Василев с идеята да се изпълни неговият фетиш – 3% дефицит с натиск, разбира се, към НСИ, което видяхме, че и Евростат потвърдиха за фалшификация на данните за инфлацията, за да може да получим покана за членство в еврозоната и добър конвергентен доклад за юни месец. Това няма да стане, обаче, поне към настоящия момент. За да може обаче да постигне тези свои цели, Асен Василев рискува цялата финансова система на българската държава. Което е друго сериозно престъпление“, заяви още Костадинов.